tag:blogger.com,1999:blog-80652829038267741352024-02-20T02:38:22.864+02:00Димитър ГанчевДимитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.comBlogger72125tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-89881764583399505252020-04-14T20:14:00.002+03:002020-04-14T20:15:06.425+03:00Технически средства за проследяване на контакти с Covid-19<br />
<div style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;">
Докато не се открие ваксина срещу SARS-CoV-2 или лечение на COVID-19, ще се наложи да намерим начини да живеем в среда, в която рискът от зараза няма да бъде изключен. Масовата карантина (lockdown) не може да продължи вечно, но и няма как да се върнем към доброто старо време.<br />
<br />
Ще трябва да се намери решение поне на следните два проблема:<br />
<br />
1. Бързо тестване дали някой е вирусоносител, за да бъде отделен от здравите <br />
<br />
и<br />
<br />
2. Бързо проследяване на неговите контакти, за да бъдат отделени и те. <br />
<br />
Не мога да бъда полезен с идеи за първия проблем, но имам идея за втория. <br />
<br />
В ситуация, в която масовата карантина е свалена и нямаме ограничения на придвижването, никой няма да бъде в състояние да си спомни всички хора, с които се е срещал в последните 15 дни, примерно. Голяма част от тях най-вероятно изобщо не познаваш - спътниците в метрото, продавачката на сергията, бабата, на която си помогнал да пресече улицата ...<br />
<br />
Дано не се стигне до там, но единственият начин за проследяване на контакти е чрез технически средства.<br />
<br />
По всяка вероятност правителствата ще поискат да проследавят контактите през телефоните - било то чрез данни за геолокацията, получени от мобилните оператори, или пък чрез специално инсталирано приложение.<br />
<br />
Има два проблема в този подход: първият е свързан със защитата на личните данни. Ако проследяването е доброволно, никой не би се съгласил да бъде следен месеци или години наред и съответно никой не би си инсталирал следящо приложение. А не е добра идея да се позволява на правителството да може да следи всички постоянно. <br />
<br />
Вторият проблем е технически - резолюцията на геолокацията, особено на закрито, не е достатъчна, за да се определят контактите с достатъчна точност. Например много е трудно да се определи кой е минал през щанда за домати или будката за вестници, ако се окаже, че работещият там служител е зара̀зен, дори ако се използват точни GPS координати, а ако се използва триангулация от клетките на мобилния оператор е съвсем невъзможно. </div>
<div style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;">
</div>
<div style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;">
<a href="https://ae01.alicdn.com/kf/HTB1wOQgdOAnBKNjSZFvq6yTKXXaN/Smart-Bluetooth-Tracking-Finder-Two-Way-Alarm-Key-Finders-Tracker-Keyfinder-GPS-Kids-Bag-Wallet-Key.jpg_220x220xz.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img alt="https://ae01.alicdn.com/kf/HTB1wOQgdOAnBKNjSZFvq6yTKXXaN/Smart-Bluetooth-Tracking-Finder-Two-Way-Alarm-Key-Finders-Tracker-Keyfinder-GPS-Kids-Bag-Wallet-Key.jpg_220x220xz.jpg" border="0" src="https://ae01.alicdn.com/kf/HTB1wOQgdOAnBKNjSZFvq6yTKXXaN/Smart-Bluetooth-Tracking-Finder-Two-Way-Alarm-Key-Finders-Tracker-Keyfinder-GPS-Kids-Bag-Wallet-Key.jpg_220x220xz.jpg" /></a><br />
Моето предложение е да се използва комбинация от т.нар. smart tag или beacon и приложение за телефон, което да записва кои тагове са били в непосредствена близост.<br />
<br />
<br />
<br />
Таговете представляват миниатюрен излъчвател с размерите на монета, много подобен на чиповете за отключване на входни врати или асансьори. Някои тагове излъчват само MAC адреса си, други могат да излъчват и по-подробна информация, включително уеб-адрес. За нашите цели е достатъчно да излъчва какъвто и да било уникален идентификатор, който за удобство ще наричам "сериен номер". <br />
<br />
Всеки от нас може да има един или няколко тага (защо няколко - виж по-долу) и приложение в телефона, което да записва <b>чуждите </b>тагове, които са били наблизо. Приложението няма да предава тези данни никъде - ще ги пази локално в телефона, добавяйки информация за дата, час и място, където съответният таг е бил чут, като мястото дори не е задължитено (това би могло да се изключи от приложението), но пък важна информация е колко време този таг е бил в близост до телефона ни. <br />
<br />
<br />
<br />
Докато ходим из града, нашият телефон ще записва информация за таговете на хората, с които се разминаваме или които срещаме по каквато и да било причина. Тази информация няма да се предава никъде - ще си стои само в нашия телефон, включително може да бъде кодирана, за да не бъде открадната от хакери, от правителството, от жена ви и т.н.<br />
<br />
Обратно - докато ние ходим из града, всички останали телефони ще записват, че са се видяли с нашия таг.<br />
<br />
И тук идва основната защитна линия на нашите лични данни: никой не знае кой е нашият таг. Неговият сериен номер ни е известен само на нас. Дори може да имаме няколко тага. Например един да носим, когато ходим на работа, друг - когато сме със семейството, трети - с любовницата и т.н. В частност, ако някоя разходка трябва да остане съвсем тайна, можем да изключим тага и да се движим инкогнито известно време. А за да не се изкушаваме да се движим инкогнито постоянно, може да се въведе изискване за задължително преминаване с включен таг през ключови места като например транспортни средства, магазини, институции, офиси и др. Всяка електрическа брава лесно може да бъде преправена да блокира, ако няма таг на по-малко от 1 метър от нея.</div>
<h4>
Как работи алгоритъмът за събиране на данни: </h4>
<div style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;">
<br />
- информацията за това къде сме ходили ние, не се съдържа никъде. Всеки човек, когото сме срещали, знае, че е срещал нашия таг, но тази информация е записана само в неговия телефон и никой не може да я извади от там без негово съгласие. На всичкото отгоре, там се пазят само серийни номера, които са практически анонимни, включително и поради това, че всеки от нас може да има за всеки ден различен таг, ако иска. <br />
<br />
- нашият телефон пази само списък от серийни номера, с които сме се срещали, както и колко време сме прекарали в близост до тах.<br />
<br />
В нито един момент от време, <b>правителството не разполага с никаква част от тази информация</b>. Тя е разчастена на 7 милиона парчета и практически не може да бъде събрана нито насилствено, нито със специални средства.</div>
<h4>
Как работи проследяването?</h4>
<div style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;">
<br />
Когато се установи, че някой е заразѐн, неговото приложение публикува хешовете на таговете, които от тази до тази дата са прекарали повече от примерно 3 минути в близост до него. Собствениците на тези тагове получават нотификация (намират си публикуван хеша) и знаят, че има риск да са се заразили. <br />
<br />
Може да се приеме и подход с по-ниска степен на анонимност, при която правителството може да знае кой таг на кого принадлежи. Така в случай на открит болен, правителството ще знае кои са контактните и ще може да ги карантинира принудително, а няма да разчита само на тяхната съвест. Това е политическо решение.<br />
<br />
<br />
Съществува сходна идея, която използва bluetooth връзката на телефона вместо таг, но тя не може да се анонимизира, защото операционните системи на телефоните не позволяват да се скрие MAC адресът на телефона. Освен това има много на брой легитимни причини човек да иска да си изключи bluetooth - например за да не му се закача телефона към слушалките. Таговете са евтини (едноцифрена сума), анонимни са и работят повече от година с една батерийка. Таг може да дадете и на баба си, за да си го носи в джоба. Забележете, че дори ако баба ви няма смартфон, тя все пак ще бъде отчетена от телефоните на останалите, с които се среща, а нотификацията в случай на контакт, може да се получи на произволен друг телефон или може да се проверява онлайн. В частност може да решите, че няма проблем, ако здравните власти знаят кой е тага на баба ви и вие им го предоставите доброволно, заедно с нейния адрес. В този случай те ще я потърсят, ако е контактна, дори ако никой не получава нотификации за този таг. Или пък може да оторизирате личния си лекар да получава нотификациите за определен таг.</div>
Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-49636535586073561512018-03-24T15:06:00.002+02:002018-03-24T19:47:53.525+02:00България има историческа отговорност да настоява за честни международни разследванияНа 13-ти май 1981-ва година, турчинът Мехмед Али Агджа извършва атентат срещу папа Йоан Павел II. <br />
<br />
Като съучастници са привлечени трима българи - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Сергей Антонов е арестуван, другите двама успяват да се приберат в България.<br />
<br />
В продължение на четири години т.нар. "Българска следа" се използва от всички западни медии за осъществяване на дискриминираща кампания срещу България, СССР и целия социалистически лагер. Антонов е освободен "поради липса на доказателства", без участието на България де бъде по някакъв начин доказано или отхвърлено. Чак 20 години по-късно папата казва, че "никога не е вярвал в българската следа", но това не може да компенсира репутационната ни щета. <br />
<br />
По-младите от мен може би имат само бегла представа за този случай, ако изобщо са го чували, но нека имат предвид, че да убиеш папата не е като да убиеш бивш шпионин. Отзвукът е "като за световно". Целият свят тогава знае (именно знае, а не предполага с "голяма степен на вероятност"), че един турчин е опитал да убие папата под ръководството на българските тайни служби и по решение на КГБ. Има пространни статии във всички големи и малки вестници и списания, предавания във всички телевизии, има издадени дори няколко книги. И това продължава с години.<br />
<br />
<br />
<br />
През 1999 г. в Либия са арестувани българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, по обвинение, че умишлено са заразили със СПИН стотици деца. Този случай не е от такъв международен калибър, но цялата българска общественост е добре запозната, поне с българската гледна точка. Според либийската, обаче, българските медици са виновни и осъдени. Процесът продължава осем години.<br />
<br />
<br />
<br />
България има историческата отговорност да настоява случки като убийството на папата, заразяването на либийските деца и отравянето на руско-британския шпионин, да се разследват безпристрастно и да се решават според доказателствата, а не според политическата необходимост или коректност. Защото в противен случай, когато следващия път влезнем в световния новинарски обмен като извършители на нещо, няма да имаме никакво право да настояваме за друго отношение спрямо нас.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-70872356804145106662018-01-27T12:48:00.002+02:002018-01-27T12:48:46.629+02:00Истанбулска конвенция - управление на рисковете<div class="_5pbx userContent _22jv _3576" data-ft="{"tn":"K"}" id="js_8">
Мисля си тази сутрин, ако един изкуствен интелект трябваше да вземе решение за Истанбулската конвенция, какво решение би взел?<br />
<br />
На пръв поглед изглежда лесно - правиш анализ на всички плюсове и
минуси, претегляш ги и взимаш решение според това, което е натежало.<br />
<br />
Обаче този метод аз не го наричам "взимане на решение", а "търсене на
отговор". Ако може да се реши с екселска таблица, не е решение, а
отговор. Питаш ексела (съседа, шефа, жена си) и той ти отговаря. От
решение има нужда в ситуациите, в които има параметри, които през цялото
време са неизвестни и няма точен отговор.<br />
<br />
В такива случаи има
много начини, по които може да се подходи, но всички те опират то едно и
също нещо, което се нарича "Управление на риска".<br />
<br />
Всъщност
всеки един човек, чиято работа е да взима решения, не прави нищо друго,
освен да управлява рисковете. Дори и ако не знае, че точно това прави.<br />
<br />
Някои го правят чрез интуицията си, или както го наричат братушките -
gut feeling. Когато натрупаш опит в някаква сфера, интуицията върши
доста добра работа. Затова често мениджърите, които са издигнати от
средите на колектива, са успешни, въпреки липсата на управленски опит и
познания. Понеже сме живяли в тоталитарно общество, веднага усещаме с
корема си, когато властта се опитва да регулира сфери, в които няма
работа.<br />
<br />
Има, обаче, и формални методи за взимане на решения в
недетерминирана среда. Моят любим метод е теория на игрите, защото е
универсален и може да бъде прилаган (и се прилага реално) за практически
всяко решение - от игра на шах до световна война. Не, няма да ви
занимавам с нея - много е сложна. Но ще покажа как се използва в
практиката.<br />
<br />
Във филма "Красив ум", чиито герой Джон Неш получава
Нобелова награда за откриването на теорията на игрите, виждаме следния
пример за управление на риска:<br />
<br />
В бар влизат няколко момичета.
Едното е много красиво, другите - по-малко. Всички мъже се насочват към
най-красивото. Уморено от всичкото това внимание и поради възможността
си да избира, то отказва на всички. Отхвърлените мъже се насочват към
следващото момиче. Следващото, обаче, е обидено от това, че го
възприемат като резерва и също отказва на всички. Който се е пробвал с
красавицата, накрая си тръгва сам.<br />
<br />
Но един от мъжете насочва
вниманието си още от самото начало към друго момиче, не към
най-красивото. Трогнато от полученото внимание и поласкано, че са го
избрали пред красавицата, момичето си тръгва от бара с този мъж.<br />
<br />
Максимизирането на потенциалната печалба (най-красивото момиче) води до
максимизиране и на потенциалната загуба (оставаш сам). Ако стратегията
ти не е да максимизираш печалбата в най-добрия случай, а да минимизираш
загубата в най-лошия, то загубата ти е само в това, че не си с
най-красивото момиче. Обаче не си сам.<br />
<br />
Ако приложим логиката към
Истанбулската конвенция, то настояването да я подпишем и приемем цялата
от-до, води до отказ изобщо да я подписваме. Истината е, че след като ни
обвиниха, че сме за насилието и искаме да си бием жените, ние, които
имаме възражения към конвенцията, си запушихме ушите за всички
аргументи, свързани с насилие и вече не ги слушаме. Като грозното момиче
от горния пример сме.<br />
<br />
Ако вместо това, привържениците на
конвенцията бяха казали "дайте да направим това и това от написаните в
нея неща, например 99%", никой нямаше да им откаже. Е, нямаше да си
тръгнат с най-красивото момиче и да получат всичко, но щяха да получат
най-важното, ако то наистина е било защитата на жените, а не нещо друго.
Може би очакват, че с насилие над обществото в крайна сметка ще получат
всичко, но това е същото, срещу което се борят - бабаитът в бара може
да си тръгне с най-красивото момиче, като просто го хване за косата и го
извлачи навън, набивайки по-слабите си конкуренти.<br />
<br />
Формалният
подход изисква във всеки от възможните сценарии да се изследват
възможните ползи, възможните рискове и възможните следващи ходове.
Играта на шах не приключва с първия ход, нали?<br />
<br />
Нека всеки от
нас, който има мнение по темата (все едно какво) да си напише ползите и
рисковете в двата случая. Кое е най-хубавото и кое най-лошото, което
въобще е възможно да се случи в единия случай и кое е най-хубавото и
най-лошото в другия, което е теоретично възможно да се сбъдне, без оглед
на шанса (дори шансът да е 1%, то все пак е шанс и трябва да се вземе
предвид). Ако ти дам сандвич и ти кажа, че шансът да е отровен е 1%, ще
избереш ли ползата да се нахраниш спрямо рискът да умреш, макар шансът
да е едва 1%?<br />
<br />
След което изиграй и втория ход от партията, като
си напишеш как всеки един от тези рискове може да се реши и как всяка от
тези ползи може да се постигне и в другия случай. Изкуственият интелект
играе шах по този начин и вече е по-добър от естествения, защото не му
пречат емоциите. Емоцията ни кара да смятаме, че 1% шанс от беда е малък
шанс, особено когато бедата ще е за някой друг. Но ако бедата е голяма и
е спрямо теб (смърт), дори 1% започва да ни се вижда неприемлив риск.<br />
<br />
Накрая решението не се взима според това къде си успял да намериш
възможно най-голямата печалба в първия ход, а къде си намерил решение с
възможно най-малка _възможна_ загуба във втория (гугъл: минимаксна
стратегия).<br />
<br />
Ако се приложи формален, а не емоционален подход,
изводът е само един - всички ползи на конвенцията могат да се реализират
и без нея, чрез промени в законодателството ни. Докато веднъж приета,
нейните рискове не могат да бъдат преодоляни, а настояването, че рискове
няма, не помага.</div>
Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-64841687910874390622016-12-25T10:34:00.003+02:002016-12-25T18:40:50.842+02:00Internet Of Trees<style type="text/css"><!--td {border: 1px solid #ccc;}br {mso-data-placement:same-cell;}</style><br />
<span data-sheets-userformat="{"2":512,"12":0}" data-sheets-value="{"1":2,"2":"\u041d\u0430\u0439-\u043d\u0430\u043a\u0440\u0430\u044f \u043d\u0435\u0449\u043e \u0437\u0430 \u0430\u0432\u0442\u043e\u043c\u0430\u0442\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430\u043d\u0435!\n\n\u041e\u0442 \u0438\u0437\u0432\u0435\u0441\u0442\u043d\u043e \u0432\u0440\u0435\u043c\u0435 \u0434\u044a\u0440\u0436\u0430 \u043f\u043e\u0434 \u043e\u043a\u043e \u0442.\u043d\u0430\u0440. \"\u0438\u043d\u0442\u0435\u0440\u043d\u0435\u0442 \u043d\u0430 \u043d\u0435\u0449\u0430\u0442\u0430\", \u0438\u043b\u0438 IoT. \u041b\u044e\u0431\u043e\u043f\u0438\u0442\u043d\u043e \u043c\u0438 \u0435 \u043a\u0430\u043a \u0449\u0435 \u043c\u043e\u0433\u0430\u0442 \u0434\u0430 \u0441\u0435 \u0430\u0432\u0442\u043e\u043c\u0430\u0442\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430\u0442 \u0435\u0436\u0435\u0434\u043d\u0435\u0432\u043d\u0438\u0442\u0435 \u043f\u0440\u043e\u0446\u0435\u0441\u0438, \u043a\u043e\u0438\u0442\u043e \u0438\u0437\u0432\u044a\u0440\u0448\u0432\u0430\u043c\u0435. \u0417\u0430\u0440\u0435\u0434\u0438\u043b \u0441\u044a\u043c \u0441\u0435 \u0441 \u0438\u0437\u0432\u0435\u0441\u0442\u0435\u043d \u043d\u0430\u0431\u043e\u0440 \u0443\u0441\u0442\u0440\u043e\u0439\u0441\u0442\u0432\u0430 \u0437\u0430 \"\u0443\u043c\u0435\u043d \u0434\u043e\u043c\", \u043e\u0431\u0430\u0447\u0435 \u0441\u043b\u0435\u0434 \u043a\u0430\u0442\u043e \u0441\u0438 \u043f\u043e\u0438\u0433\u0440\u0430\u044f \u0441 \u0442\u044f\u0445, \u0433\u0438 \u043f\u0440\u0438\u0431\u0438\u0440\u0430\u043c \u0432 \u0435\u0434\u043d\u0430 \u043a\u0443\u0442\u0438\u044f \u0432 \u043a\u0438\u043b\u0435\u0440\u0430, \u043a\u044a\u0434\u0435\u0442\u043e \u0441\u0442\u043e\u0438 \u0438 \u043a\u0430\u043c\u0435\u0440\u0430\u0442\u0430, \u0434\u0435\u0442\u043e \u0441\u0430\u043c\u0430 \u0441\u043b\u0435\u0434\u0438 \u043a\u043e\u0442\u043a\u0430\u0442\u0430. \u0418\u0437\u0433\u043b\u0435\u0436\u0434\u0430 \u043d\u044f\u043c\u0430 \u043a\u0430\u043a\u0432\u043e \u0442\u043e\u043b\u043a\u043e\u0432\u0430 \u0434\u0430 \u043c\u0443 \u0441\u0435 \u0430\u0432\u0442\u043e\u043c\u0430\u0442\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430 \u043d\u0430 \u0435\u0434\u0438\u043d \u0430\u043f\u0430\u0440\u0442\u0430\u043c\u0435\u043d\u0442.\n\n\u041d\u043e \u0434\u043d\u0435\u0441 \u043d\u0430\u0439-\u043d\u0430\u043a\u0440\u0430\u044f \u043d\u0430\u043c\u0435\u0440\u0438\u0445 \u043f\u0440\u0438\u043b\u043e\u0436\u0435\u043d\u0438\u0435 \u043d\u0430 \u0442\u0435\u0445\u043d\u043e\u043b\u043e\u0433\u0438\u044f\u0442\u0430 - \u0430\u0432\u0442\u043e\u043c\u0430\u0442\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430\u0445 \u0435\u043b\u0445\u0430\u0442\u0430. \u0429\u043e\u043c \u0438\u0437\u043b\u0435\u0437\u043d\u0430 \u043e\u0442 \u0432\u043a\u044a\u0449\u0438 - \u0433\u0430\u0441\u043d\u0435. \u0429\u043e\u043c \u0437\u0430\u0441\u0442\u0430\u043d\u0430 \u043e\u0431\u0440\u0430\u0442\u043d\u043e \u043f\u0440\u0435\u0434 \u0432\u0445\u043e\u0434\u043d\u0430\u0442\u0430 \u0432\u0440\u0430\u0442\u0430 - \u0441\u0432\u0435\u0442\u0432\u0430. \u0420\u0430\u0437\u043f\u043e\u0437\u043d\u0430\u0432\u0430 \u043c\u0435 \u043f\u043e \u0442\u043e\u0432\u0430 \u0434\u0430\u043b\u0438 \u0442\u0435\u043b\u0435\u0444\u043e\u043d\u044a\u0442 \u043c\u0438 \u0438 \u0437\u0430\u043a\u0430\u0447\u0435\u043d \u043a\u044a\u043c \u0434\u043e\u043c\u0430\u0448\u043d\u0430\u0442\u0430 wifi \u043c\u0440\u0435\u0436\u0430.\n\n\u0420\u0430\u0437\u0431\u0438\u0440\u0430 \u0441\u0435, \u043c\u043e\u0433\u0430 \u0434\u0430 \u0441\u0438 \u0446\u044a\u043a\u0430\u043c \u0435\u043b\u0445\u0430\u0442\u0430 \u0438 \"\u0440\u044a\u0447\u043d\u043e\" \u043e\u0442 \u0442\u0435\u043b\u0435\u0444\u043e\u043d\u0430, \u043d\u043e \u0434\u0435\u0442\u0435\u0442\u043e \u0441\u0435 \u0432\u043f\u0435\u0447\u0430\u0442\u043b\u0438 \u043f\u043e-\u043c\u0430\u043b\u043a\u043e \u043e\u0442 \u043e\u0447\u0430\u043a\u0432\u0430\u043d\u043e\u0442\u043e. \u041c\u0430\u0439 \u0442\u044f\u0445\u043d\u043e\u0442\u043e \u043f\u043e\u043a\u043e\u043b\u0435\u043d\u0438\u0435 \u0432\u0437\u0435 \u0434\u0430 \u0441\u0432\u0438\u043a\u0432\u0430 \u0441 \u0442\u0435\u0437\u0438 \u043d\u0435\u0449\u0430.\n\n\u041e\u0441\u0432\u0435\u043d \u0442\u043e\u0432\u0430 \u043f\u043e\u043b\u0443\u0447\u0430\u0432\u0430\u043c \u0421\u041c\u0421, \u043a\u043e\u0433\u0430\u0442\u043e \u0435\u043b\u0445\u0430\u0442\u0430 \u0441\u0432\u0435\u0442\u043d\u0435, \u043a\u043e\u0435\u0442\u043e \u043f\u043e\u0447\u0442\u0438 \u0443\u0441\u043f\u044f \u0434\u0430 \u0432\u043f\u0435\u0447\u0430\u0442\u043b\u0438 \u0436\u0435\u043d\u0430 \u043c\u0438 - \u0442\u044f \u0437\u0430\u044f\u0432\u0438, \u0447\u0435 \u0441\u0435\u0433\u0430 \u0432\u0435\u0447\u0435 \u0449\u0435 \u0440\u0430\u0437\u0431\u0438\u0440\u0430\u043c, \u0447\u0435 \u0441\u044a\u043c \u0441\u0435 \u043f\u0440\u0438\u0431\u0440\u0430\u043b \u0432\u043a\u044a\u0449\u0438 (\u0449\u043e\u043c \u0441\u044a\u043c \u043f\u043e\u043b\u0443\u0447\u0438\u043b \u0441\u043c\u0441, \u0437\u043d\u0430\u0447\u0438 \u0435\u043b\u0445\u0430\u0442\u0430 \u0435 \u0441\u0432\u0435\u0442\u043d\u0430\u043b\u0430, \u0430 \u0442\u043e\u0432\u0430 \u043f\u044a\u043a \u0437\u043d\u0430\u0447\u0438, \u0447\u0435 \u0432\u0435\u0447\u0435 \u0441\u044a\u043c \u0441\u0438 \u0443 \u0434\u043e\u043c\u0430). \n\n\u041d\u0430\u0439-\u043c\u0430\u043b\u043a\u043e \u0442\u0440\u0438 \u0441\u044a\u0440\u0432\u044a\u0440\u0430 - \u0435\u0434\u0438\u043d \u0432\u043a\u044a\u0449\u0438, \u0435\u0434\u0438\u043d \u0432 \u043e\u0444\u0438\u0441\u0430 \u0438 \u0435\u0434\u0438\u043d \u043d\u044f\u043a\u044a\u0434\u0435 \u0432 \u0429\u0430\u0442\u0438\u0442\u0435, \u0440\u0430\u0431\u043e\u0442\u044f\u0442 \u043d\u0435\u0443\u043c\u043e\u0440\u043d\u043e, \u0437\u0430 \u0434\u0430 \u0430\u043d\u0430\u043b\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430\u0442 \u0444\u0430\u043a\u0442\u0438\u0442\u0435, \u0434\u0430 \u0432\u0437\u0435\u043c\u0430\u0442 \u0440\u0435\u0448\u0435\u043d\u0438\u0435 \u0438 \u0434\u0430 \u0440\u0435\u0430\u043b\u0438\u0437\u0438\u0440\u0430\u0442 \u043d\u0435\u0449\u043e, \u043a\u043e\u0435\u0442\u043e \u0435\u0434\u043d\u043e \u0432\u0440\u0435\u043c\u0435 \u043f\u043e\u0441\u0442\u0438\u0433\u0430\u0445\u043c\u0435 \u0441 \u043e\u0431\u0438\u043a\u043d\u043e\u0432\u0435\u043d \u0431\u0435\u043d\u0433\u0430\u043b\u0441\u043a\u0438 \u043e\u0433\u044a\u043d. \u0421\u0442\u0440\u0430\u0445\u043e\u0442\u0435\u043d \u043d\u0430\u043f\u0440\u0435\u0434\u044a\u043a \u043d\u0430 \u0446\u0438\u0432\u0438\u043b\u0438\u0437\u0430\u0446\u0438\u044f\u0442\u0430."}" style="font-family: "arial" , "sans" , sans-serif; font-size: 13px;">Най-накрая нещо за автоматизиране!<br /><br />От известно време държа под око т.нар. "интернет на нещата", или IoT. Любопитно ми е как ще могат да се автоматизират ежедневните процеси, които извършваме. Заредил съм се с известен набор устройства за "умен дом", обаче след като си поиграя с тях, ги прибирам в една кутия в килера, където стои и камерата, дето сама следи котката. Изглежда няма какво толкова да му се автоматизира на един апартамент.<br /><br />Но днес най-накрая намерих приложение на технологията - автоматизирах елхата. Щом излезна от вкъщи - гасне. Щом застана обратно пред входната врата - светва. Разпознава ме по това дали телефонът ми и закачен към домашната wifi мрежа.<br /><br />Разбира се, мога да си цъкам елхата и "ръчно" от телефона, но детето се впечатли по-малко от очакваното. Май тяхното поколение взе да свиква с тези неща.<br /><br />Освен това получавам СМС, когато елхата светне, което почти успя да впечатли жена ми - тя заяви, че сега вече ще разбирам, че съм се прибрал вкъщи (щом съм получил смс, значи елхата е светнала, а това пък значи, че вече съм си у дома). <br /><br />Най-малко три сървъра - един вкъщи, един в офиса и един някъде в Щатите, работят неуморно, за да анализират фактите, да вземат решение и да реализират нещо, което едно време постигахме с обикновен бенгалски огън. Страхотен напредък на цивилизацията.</span>Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-59553020688858816902016-07-16T16:39:00.001+03:002016-07-16T17:02:54.313+03:00Демокрацията невъзможнаГледам турска сапунка Live по Россия 24 и си мисля ...<br />
<br />
<br />
<table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: right; text-align: right;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2016/07/16/00/3653186A00000578-3692870-Pictured_Supporters_of_Recep_Tayyip_Erdogan_shout_slogans_at_sol-a-39_1468626858349.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="http://i.dailymail.co.uk/i/pix/2016/07/16/00/3653186A00000578-3692870-Pictured_Supporters_of_Recep_Tayyip_Erdogan_shout_slogans_at_sol-a-39_1468626858349.jpg" height="213" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Народът на Турция през 2016 г.</td></tr>
</tbody></table>
Президент на голяма и силна държава с претенции за регионална империя, се обръща към народа с призив да го спаси. Народът да спаси президента, не обратното. Народът излиза и го спасява. Класика в жанра - хората спират танковете с телата си. Обаче нещо липсва - няма го задължителното момиче, което да пъхне цвете в дулото на танка или да прегърне и целуне някой войник. Никакво момиче няма. Само мъже. Чувал съм разни неща за особеностите на половия диморфизъм в Анадола, ама хич пък да няма едно момиче ей-така, колкото за да го снимат от Ройтерс ...<br />
<br />
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://www.thetower.org/wp-content/uploads/2013/06/taksim-protest-3.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="http://www.thetower.org/wp-content/uploads/2013/06/taksim-protest-3.jpg" height="213" width="320" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Народът на Турция през 2013 г.</td><td class="tr-caption" style="text-align: center;"><br /></td></tr>
</tbody></table>
Преди 3 години на площад Таксим беше пълно с момичета от народа, а сега - йок. <br />
<br />
Обяснението е много просто - няма вече такова понятие като "народ". Има един народ, а има и друг народ. После има трети народ. <br />
<br />
Аз не се наемам да анализирам защо народът, който излезна да протестира срещу Ердоган заради дреболия като превръщането на парк в мол, снощи не направи нищо. Само отбелязвам факта, че не направи нищо, за разлика от другия народ, който спря танковете в Истанбул и Анкара. А казваха, че в големите градове привържениците на Ердоган са малцинство, повечето били срещу него. <br />
<br />
***<br />
<br />
Народът на Великобритания бил искал да напусне Европейския съюз. Народът на Шотландия май ще поиска да напусне Великобритания, за да остане в ЕС. Тогава със сигурност някакъв народ пък ще поиска да напусне Шотландия, за да остане във Великобритания. Народът на Гибралтар, горкия, не знае къде се намира.<br />
<br />
Оказва се, че атентатите във Франция са дело на французи, т.е. на народа на Франция. Е, на малка част от него, но все едно - едната част от народа гази или взривява и пали другата част.<br />
<br />
У нас един народ си избра президент, който има 25% одобрение, както и правителство, което има 30% одобрение.<br />
<br />
***<br />
<br />
Моят извод от случващото се напоследък е, че демокрацията е в криза на идентичността. Легитимирането на властта чрез народа ще става все по-трудно, защото става все по-трудно да се дефинира понятието "народ". Коя е онази спойка, която определя населяващите дадена територия като "народ"? Не ви ли се струва, че това общо нещо вече започва да е самата територията и почти нищо друго? Опитите на естаблишмънта да реши този проблем чрез създаване на нови идеологии ("евроатлантически ценности") се провалят, но предлаганите алтернативи като връщане към националните държави също ще се провалят и то по същата причина. Замяната на една разделителна линия с друга не решава основният логически проблем, а именно това, че демокрацията по същество е диктатура на една активната част от населението спрямо друга, която е била по-пасивна. Ако пасивната го приема, както е у нас, няма големи колизии, но ако вододелът мине през две активни групи, тогава какво правим? Коя от тях ще се примири с избора, направен от другата? Брексит ни го показва в момента Live в реално време, но и атентатите, превратите, а в по-голям мащаб - и активизирането на геополитическото противопоставяне са проява на този недъг на съвременния обществен договор - той не предполага съвместно съжителство на две различни, но <i>активни</i> общества.<br />
<br />
В малък мащаб, политкоректността върши работа, като замита проблема под килима. Не можем да живеем заедно с циганите, но ни се забранява да говорим за това. Понеже проблемът все пак е търпим, ние се правим, че вече го няма. Няма цигани, има роми, а с ромите проблеми няма, защото не са цигани. Be happy. В Германия (а утре несъмнено и у нас) започнаха да глобяват за "език на омразата", което преведено всъщност означава "забранявам ти да казваш, че си недоволен". Може за известно време и това да даде "резултат", защото проблемът с надигащото се недоволство ще се замете и ще ни се струва, че не е сериозен и е търпим, също този с циганите. Като стане нетърпим какво ще правим? Exit?<br />
<br />
В голям мащаб, обаче, с политкоректност и замитане не се получава. Без значение как го оценявате, отцепването на Крим и Донбас по същество е екзит на единия "народ" от другия "народ" поради това, че разделителната линия е минала между две активни групи, всяка от които не желае да приеме избора на другата. В Близкия Изток не е по-различно. Там отдавна не могат да си приемат изборите, но от нямане накъде им се налага да приемат избора на великите сили. И мисля, че всички сме наясно какво се случва, когато те повече не желаят да го правят. <br />
<br />
За съжаление, светът май не намира решение на този проблем. Нямаме формула, по която да можем да споделяме една и съща територия, без да сме принудени да приемаме чуждите решения. <br />
<br />
Излъгах. Ние българите имаме формула. Наричаме я селска хитрост, останалата част от света я нарича нелоялност. Навремето Борис III е казвал на Хитлер, че няма да прати българските войски на източния фронт, защото ако го направи, цитирам:"всички ще се предадат и ще минат на страната на Русия заедно с духовия оркестър". Правим се, че сме приели чуждите решения, но в действителност си правим каквото си искаме. Правим се, че спазваме законите, но си подаваме един на друг трамвайното билетче, защото "сме хитри". Аз пък се правя, че съм приел изборът им за президент, но не се чувствам емоционално ангажиран с онова, което той изразява (и наесен сигурно пак ще се правя, че са ми дали избор). Борисов пък се прави, че не е емоционално ангажиран с президента и че няма да направи "флотилия". После ще я направи, докато се прави, че реже лентичката на платноходка.<br />
<br />
***<br />
<br />
Аз забелязвам два различни модела - прост от запад и сложен от изток. Западният търси една единствена идеология, която да е възможно най-проста, всеобхватна и приета от възможно най-много хора. Бих я формулирал като "дайте да печелим пари и да живеем все по-добре, а различията са вредни - всички сме еднакви, а който твърди друго, е враг на демокрацията". Източният, да не си помисли някой нещо, също не е успешен. Него бих го формулирал като "ние сме различни, няма да ни се получи да живеем заедно и ще си стоим всеки от своята страна на границата, но можем да си бъдем полезни". Украинците и руснаците не можели били да живеят заедно - ами значи няма да живеят заедно, толкова е просто. Или пък турците с кюрдите. Ей ти тук една граница, който иска да минава от едната страна, който не иска - от другата. Това не може да стане без колизии, но като се разберат къде е тази граница (физическата в случая с Украйна или пък Сирия, политическата в случая с Турция или геополитическата в случая със САЩ), ще продължат да са си взаимно полезни. Западният модел, бидейки по-идеологизиран, предполага всички да се съгласят с едното решение, но това е утопия, която също като източния модел, трябва да се налага (и се налага) със сила. <br />
<br />
*** <br />
<br />
Какво е решението ли? Не знам. Горбачов навремето замени доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет с доктрината "Синатра" по името на песента "(I did it) My Way", която най-общо звучеше като "всеки да си намери неговия си път", но и това се оказа утопия.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-26730493399298841942016-06-26T01:54:00.003+03:002016-06-26T02:29:03.296+03:00След Brexit - EUxit?<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="frt6k-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="frt6k-0-0">
<span data-offset-key="frt6k-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="92cac-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="92cac-0-0">
<span data-offset-key="92cac-0-0"><span data-text="true">ЕС е в разкрачено положение не от този, а от онзи референдум преди малко повече от 10 години, когато Франция отхвърли проекта за Конституция на ЕС. Разбирай - когато стана ясно, че ще е трудно ЕС да се превърне в държава. Сега пък стана ясно, че няма да е трудно, а ще е невъзможно. Т.е. няма да стане. Още тази седмица всички европейски лидери и чиновници ще са забравили за идеята за Съединени европейски щати.</span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="6e0da-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="6e0da-0-0">
<span data-offset-key="6e0da-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="1b8m6-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="1b8m6-0-0">
<span data-offset-key="1b8m6-0-0"><span data-text="true">Останалите възможни варианти не са много. Всъщност е само един - отпускане на каишката и прехвърляне на повече правомощия към националните правителства. Смятам, че това ще стане изключително бързо. Следващата <i>държава</i>, която ще напусне ЕС, ще е ЕС, или по-точно - идеята за ЕС като държава.</span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="e47q-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="e47q-0-0">
<span data-offset-key="e47q-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="bmvtb-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="bmvtb-0-0">
<span data-offset-key="bmvtb-0-0"><span data-text="true">Обаче знаем, че историята се повтаря като фарс, преди да се потрети като трагедия. На нас това вече ни се е случвало с Перестройката и доктрината "Синатра", която смени доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет. </span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="26det-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="26det-0-0">
<span data-offset-key="26det-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="busu7-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="busu7-0-0">
<span data-offset-key="busu7-0-0"><span data-text="true">Проблемът ни тогава беше абсолютно същия, какъвто ще ни бъде и сега, а именно, че качеството на местното (поместното) управление е изключително ниско. Оставени сами на себе си, без "големите шефове" да ни микро-менажират, ние ще заседнем в плитчините. </span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="938le-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="938le-0-0">
<span data-offset-key="938le-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="vc1q-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="vc1q-0-0">
<span data-offset-key="vc1q-0-0"><span data-text="true">Така че ми се иска да обърна внимание, че се намираме отново в 1984-та година и отново ще ни се случи следното: ще сме натрупали дълг, който не можем да покриваме без преводи от метрополията (наречете ги европрограми); ще сме изградили икономика, която е силно зависима от същата тази метрополия (60% от търговията ни беше със СИВ, сега точно 60% от търговията ни е с ЕС); ще имаме некачествено държавно управление; ще ни спрат финансовите инжекции и ще спрат да ни обръщат внимание. Никой няма да ни причинява целенасочено никакви вреди, но ще бъдем оставени сами на себе си в обичайната кал, в която сме затънали, но която не виждаме, благодарение на това, че някой ни обгрижва и ни рисува светло бъдеще.</span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="4pmvg-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="4pmvg-0-0">
<span data-offset-key="4pmvg-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="5jjdk-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="5jjdk-0-0">
<span data-offset-key="5jjdk-0-0"><span data-text="true">Сега, обаче, имаме шанса да знаем с 3 до 5 години предварително какво ще ни се случи и може би (само "може би") можем да се подготвим.</span></span></div>
</div>
<div class="" data-block="true" data-editor="758rs" data-offset-key="ci02a-0-0">
<div class="_1mf _1mj" data-offset-key="ci02a-0-0">
<span data-offset-key="ci02a-0-0"><br data-text="true" /></span></div>
</div>
Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-83087185489074280772015-12-26T14:25:00.001+02:002015-12-26T14:25:16.914+02:00Парите се изработват, не се даватСтоя пред входа на един супермаркет и чакам. До мен се приближава мъж на видима възраст около 40 години. Не прилича на клошар, по-скоро на общ работник, В ръка държи полупрозрачно пликче с един хляб и още нещо.<br />
<br />
- Извинете - казва той - бихте ли ми дали един лев да си купя [не помня какво].<br />
- Нямам - отговарям. <br /><br />Не давам пари на просяци. Друг път ще обясня защо, но и на него не му обяснявам - нямам и толкова.<br /><br />
- Прав сте - отговаря той - парите не се дават ей-така, те трябва да се изработят.<br />
<br />
Спира да настоява, застава до мен на площадката пред вратата и явно ще чака да мине някой друг, от когото да поиска левче. Междувременно ми разказва, че той всъщност не е безработен - работи в някаква фирма, но заплатата му е [не помня колко], а и не му я плащат цялата и навреме. Днес, например, му били дали само половината надница, а той бил искал да се прибере вкъщи с нещо повече от хляб и каквото там си беше сложил в пликчето.<br /><br />Така и така трябва да чакам, та следващите 15-тина минути преминават в банален разговор за проблемите на работническата класа. Как шефът се вози в скъпата кола, но когато фирмата има затруднения, първи го отнасят работниците - ей такива работи. Магазинът е квартален, не е от скъпа верига, повечето посетители през това време са баби или майки с деца, така че други кандидати за "може ли едно левче" няма. Моята среща закъсня малко и имахме време да си поговорим, или по-точно - да го послушам с елементи на разсъждение. Все едно се возя в такси, ама на едно място и с представител на друга социална група.<br /><br />Накрая срещата ми дойде и преди да тръгна към паркинга подавам на човека левчето, което през цялото време стискам в джоба (остана ми от количката). <br /><br />- Изработих ли си го?<br />- Да - казвам - Приятна вечер.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-20739427334560522102015-11-05T14:51:00.000+02:002015-11-05T14:51:58.029+02:00Ходи ли в полицията?Тези дни видях много хубав виц по повод протестите на полицаите:<br />
<br />
- Откраднаха ми колата.<br />
- В полицията ходи ли?<br />
- Ходих. Не са те.<br />
<br />
Няма да се включвам в общия хор и да обяснявам как ефективността на полицията е близка до нула. Напротив - ще обясня как всъщност е отрицателна, но затова ще стане дума малко по-късно. Първо ще разкажа как си започнахме бизнеса преди много-много години.<br />
<br />
<br />
Не знам дали знаете, но частният бизнес формално беше разрешен у нас дори по времето на социализма. Обаче само формално. Още преди Указ 56 имаше два начина за юридически легален начин да извършваш някаква икономическа дейност - като профсъюз или като кооперация. Разбира се, нещата бяха така овъртяни, че реално нямаше как да стане, но законите го позволяваха. Още в първите няколко месеца след промените, примката около кооперациите беше разхлабена, като отпадна задължението им да членуват в Централния кооперативен съюз (за Централна кооперативна банка, в която бяха завлечени парите и имуществото на кооперациите, ще говорим друг път). <br />
<br />
С още 6 състуденти учредихме студентска кооперация с уставен капитал от 14 лева. Трябва да е било пролетта на 1990-та година. Имахме проблем с откриването на банкова сметка - в правилника на ДСК пишеше "частни лица наляво - социалистически предприятия надясно". Ние не бяхме социалистическо предприятие, но и частно лице не бяхме, затова след известни разправии, в които доказвахме че кооперацията е юридическо лице, а не са седем частни лица, и след като показахме, че имаме дори печат, сметката ни беше готова. <br />
<br />
По онова време социалистическите предприятия работеха с банките чрез платежни искания, не с платежни нареждания. Взимаш стоката от завода и разписваш фактурата, заводът после носи фактурата в банката за доказателство, а банката пуска платежно искане към твоята сметка, за да ти вземе парите и да ги даде на завода. В нашата сметка нямаше пукнат лев, но понеже банките бяха изключително бавни, пускането на платежно искане можеше да отнеме цяла седмица. През това време ние вече сме продали стоката и сме внесли парите. Един вид, бяхме косвено кредитирани от социалистическите предприятия, чиято продукция пласирахме. Няма завод в софийското поле, чиято стока да не сме взимали без да му я платим предварително. Но като честни мошеници, не сме завлякли никого дори със стотинка. Парите за всяка една фактура са били в сметката преди банката да си ги поиска. Много хора тогава съвсем целенасочено, дори със съдействие "от високо" източиха предприятията и завлякоха милиони, но на нас ни беше достатъчно да използваме дупката в системата като форма на безлихвен овърдрафт.<br />
<br />
След около година тази система беше прекратена, защото тя се крепеше на честна дума, а вероятно само нашата дума е била такава. Не бяхме забогатяли достатъчно, за да можем с джобни пари да финансираме оборота, така че се задаваше проблем.<br />
<br />
И тогава се случи нещо, което сигурно няма да го повярвате, защото никой от нас в днешно време няма да иска да го направи. <br />
<br />
Офисът ни беше в апартамент на ъгъла на Граф Игнатиев и Раковска, а хазяйката (която тъкмо го беше наследила от починал роднина) работеше в банка на ниска позиция - обслужваше клиенти и им водеше сметките. Беше ни привлякла и нас за клиент. Всяко едно плащане към и от кооперацията минаваше през нея, така че тя знаеше състоянието ни по-добре дори от нас самите. Та тя вероятно е преценила, че може да ни се има доверие, затова предложи да си ипотекира апартамента и да ни даде парите за оборотни, а в замяна ние да й купим една Шкода 120. Та момичето ипотекира собствения си апартамент, даде ни парите в кеш, а ние й купихме колата. С течение на времето върнахме кредита и освободихме ипотеката. Момичето пое риска да си подари апартамента на напълно непознати хора, с които я е събрала обява за офис под наем. В замяна се сдоби с кола. Ние пък се сдобихме с доверие от страна на банката.<br />
<br />
По това време вече се занимавахме с внос. Ако сте имали портативен телевизор "Юность", аз съм ви го продал. Появи се изгодна сделка за внос на един ТИР видеокасетофони от Дубай, но ние пак нямахме толкова пари по джобовете, а и нямахме повече *не*познати хора, които да са склонни да си ипотекират имуществото в наша полза. Банката, обаче, се съгласи да приеме за обезпечение самите видеокасетофони. Отпуснаха ни акредитив, тирът пристигна и го разтоварихме в едно помещение в офиса. Банката запечата помещението, а кредитния инспектор идваше през два-три дни да го отваря, за да си освободим някаква бройка видеа според фактурите, която сме издали. Банката пък автоматично си прибираше парите по фактурите.<br />
<br />
До тук - добре. Работим си и сме доволни, че банката ни има доверие. Единствено лист хартия с два печата ни дели от имуществото, което е обезпечение самО за себе си, но ние не пипаме без кредитния инспектор. Докато един ден не намираме помещението празно. Няма печати, няма врати, няма видеокасетофони. Полицията, разбира се, нищо не може да направи.<br />
<br />
Един тир с видеа са много пари, затова си сядаме на задниците и сами намираме следите им. Отиваме в полицията и им казваме, че така и така, намерили сме къде се продават нашите видеа. Те отиват на посоченото от нас място, задържат някъв циганин заедно с едно от нашите видеа, което съвпада с описа на серийните номера. След един час циганинът е пуснат на свобода и спокойствие, а видеото до ден днешен стои в районното на Люлин, за да си го гледат, уж като "веществено доказателство".<br />
<br />
Та затова казвам, че ефективността на полицията не е нулева, а отрицателна. Ако не ги бяхме потърсили, щяхме най-малкото да си върнем една бройка, а най-вероятно и останалите. Ние нямаше да сме толова дружелюбни спрямо лицето и нямаше да се задоволим с отговора "не знам откъде го имам това видео". Но както може да се очаква, след като човекът беше пуснат, всичко потъна.<br />
<br />
Ние си върнахме кредита в срок. Момичето сега е шеф на клона на банката, която вече е част от Булбанк. Нейният пряк началник Александър Личев, който ни разписваше документите и който идваше да отключва склада и да слага печатите, по-късно стана изпълнителен директор на Общинска банка, а сега е шеф на ОЗК (Общинска Застрахователна Компания).Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-62583233351531439592015-11-02T01:36:00.001+02:002015-11-02T21:50:18.982+02:00Ден на народните будителиЯ да ви разкажа една случка, свързана с днешния ден на народните будители.<br />
<br />
Някъде в началото на 90-те години беше първото му честване. Мисля, че беше през 90-та или 91-ва, преди още официално да бъде приет за празник. От "Мати Болгария" ни бяха поканили (Федерацията на независимите студентски дружества, ФНСД) за съорганизатор на съответното мероприятие в зала Универсиада. Не помня какво съм правил и аз на сцената, но помня, че снимах нещо с камерата, не гледах къде вървя и буквално паднах в оркестъра. Но не това искам да разкажа.<br />
<br />
След събитието цялата група студенти отидохме на купон в квартирата на едно момиче, чието име за съжаление съм забравил, или по-точно - забравил съм коя е била тя. Купона продължи неизвестно колко, но по някое време всички бяхме налягали да спим, кой където завари. Аз се бях оказал в леглото на домакинката, но не е това, което си мислите. Просто там бях откъртил, а и в стаята имаше още няколко човека, така че не си мислете нищо. Обаче и това не е онова, което искам да разкажа.<br />
<br />
Много по-късно, може би 10 години по-късно. Офисът ни е голяма зала, тип open space, с 15-тина бюра. Цари обичайната суматоха - някой говори по телефона, друг си човърка компютъра, в залата има и двама-трима клиенти. Колегата Вени Марковски си говори с клиентка, седнала пред неговото бюро. Аз съм му зад гърба и не виждам ситуацията, само чувам какво си говорят. Решавам, че трябва да се включа в разговора, ставам и се приближавам.<br />
<br />
В този момент жената се сепва, спира да говори, поглежда ме и на висок глас, ясно и изразително казва:<br />
<br />
- А! Ние сме спали заедно!<br />
<br />
В офиса все едно е натисната паузата. Всички - и служители, и посетители - са замръзнали в позата, в която ги е хванала тази информация. А и такава тишина в центъра на София не е имало нито преди, нито след това. Вероятно и аз съм замръзнал, защото не познавам тази жена, а такива неща все пак помня.<br />
<br />
Тя се усеща, че ненадейно е фокусирала твърде много внимание, а вероятно и аз съм я гледал странно, защото веднага се заоправдава:<br />
<br />
- Ама не, не исках това да кажа, само сме били в едно легло... <br />
<br />
Това не се отрази на тишината по никакъв начин, напротив. Всички окончателно се съсредоточиха, за да разберат продължението на историята.<br />
<br />
Оказа се, че това е момичето, в чиято квартира съм пренощувал след първото честване на Деня на народните будители. За съжаление аз много трудно помня имена, така че нейното пак не го запомних. Ако чете тези редове, да ме извини за слабата памет ...Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-51870761541890461692015-10-20T11:26:00.000+03:002015-10-20T11:26:17.852+03:00Раздвоен съм за онлайн гласуванетоЗапочвам с това, че на референдума ще гласувам "За" онлайн гласуването от разстояние, защото принципно ми се иска да е възможно.<br /><br />Обаче не е възможно, защото пречките не са технически. Техническата задача по това да може по електронен път да се установи кой си, да ти се приеме гласа, да се анонимизира и да се преброи, без никой по пътя да може да ти подмени гласа, е напълно изпълнима. Напълно изпънима е и защита от всякакво външно вмешателство (хакване). Проблемите нямат нищо общо с техниката или технологията. Започвам ги в реда от най-малък до най-голям. <br /><br />Логическата грешка, която всички колеги от бранша допускат е, че отказват да приемат, че ако използваме термиологията на игрите, изборите са "некооперативна" игра. Т.е. такава, в която всеки играч има интерес да "прецака" другите, при това имат интерес да създават "коалиция на прецакващите", като всяка една група от "играчи" има интерес да се обедини срещу произволна друга група или играчи. Това поведение се нарича "дефектиране". <br /><br />В обичайните системи, в които се търси сигурност, обикновено има поне две страни, чиито интерес съвпада - оператора на системата и нейният позлвател. Банката има същия интерес като мен. Тя няма причина да се опитва да ми подмени IBAN-а, който съм въвел или да подмени сумата. Т.е. тя няма никакъв интерес да преведе 10 лева на Гошо, ако съм дал нареждане "Дай 5 лева на Пешо". В един отбор сме с нея. Дори с Пешо и Гошо сме в един отбор, както и с техните банки. Трябва да се пазим само от евентуални външни лица.<br /><br />При гласуването не е така. Там трябва да се допусне, че операторът на всеки един елемент от системата е еднакво заинтересован да ти причини всички възможни проблеми: да ти откаже услуга, да ти изгуби "нареждането", да ти го подмени с друго, да го покаже на трети лица.<br /><br />Класическото решение в този случай е процесът да се раздели на части. Обичайно се разделя на три части - <br /><br />1. един издава електронните сертификати. Той знае кой сертификат на кого принадлежи<br />2. друг събира гласовете и проверява с (1) дали сертификатът е валиден. (1) само му казва "валиден" или "невалиден", но не му казва кой е притежателя<br />3. трето лице брои гласовете, които (2) му е дал, след като е махнал от тях сертификата. Гласът още в компютъра на гласуващия е бил кодиран с ключ, който само (3) има, така е (2) не би могъл да отвори "плика"<br /><br />Така информацията е разделена: (1) знае кой си, (3) знае как си гласувал, но (2) не осъществява връзка между (1) и (3) и затова (1) не знае как си гласувал, а (3) не знае кой е гласувал.<br /><br />Така рабори т.нар. "естонска система". До тук - добре. Обаче както казах по-горе, добре е, когато участниците са кооперативни. Но ако дефектират? Ако (1), (2) и (3) се обединят срещу теб, срещу определена партия или срещу всички? <br /><br />Тук обичайният отговор е "не могат да се обединят, те имат различни интереси - едните ще са от партия А, другите - от партия Б". Като оставим настрана очевидната съпосочност на политичесите и икономическите интереси на основните партии, дори чисто теоретично техните итереси по отношение на партия В, Г и Д съвпада. Освен това, (1), (2) и (3) са хора, не са партии. Не е чак толкова невъзможно да "съвпаднеш" интересите на група хора. Ако отвлекат дъщеря ми, аз ще съм им дал root паролата и всички сертификати някъде между третата и четвъртата секунда след обаждането. <br /><br />Обичайният отговор тук пък е - да, ама и при физическото гласуване може да се упражни натиск върху секция. Може, ама една секция има толкова малка тежест в целия процес, че не моеж да се отрази на резултатите, дори ако 100% бъде фалшифицирана. Натиск върху 11000 секции е доста по-труден, отколкото върху трима системни администратора.<br /><br />Възможно решение е системата да се раздели на повече части. Могат да не са 3, а 30. Все едно. Това само усложнява задачата по съвпадане а интересите на 30 човека, но не я прави невъзможна. А да се разцепи онлайн гласуването на 11000 "секции" вече не е практически изпълнимо. Може да назначиш ad-hoc 11000 човека да проверяват едни хартиени листове, но няма как да назначиш 11000 сисадмина да одитират 11000 системи (били те и виртуални). <br /><br />Т.е. разчастването не помага. Отново остава проблемът, че всички участници имат интерес да се обединят срещу останалите участници и да дефектират. Трябва да се мисли за решение, което да не може да се компрометира дори от неговите създатели и администратори. Не, че е невъзможно, но сложността ще иде в небесата и ще напарви процесът непрактичен.<br /><br />До тук изводът е, че анонимизирането е *теоретично* невъзможно. То може да е *практически* невъзможно, поради факта, че информацията е разчастена на няолко места и се предполага, че не може да бъде събрана на едно място, но това не може да бъде гарантирано с технически средства. Това е човешки проблем - ако нужният брой лица дефектира едновременно, тайната на вота може да бъде нарушена.<br /><br />Обичайният контрааргумент е, че и сега може. Не, не може. Може да нарушиш тайната на един-два вота, хайде нека са хиляда, но не можеш да нарушиш 3 милиона тайни по никакъв начин (трябват ти минимум 11000 съучастника).<br /><br />Възможно решение е информацията да се унищожава (да не се записва никъде), за да не може по-късно да бъде възстановена. Това не е решение по две причини - първо, то не е с по-високо ниво на сигурност, защото "унищожителят" на информацията е същия, който я получава. Той, ако е некооперативен, може просто да не я унищожава. Т.е. нямаме допълнителен елемент. Второ, унищожаването прави невъзможен последващия контрол. Без последващ контрол, преброителят може да даде каквито си иска резултати и никой не може да му ги оспори. <br /><br />Възможно решение на този проблем е да се маха оригиналната идентифицираща информация (кой си ти) и да се заменя с друга, която да не позволява на трети лица да те идентифицират, но ти да можеш да се самоидентифицираш повторно - примерно като си прикачиш таен въпрос (ключ, парола, все едно) към гласа. Така можеш след време да провериш дали това твоя глас и как той е преброен. <br /><br />Това решение, обаче, отново предполага (т.е. отново прави същата логическа грешка), че участниците в "играта" са кооперативни. Т.е. предполага, че гласоподавателите са кооперативни, а не са дефектирали. Представям си как цяло Столипиново или половин Анадола се втурва да си проверява тайните въпроси дали са отчетени правилно. Т.е. логическата грешка е, че се опитваме да си защитим нашия глас, тъй-като обичайно при онлайн операциите се интересуваме само от нашето си волеизявление (не ни пука какви други нареждания получава банката, интересуваме се само от собствената си сметка). При гласуването трябва *аз* да мога да проверявам, че *твоят* глас е бил преброен правилно, дори когато *ти не желаеш* аз да мога да го проверя. В момента мога да ида в Кърджали, да отворя чувала с бюлетините и ръчно да преброя вътре бюлетините, след което да сравня резултата с протокола. Ако разчитаме на втори подпис (таен въпрос), ще трябва да извикаме *всички* гласоподаватели от Кърджали да си разпознаят бюлетините и да потвърдят, че правилно са преброени.<br /><br />Така в крайна сметка изводът е, че пазането на анонимността на вота е въпрос на доверие. Тя не може да бъде защитена от случаите, в които дефектират пазещите я. Quis custodiet ipsos custodes? Фактът, че първичният документ при онлайн гласуването не е анонимен, затруднява неговото съхраняване за бъдеща проверка. Трябва да се разчита (т.е. да се вярва), че дори след изборите пазачите няма да дефектират. Можем да сложим пазачи на пазачите, а после пазачи и на пазачите на пазачите, но това не променя принципа - информацията *СЪЩЕСТВУВА* и трябва да се пази, докато при офлайн гласуването *НЕ СЪЩЕСТВУВА* и за да компрометираш изборите, трябва да *създадеш* информация (да правиш снимки, да подкупваш комисии и т.н.), което е значително по-трудно, отколкото да *придобиеш* информация, която вече съществува, особено, когато пазачът може да се окаже заинтересован да дефектира.<br /><br />Следващият процес, който също много трудно може да се контролира с технически средства е "кой гласува с този сертификат". Отново логическата грешка е да се отъждествява сертификата с моето мнение. В случая с банката е така - щом съм дал сертификата на счетоводителката, значи тя изразява моето мнение и може да "гласува" вместо мен. Аз съм съгласен с това, банката е съгласна с това, счетоводителката е съгласна с това. Всички играчи са кооперативни. Дори Пешо, който получава твоя превод, съще е кооперативен, защото не му пука кой е разписал платежното, след като си е получил парите. Но си представете, че му пука. Пешо казва, че ще си получи парите, само и единствено, ако *ти*, а не твоята счетоводителка, си разписал платежното. Има си причини, човека, да го иска и ти не можеш да му го откажеш. Конституцията му дава това право. Пешо твърди, че в Конституцията пише, че ти трябва лично да гласуваш и че нямаш право да упълномощиш счетоводителката, без значение, че ти, тя и банката сте съгласни. Просто имаме и други участници в играта, които трябва да са съгласни. Пешо няма да ти приеме превода, докато не го убедиш, че не е подписан от счетоводителката, а лично от теб.<br /><br />Обичайният отговор тук е "ама и при офлайн гласуването някой може да бъде накаран да гласува по друг начин". Първо, оправдаването на една система с грешки в друга е логически грешно. Второ, можеш да го накараш, но не можеш да го проконтролираш. Онлайн няма нужда да го принуждаваш, може просто да гласуваш вместо него. Това дори може да стане с негово съгласие. Офлайн можеш да създадеш фалшива лична карта и можеш да я пробуташ в една-две избирателни комисии. Но не можеш да създадеш 500 000 фалшиви лични карти и да вкараш 500 000 подставени лица в тъмните стаички да гласуват вместо 500 000 "мъртви души". Докато онлайн може една счетоводителка да подпише "платежните" на 500 000 човека, които да нямат нищо против да я упълномощят. Забележи - те може дружно и доброволно да решат да дефектират. Затова Конституцията забранява упълномощаването - да гласуваш собственоръчно не е твое право, то е твое задължение, от което не можеш да се откажеш.<br /><br />Има още много сюжетни линии (например какво се случва, ако държателят на частния ключ на ЦИК, с който се броят онлайн гласовете, дефектира и го унищожи), но за тази сутрин ще спра до тук. Според игровата теория и анализа на риска, отговорът на въпроса "да има или да няма онлайн гласуване" за съжаление е отрицателен. Рисковете са повече от ползите. Ползата в крайна сметка е само в комфорта на гласуващите. Не се отваря нова врата, само се улесняват няколко групи от населението, които и сега могат да участват в изборите, просто по-трудно (но не невъзможно). За техния (и моя в т.ч.) комфорт, ще се отвори кутията а пандора и ще се създадат нови рискове. Не съм убеден, че искам да си спестя 10 минути ходене до изборната секция (за мен са толкова), но да поема всички възможни рискове за опорочаване на резултата.<br /><br /> Това, обаче, не ни пречи да гласуваме със "За". Самият референдум е политически несъстоятелен, безсмислен и лошо формулиран, но на бланкетния въпрос "за или против" бихме могли да отговорим със "за", макар към днешна дата всяка възможна реализация по-скоро да би заслужавала "не" или поне "не сега". Не беше редно референдумът да е предварителен. Опозицията на такова предложение не би могла да е по същество. Никой няма да каже "аз искам да си останем в миналия век, затова ще гласувам с Не". Опозиията е заради конкретни рискове, на които не са предложени конкретни решения, които да могат да се анализират. Привърженицте на онлайн гласуването отговарят на това възражение с "абе всичко може да се изчисти по-нататък, това са технически въпроси". Може би да, може би не. Докато не сме завъртяли стартера на една кола, никога не можем да сме сигурни дали тя ще запали. Просто питането "за или против" също трябваше да е по-нататък, когато на всички въпроси вече е отговорено. Не е честно да искаш от населението да подписва празен чек, върху който после ти си щял да седнеш да мислиш.<br /><br />Затова аз съм раздвоен. Категорично смятам, че в България през 2015-та година (а вероятно и през 2016, 17, 18 ..) онлайн гласуване не трябва да има, тъй-като рисковете са големи и не могат да бъдат избегнати с технически средства. Но не ми се иска да гласувам с "Не", защото не е вярно, че не искам онлайн гласуване. Искам, но чак когато съм сигурен, че рисковете са под нивото, при което легитимността на властта може да бъде поставяна под въпрос. Всъщност ми се иска този референдум да бъде отложен за *след* като бъде намерено както техническото, така и административното и организационното решение на проблемите. Не знам дали пък при това положение да не го пропусна. Законът и без това позволява след две години да бъде проведен наново, а всички са наясно, че до две години онлайн гласуване няма да има, дори ако референдумът е валиден и е "За".Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-16628649681584368162015-09-23T12:46:00.001+03:002015-09-23T14:52:48.835+03:00С мигранти или без - анализ на риска<span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-ft="{"tn":"K"}" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body"><span class="UFICommentBody _1n4g" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0.$end/=1$text0/=010">Преди няколко дни описах <a href="https://www.facebook.com/ganchev/posts/10153221147961028?pnref=story">принципа на разумното съмнение</a>, който показва защо когато залогът е голям, степента на риск всъщност няма значение. Ако от сто сандвича в един кашон е отровен само един, но не знаеш кой е той, по-добре не яж сандвичи от този кашон, отколкото да поемеш 1% риск да умреш.<br /><br />Тъй-като го разказвах в контекста на миграционната криза, коментарите ме наведоха на мисълта, че хората са възприели само първия слой - че ако от 100 бежанци има един престъпник, по-добре да не се приема нито един.<br /><br />Принципа на разумното съмнение ни най-малко не означава това. <br /><br />Неговият смисъл е, че ако има дори 1% шанс от негативно развитие на събитията, примерно дори 1% шанс да се наложи да променим начина си на живот, за да се съобразяваме с изискванията на чужда и несъвместима култура, по-добре да не поемаме риска. Примерно ако има дори 1% шанс на някаква територия на страната, дори само в един квартал на София, жените и дъщерите ни да не се чувстват свободни да идат до магазина без забрадка, значи не трябва да поемаме този риск.<br /><br />Отговорите на това притеснение обикновено са в стил "спокойно, нищо такова няма да се случи". Но въпросът какви са <b>гаранциите</b>, че няма да се случи, остава без отговор. Да, може би шансът (рискът) не е твърде голям и аз не мога да твърдя, че това ще се случи със 100% сигурност. Може би шансът да се случи е само 1%, но според гореописания принцип, когато залогът е голям, 1% риск е голям риск.<br /><br />За да не продължава безкрайно дълго този flame war, реших да формализирам разсъжденията за риска, за да може всеки сам да си разгледа след това вариантите и сам да прецени, спазвайки същата логика, а именно - изследване на случаите, в които хипотезата не се е сбъднала и не сме се оказали прави в очакванията си.<br /><br />Имаме две противоречащи си политики. Ще нарека едната консервативна, а другата - либерална. Консервативната смята, че не трябва да се приемат неподбрани от никого и по никакви критерии имигранти, докато либералната смята, че трябва да приемем желаещите да се установят тук, със съответните аргументи.<br /><br />Преди да направя анализ на риска на двете политики, трябва дебело да подчертая, че консервативната политика не разглежда въобще помощта, която трябва да се оказва на хора в беда, докато либералната често обърква двете понятия - "прием на имигранти" с "помощ за бежанци". Нека разделим двете неща още в самото начало, за да не си объркваме понятията и логиката - който е в беда, има нужда от помощ и може да го докаже, трябва да получи помощ във вида и обема, в който е бедата му. Бедата, обаче, не може да е причина за окончателна и безвъзвратна смяна на местоживеенето. На човек, останал без къща заради бомбардировки, можеш да му помогнеш, като го настаниш временно, а най-голямата помощ е след това да му построиш нова хубава къща на мястото, на което му е била старата. <br /><br />Когато някое село бъде залято от наводнение или пострада от земетресение, ние не преместваме жителите му в друго село, а им помагаме да си възстановят тяхното, нали? Може да ги преместим временно, докато се отстранят щетите и се вземат превантивни мерки, но винаги се стараем да върнем хората по домовете им и да ги защитим там, а не да ги преместим на място без земетресения и наводнения.<br /><br />Та да се върнем на анализа на риска. <br /><br />Когато се разглежда някакво възможно решение, хората обикновено се съсредоточават само в анализ на варианта "какво ще се случи, ако хипотезата се окаже вярна" и влагат всичките си усилия в доказване на правилността на хипотезата. Този подход, обаче, е принципно грешен. Хипотезите <i>не винаги се оказват правилни</i>, затова винаги трябва да се разглежда и план Б - какво се случва, ако се окаже, че сме сгрешили. Ако хипотезата се окаже вярна, това обикновено ни води до постигане на целта, или в най-общия случай - до максималната възможна печалба (max gain). Супер, всички са доволни. Но ако хипотезата се окаже грешна, в резултат на взетото решение ще сме претърпяли някакви загуби. При анализа на риска се взема предвид максималната възможна такава загуба (max loss). Ако разработваме някакъв бизнес, максималната печалба е случая, в който сме продали всички продукти, които успваме да произведем (фабриката ни е натоварена на 100% и повече не може). Това е хубавият случай. Бизнесмените винаги разглеждат и другия случай, но често от неопитните предприемачи се допуска грешката, че максималната загуба в този случай са инвестициите, които сме направили. Това не е вярно - максималната загуба са тези инвестици <i>плюс пропуснатата печалба</i>, ако ги бяхме вложили в нещо друго (в друг бизнес, в банка, в обучение и т.н.). Защото изборът ни не е бил "да правим бизнес - да или не", а "какво да направим с тези пари и с нашето свободно време - този бизнес ли, онзи ли или нещо друго". Ние никога не избираме между един вариант и "нищо", а между няколко варианта. Хипотезата "оставяме всичко както си е в момента" също е вариант, който също избираме съвсем съзнателно (макар да се самозаблуждаваме, че това не е наш избор, а "такива са били обстоятелствата" - но това е друга тема).<br /><br />Та значи имаме избор между два варианта - консервативен и либерален. Да разгледаме максималната печалба и максималната загуба в двата случая.<br /><br />Максималната печалба на либералния подход е доставянето на работна ръка. В застаряваща Европа (а дори и в България) нямаме друг избор, освен да попълваме оредяващите редици на работещите чрез внос на работещи. Ако не го направим, само след 20-тина година няма да има кой да внася осигуровките за пенсиите на днешните 45-годишни. Аз съм склонен да се съглася с анализите, които казват, че просто нямаме друг избор и трябва да "внасяме" работна ръка. Формално имаме голяма безработица, но само формално. Тази безработица (знаем я каква е и къде е) няма да излекува нашите болни и няма да обучи нашите деца, когато имаме недостиг на лекари и учители. Няма да напълни и офисите с програмисти или инженери.<br /><br />Максималната загуба, обаче, е промяната на светския ни начин на живот. Тук няма да се впускам в доказване на това твърдение - всеки може да прочете достатъчно анализи, които показват, че не е възможно интегриране на мюсюлманските имигранти (да не се бъркат с българските или турските мюсюлмани - общо с тях е само името). Те ще живеят в изолирани мюсюлмански общности по техните си правила в техните "ивици Газа", в които няма да можем да влизаме. В по-лошия случай с техните порядки ще трябва да се съобразяваме и в зони извън "ивиците". Примери за подобен тип "съобразяване" или по-точно "несъобразяване" вече има много - не е тук мястото да бъдат изреждани. Тук правим само анализ на ситуацията "какво ще стане, ако хипотезата, че мюсюлманите ще се интегрират, се окаже невярна", а не се занимаваме с доказателството на хипотезите. Доказването или оборването на хипотезите променя само степента на риск - къде в скалата от 0 до 100% е този риск. Тук се занимавам с последиците "ако се случи лошото", а не със спор ще се случи ли или няма да се случи. Нека стискаме палци да не се случва, но това вече е разгледано по-горе в "максимална печалба", сега разглеждаме "максимална загуба".<br /><br />Само ще отворя една скоба, че успокоението за малкия процент неинтегрируеми мюсюлмани на фона на 500-милионна Европа, не издържа проверката на времето. Това твърдение щеше да е вярно, ако имигрантите се заселваха равноразпределено по цялата територия на Европа и ако във всяко село се падаше по едно мюсюлманско семейство. Тогава наистина нямаше да има острови с чужда култура. Но когато 10 000 души се съберат да живеят в района около Женския пазар, това си става тяхна територия, дори ако процентно не са кой знае каква част от жителите на София, хеле пък на България.<br /><br /><br /><br /><br />Да разгледаме сега консервативния подход. Неговата цел е да не допусне промяната в начина на живот и съответно като "максимална печалба" трябва да приемем точно това - светска Европа продължава да живее по своя светски начин. Родителите продължават да бъдат единствените, които могат да кажат с какви дрехи ще ходи тяхната дъщеря на училище - къси или дълги, както и с какъв бански ще се къпе в обществения басейн - от две части, цял или от главата до петите. А като порастне и започне сама да взима решения - може и без бански, нейна си работа. Жените продължават да могат да излизат сами, да се срещат с мъже в заведения, в които се консумира алкохол и после да се прибират с тях, ако искат. Или да не се прибират, ако не искат. Накратко, max gain в случая е </span></span></span></span></span><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-ft="{"tn":"K"}" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body"><span class="UFICommentBody _1n4g" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0.$end/=1$text0/=010"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1"><span data-ft="{"tn":"K"}" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body"><span class="UFICommentBody _1n4g" data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.0.$end/=1$text0/=010">"оставяме всичко както си е в момента"</span></span></span></span></span>, за което вече споменах, че принципно е също толкова съзнателно решение, колкото всяко друго. <br /><br />Максималната загуба в този случай е загубата на работна ръка и от там на перспективи за развитието на икономиката. Тъй-като никой не отказва да се помогне на хората в беда по адекватен на бедата начин, няма друга загуба, освен обезлюдяването и лошото съотношение работещи към пенсионери.<br /><br /><br />До тук знаем какво ще се случи в добрия и какво - в лошия случай на двата подхода. Нека сега като добри шахматисти анализираме какви биха били нашите следващи ходове в лошите случаи. В добрите е ясно - всичко е цветя и рози. За анализа на риска и съотвено за вземането на решение са интересни лошите - когато въпреки нашето добро желание, сме се сблъскали със загуби. Ако не трябваше да оценяваме загубите, всички щяхме да сме милиардери (ако не в резултат на бизнес, то поне чрез залагане в казиното), но животът е такъв, че винаги има риск да загубиш, при това този риск обичайно е по-голям.<br /><br />В лошия случай на либералния подход (когато не се сбъдне неговото обещание, че нищо фатално няма да се случи) ще трябва да защитаваме начина си на живот с някаква форма на насилие. Дали това ще е пасивна охрана на "границата" между двете територии като в алжирските гета във Франция, дали ще е някаква форма на сегрегация, за да не се срещат двете култури (колко от вас биха живяли доброволно във Филиповци?), дали ще са сблъсъци с полицията, дали ще е експулсиране на хора - няма значение. Не съществува връщане назад и поправяне на грешката по мирен път (ако се окаже грешка - нали не сме забравили, че не спорим може ли или не може, а "какво ще стане, ако"). Никой няма да каже "добре, не се разбираме, затова ние си тръгваме" или "добре, не се разбираме, затова ние повече няма да спазваме нашите ценности, ще спазваме вашите".<br /><br />В лошия случай на консервативния подход ще трябва ... ами да подходим либерално и да си внесем работна ръка. Само че този път по наш избор. Кой е казал, че тази работна ръка трябва непременно да е от район с военни действия, да е била изгонена насила и да е без образование? Защо трябва да подбираме точно от тази група хора, в която висше образование имат едва 2%, а цели 26% нямат НИКАКВО образование (дори първи клас)? Не може ли да се поканят имигранти от цял свят, но при предварително подготвени критерии? Очевидно може и най-вероятно ще се направи. <br /><br />В крайна сметка формалният анализ, колкото и да противоречи на разбиранията ни, води до следния извод:<br /><br />Консервативният подход има <b>максимална загуба, практически равна с максималната печалба</b> на либералния подход, просто защото при него няма нативна загуба. Има само пропусната полза, която, обаче, може да бъде компенсирана на втората стъпка, при това по по-добър начин. Подбраните имигранти ще са по-добри работници, дори само заради това, че сами са взели решението да бъдат такива, а не са принудени от обстоятелствата. А ако са положили усилия да бъдат приети (примерно с полагане на тест за знание на език и история), тогава със сигурност ще са по-добри работници и граждани - всеки цени повече онова, което е постигнал с усилие, отколкото онова, което му е било дадено ей-така, на квотен принцип.<br /><br />Обратно - либералният подход има <b>максимална печалба, равна на максималната загуба</b> на консервативния, но за сметка на това има максимална загуба, която практически не може да се поправи.<br /><br />Решението, ако трябва да е прагматично, а не политическо, се налага от самосебе си. Аз, разибра се, не си правя илюзиите, че ще бъде такова.</span></span><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.3"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.3.0"><span data-reactid=".41.1:5.0.1:$replies833503040103375_834309673356045/=10.0.1:2:$comment833503040103375_834386726681673/=10.0.$right.0.$left.0.0.1.$comment-body.0.3.0.$end/=1$text12/=010"></span></span></span></span></span></span>Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-72860957308118170322015-09-01T01:09:00.001+03:002015-09-01T01:09:39.551+03:00Welcome to 1984Напоследък все по-често взе да ми се случва да се включвам в някакви
дискусии, за да коригирам неверните данни, върху които се гради логиката
в тях. А най-често взе да ми се случва по темата "Русия" и вече
започвам да си мисля, че липсата на информация по темата и масовата
заблуда е целенасочена. <br />
<br />
Днес например коригирах
рзпространеното мнение, че са поскъпнали храните. Не са поскъпнали.
Месото поскъпва с еднакъв темп, абсолютно равномерно през последните 5
години, а картофите не си променят цените за същия период, което по
същество е поевтиняване. В последните 6 месеца цените в рубли падат или
се задържат непроменени.<br />
<br />
До тук - добре. Не е важно.
Никой не е длъжен да следи данните за цените в държава, която не го
интерсува. Е, не би следвало да развива теории, след като не знае
изходните данни, но нейсе, всеки сам си носи отговорността за това,
което поднася на аудиторията си.<br />
<br />
Обаче другият въпрос
беше по-важен. Оказа се, че никой не знае защо Путин подписа указ за
унищожаване на заловените контрабандни храни. Потърсих с Гугъл
публикациите от началото на месеца и всички заглавия бяха в стил "Путин
ще изгаря храни, вместо да ги даде на нуждаещите се". <br />
<br />
После
потърсих дали е цитиран министъра на земеделието Ткачов. Не е цитиран.
Тук-там в някой малък сайт, но не и в медиите. А всъщност инициативата
за унищожаването е негова, като той я мотивира: преди указа, ако стоката
влезне като реекспорт от страна, спрямо която няма санкции, тя трябва
да бъде върната на изпращача. Ако белоруски вносител вкара полски
ябълки, те не могат да му бъдат конфискувани, защото спрямо беларусина
няма санкции. Може само да му бъде забранено да ги внесе в страната,
което означава, че те просто трябва да му бъдат върнати обратно през
границата.<br />
<br />
Това означава, че контрабандистите всъщност
не носят никакъв риск. Ако стоката мине - мине. Ако не мине - нищо, ще
им я върнат и ще пробват пак, докато мине.<br />
<br />
Но и това не
е важно, поне не за мен. Изненадващото е, че нито един български
журналист не е отговорил на въпроса "защо, по дяволите, ще ги горят тези
стоки". Никой пет пари не дава за причината и никой не смята за нужно
да информира населението. Населението не е виновно, че нищо не знае. То
знае само каквото му кажат, а не му казват много.<br />
<br />
Важното,
скъпи приятели е, че вече живеем в 1984-та. Вие _вече_ нямате достъп до
информация. Само си мислите, че Фейсбук и мрежата са неизчерпаем
източник на информация и че всичко ви е на един клик разстояние. Нищо
подобно. Мрежата само ви дава възможност да размножите онова, което
някой вече е създал като информационен продукт, но ако не го е създал -
няма как да го размножите. Ние сме едни папагали - повтаряме си един на
друг онова, което ни е било казано. <br />
<br />
Тук има един тънък
момент. Никой не крие от вас самата информация. Информацията "Путин
подписа указ и смачка шпроти с валяк" ние всички я научихме в детайли. Но никой не
ни казва какъв е _смисълът_ на информацията. Няма вече независими
анализатори, които да кажат какво означава едно или друго нещо.
Анализът, доколкото въобще го има, е насочен само напред във времето,
главно за да мотивира някакви бъдещи решения: "стана това и това, затова
ние ще направим това и това". Но никой не ви обяснява какви са
причините назад във времето. Никой не ви казва защо Путин иска да
унищожи храните, никой не ви казва защо Турция пусна 100 000 бежанци към
Европа, никой не ви казва защо Германия иска да ги приеме и т.н. и т.н.
<br />
<br />
Welcome to the future!Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-16553573910323694252015-08-22T19:17:00.001+03:002015-08-22T19:17:54.981+03:00Нямало било картел за горивата<p dir="ltr">Вярно е, няма картел. Картел е, когато няколко отделни фирми се договорят. Но когато фирмите от един холдинг се договорят, това е корпорация.</p>
<p dir="ltr">Аз доскоро смятах, че България не е държава, а територия. Обаче съм бъркал. България е корпорация, в която за успокояване на служителите от време на време чрез избори се подменя борда на директорите. Обаче акционерите си остават същите.</p>
<p dir="ltr">Та как да има картел в рамките на една корпорация?</p>
Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-35456734544604148492015-06-25T10:10:00.000+03:002015-08-23T00:17:51.348+03:00Опикаване на територията (ни)За тези, които не го разбират, нека обясня къде е проблемът с американските танкове.<br />
<br />
Той не е точно в това, че с тях щяла била да се нападне Русия. Русия не може да се нападне с танк. Русия може да се нападне с междуконтинентална балистична ракета, но и тя може да отговори със същото, така че не може да се нападне с нищо. Не е там работата.<br />
<br />
Танковете са опикаване на територията. Който е гледал некастриран мъжки котарак знае, че той от време на време, като се разгони, пръсва по малко урина тук-там, за да мирише на него и други котараци да не приближават. Танковете са here to stay за да мирише на Америка. Не за друго, само за това.<br />
<br />
Проблемите, обаче, са другаде. В отношението. В две отношения - от нас и към нас.<br />
<br />
Първо, ние като нация нямаме негативно отношение към Русия, нито страх от нея. Има някаква малка група хора, които по стечение на обстоятелствата в момента си мислят, че са част от управлението и които сега преживяват един закъснял и архаичен антикомунизъм. Те преживяват свой стар страх или по-скоро своя стара неудовлетвореност, но нямам намерение да им правя психоанализа - това си е техен емоционален проблем, да си се оправят с комплексите си сами. Останалата част от населението няма такъв страх. То не се притеснява от въпроса "ами ако у нас стане като в Украйна", защото знае или поне усеща защо у нас не може да стане като в Украйна. Накратко - защото в Украйна стана като в Югославия, а ние не сме Югославия. <br />
<br />
Многонационалните държави, в които няма спойка между отделните националности, имат два варианта в днешно време - да се разпаднат или да стоят уж обединени, но само в рамките на друго наднационално обединение. Испания, Белгия и Великобритания също няма дълго да останат цели, ако не са в ЕС. Ще се разцепят на мига. Аналогично Украйна няма как (въобще, никак) да остане цяла извън руската сфера на влияние (Евразийския съюз или както там го кръстят). България няма такива вътрешни дезинтеграционни проблеми, за които да й трябва някаква външна помощ, затова и у никаква друга част от населението, освен гореспоменатата, няма страх от външен "враг". Ние няма да се разпаднем като национална държава, без оглед на това в чия орбита ще бъдем привлечени, затова реално не ни е страх от ничия орбита. <br />
<br />
Ако изобщо си търсим орбита, то е само от меркантилни съображения. Вълнува ни кой ще ни осигури по-висок стандарт, но не ни вълнува кой ще ни осигури интегритет, защото такъв проблем нямаме. Не сме Украйна, нито Югославия, Белгия или Испания.<br />
<br />
Т.е. не съществува проблем с отношението на България към бившата метрополия и съответно няма причина България да показва на Русия, че вече мирише на Америка. <br />
<br />
Вторият проблем е с отношението на САЩ към нас. Това е отношение като към територия за опикаване, не като към нация. Барем един формален референдум да ни бяха спретнали. Президента се чуди какъв въпрос за референдум да си измисли, да беше попитал дали искаме да ни опикават територията. После от референдума може да излезне всичко и реалните управляващи пак да направят каквото са си решили предварително, но поне ей-така от кумова срама да ни бяха питали. Не знам защо, но се сещам за Крим.<br />
<br />
Хайде, туземците в територията никога не се питат, няма какво да се правя и аз на интересен. Ама поне да бяха казали на военния министър. Не да го питат - просто да му кажат, да си знае и да не се излага. Бяха му нужни часове, за да разбере, че не е военен министър. Защото за да си министър все пак е нужна държава, от името на която да можеш да взимаш решения. Само територия не стига. <br />
<br />
Та в това е проблемът с американските танкове - опикаха НИ територията СИ. И ако се чудите защо никога не сме имали самочувствие като нация, то отговорът е от ясен по-ясен - защото не сме нация. Ние сме народ, населяващ територията на чужда империя - на османската, съветската, сега американската.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-53615906476547232662015-04-23T11:53:00.001+03:002015-04-23T13:03:16.324+03:00Unbrick на Android - Alcatel 6043DРеших да опиша как се справих със ситуация, в която си брикнах телефона (brick = тухла) по начин, по който според всички правила трябваше да го отпиша и да си купя нов. Описвам го най-вече за да го запомня за следащия път, но и за да помогне евентуално при други подобни случаи.<br />
<br />
Ще почна отзад напред - с изводите:<br />
<br />
<i>Извод 1: не си купувайте капсулован телефон, на който не може да му се маха батерията. Има ситуации, в които просто трябва да се махне батерията, въпреки обясненията на производителите, че едновременото натискане на бутоните Power = Vol+ води до рестарт на телефона. </i><br />
<br />
<i>Извод 2: не си купувайте телефон, на който не може да му се слага външна SD-карта, колкото и голяма вътрешна памет да има. SD картата е нужна за други неща, не само за разширение на паметта.</i><br />
<br />
А сега и в правилния ред - защо се стигна до брикване.<br />
<br />
Въпреки настояванията на Google и на половината девелопери, че Андроид си управлява паметта по ефективен начин и няма нужда да се вземат никакви мерки за нейното пестене, това категорично не е вярно. Огромна част от приложенията, сред които всички, които показват реклами, се активират при настъпването на някакво събитие - стартиране на телефона, промяна в мрежовата свързаност, изгасване на екрана, отключване и т.н. Андроид действително ги спира, когато му трябва памет, но веднага "след това" (а не е ясно кога е това "след това" - обикновено е буквално "след това", примерно тутакси) приложенията отново се зареждат. Т.нар. "килъри" не вършат работа, защото няколко секунди след килването на приложенията те са се заредили отново, при това ефектът е отрицателен - при повторно пускане приложението заема повече памет, отколкото би хабило, ако е било оставено да си стои в паметта. Няма значение защо е така, но е така - ако Фейсбук стои пуснат, ще хаби примерно 50 мегабайта, но ако го килнете и след секунда той сам се пусне пак, ще хаби примерно 120 мегабайта. Андроид наистина сам спира приложенията, но само които могат да бъдат спрени. Другите си стоят пуснати и никой не може да ги "убие". Ако се опита, става по-лошо.<br />
<br />
Някои от най-използваните приложеня, които не спират никога (каквото и да сте им казали и дори да не ги виждате в Applications / Running) са Facebook, Skype, Messenger, Viber, Hangouts. Няма значение дали сте онлайн или офлайн, нито дори дали сте ползвали приложението след последния reboot. Skype тръгва с включването на телефона и стои в паметта докато не го деинсталирате. Дори от време на време ползва мрежата, дори ако не сте логнати. Ще се изненадате колко много приложения стоят постоянно включени и не могат да бъдат спряни НИКОГА, включително такива, които със сигурност не ви е хрумвало, че трябва да стоят активни постоянно (например Gallery). Под "постоянно" имам предвид точно постоянно - Андроид не може да ги спре дори при липса на памет, защото те тръгват практически веднага отново. Това води до голямо забавяне на телефоните с малко памет ("малко" означава под 2G, което е почти еквивалентно на "всички телефони", защото към днешна дата малко модели имат толкова). <br />
<br />
От телефона и таблета на дъщеря ми знам, че всички игри от серията Talking ... и Moy също се зареждат с включване на устройството и не могат да се спрат с нищо.<br />
<br />
Всъщност не съвсем с нищо. Има едно приложение, което върши работа - <a href="https://play.google.com/store/apps/details?id=com.oasisfeng.greenify" target="_blank">Greenify</a>. То хибернира (Force Stop) приложенията, а не ги убива. Хибернираните приложения стоят извън паметта докато не ги пуснете, защото им се разкачат "връзките" към операционната система и тя не вече не ги пуска при настъпване на желаното от приложението събитие (например закачане към Wifi). Пуснете ли ги, обаче, отново влизат в "цикъл" и отново нямат спиране, докато на ги хибернирате. Хибернирането може да става ръчно от Applications / Force stop, но това не е удобно, затова ползвам Greenify. То върши добра работа и без да ви е root-нат телефона, но ако е root-нат може да хибернира повече неща, при това автоматично. А ако се инсталира Xposed Framework (инсталацията става през Greenify), тогава може да прави още повече работи и още по-ефективно, но затова - после.<br />
<br />
Ако сте си root-нали телефона има още нещо, което върши добра работа - <a href="https://play.google.com/store/apps/details?id=imoblife.startupmanager" target="_blank">Startup Manager</a> може да забрани на нежеланите приложения да се зареждат автоматично при зареждането на телефона / таблета (използвайте старата му версия, а не новата All-In-One). Ще се изненадате колко много неща тръгват с включването на устройството - аз спрях над 20 приложения, които дори не ми е хрумвало, че стоят заредени и невидими. В крайна сметка с Greenify и Startup Manager спестих около 500 MB памет - а това е горе-долу колкото цялата памет на голяма част от телефоните.<br />
<br />
Рутването на телефона / таблета става много лесно с програмата <a href="http://www.kingoapp.com/android-root.htm" target="_blank">Kingo Root</a> - инсталирате я на PC-то (не на телефона, на телефона сама се качва!), връзвате телефона с USB кабел и следвате инструкциите. В телефона трябва да пуснете USB debugging в Developer options. Ако нямате Developer options в настройките, влезте в About phone и кликнете 7 (седем) пъти върху Build number - тогава девелоперското меню ще стане видимо и ще можете да разрешите USB debugging. Впрочем, пробвайте да кликнете десетина пъти върху Android version ;)<br />
<br />
До тук - добре. Правил съм го 5-6 пъти на различни устройства (маркови и нонейм) и всеки път се рутва без проблем. Операцията би трябвало да е безопасна - ако не се рутне, просто няма да се рутне и толкова.<br />
<br />
При мен проблемът възникна с качването на Xposed Framework върху най-мощния телефон, върху който бях пробвал да го качвам. На 4-5 устройства тръгна без проблем, но на Idol-а се изпълни предупреждението, че в редки случаи това може да доведе до boot loop. Принципно това не ме плаши - досега не се е появявал компютър, който да не мога да преинсталирам от нулата, а телефонът е компютър с линукс (андорид е вид линукс), така че (само)уверено пренебрегнах предупрежденията, без да взема предварителни мерки. И се видях в приключение. Преди приключението, да прикюча с изводите:<br />
<br />
<i>Извод 3: рутнете си телефона, качете си Greenify (и да не го рутнете, пак го качете) и Startup Manager (това изисква рут, няма начин). Но не качвайте Xposed.</i><br />
<br />
Та за приключението - boot loop е проблем, при който операционната система крашва преди още да се зареди. Ретартира се сама и отново крашва, и така до безкрайност. Положението не е неспасяемо, защото може да се зареди спасителен имидж, но:<br />
<br />
<i>Проблем 1:</i> капсулованият ми телефон няма слот за SD карта. Оказа се, че няма начин да му boot-на външна система. Не мога да заредя rescue image, защото няма как да му го "пъхна". <br />
<br />
По принцип има решение. На компютъра се инсталира <a href="http://developer.android.com/sdk/index.html#top" target="_blank">Android SDK</a>, което само по себе си е отделно приключенийце, но не е трудно. Там има едно нещо, което се казва adb и с което може през usb порта да се изпращат инсталационни пакети към телефона. За целта телефонът се изключва и се включва отново, като се държат натиснати едновременно бутоните Power и Volume +. Май има и отделен пакет само с adb - ще го потърся и ще дам линк, за да не се инсталира целия SDK. <br />
<br />
Създателите на Xposed са предвидили тази ситуация и има пакет, който може да се подаде по този начин към телефона (Google: <a href="http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCAQFjAA&url=http%3A%2F%2Fforum.xda-developers.com%2Fattachment.php%3Fattachmentid%3D2568891%26d%3D1391958634&ei=3604VbD_FImfsAHwuYDICg&usg=AFQjCNFoPEyFDEhY-oXNMvYXRBOWCQdMnQ&sig2=Gsd3oSE5vPjpU0-0SXqb5g&bvm=bv.91427555,d.bGg&cad=rjt">Xposed-Disabler-Recovery.zip</a>), което би трябвало да деинсталира Xposed и да оправи нещата. При мен не сработи, но все пак алгоритъмът е този:<br />
<br />
Влизате в recovery s Power-Vol+. Избирате Install from ADB (или както там се казва във вашия телефон) и после в компютъра, намирайки се в папката c:\android-sdk\platform-tools (или както там сте я кръстили при инсталацията на Android SDK) пишете:<br />
<br />
adb sideload Xposed-Disabler-Recovery.zip<br />
<br />
<i>Проблем 2:</i> с adb могат да се подават инсталационни пакети при липса на SD-карта, но recovery имиджа, който се пуска с Power-Vol+ и който е записан в телефона от производителя, не е "рутнат" и няма достъп до неща, които са качени като root. Всякакъв опит да кача Xposed деинсталатора се провалиха.<br />
<br />
Пак има решение: може да се смени recovery партишъна с друг такъв. Има два разпространени спасителни recovery имиджа - CWM и TWRP. Трябва да намерите в интернет версия, която е точно за вашия телефон. Тези имиджи са изключително специфични - трябва да е точно за този модел, а не само за този производител. Аз успях да намеря TWRP за Alcatel 6043D тук: <a href="https://drive.google.com/file/d/0B9WkXnUHmoEBZUtRQWNKb3A2bk0/edit?usp=sharing">twrp-2.6.3.0-advanced-6043D-c92-v2.img</a><br />
<br />
<br />
<i>Проблем 3:</i> за да се запише имиджа върху телефона, по принцип се използва <a href="http://androidxda.com/smart-phone-flash-tool">SP-Flash-Tool</a> (инструкции - <a href="http://androidxda.com/flash-stock-rom-using-smart-phone-flash-tool">тук</a>, може да потрябва този драйвер: <a href="http://xdafirmware.com/drivers/ADB-Driver/ADB-Driver-v1.4.2.zip">ADB-Driver-v1.4.2.zip</a>). Този тул, обаче, се нуждае от т.нар. scatter-файл, който отново е специфичен за всеки модел устройство. Не можах да намеря scatter файл за моя телефон и ударих на камък - няма качване на имиджа с SPFlash, защото без scatter файл изобще не тръгва. Аз после (след като реших проблемите и подкарах телефона) сам създадох този файл с помощта на MTKDroidTools, в случай, че някога потрябва за нещо (<a href="https://dl.dropboxusercontent.com/u/11381251/android/MT6592_Android_scatter_6043d_%28www.mitko.com%29.txt">MT6592_Android_scatter_6043d.txt</a>), но така или иначе на мен нямаше да ми помогне, дори ако го имах (в този момент все още не знаех, че няма да ми помогне).<br />
<br />
Принципно пак има решение, дори без SPFlash - имиджа може да се качи и през adb:<br />
<br />
Телефонът се вкарва в нужния режим чрез:<br />
<br />
adb reboot bootloader<br />
<br />
и се пуска:<br />
<br />
<div class="text">
fastboot flash recovery twrp.img</div>
fastboot reboot<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAHGug1CRHvUAaQ4TRUdF3aXV3GbvsXmd5BwCK84kZU6B6UBPJH20KGZRvjLWUXMxJYP2vtrDmynfvO2ADxiKkug6elBBca_kUFhVt9mmzT8ymcNBAI-TTbUJzNXzPsKvCSZo3GU8mWq5X/s1600/IMG_20150422_141412.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"></a><br />
<br />
където twrp.img е името на recovery имиджа за вашето устройство от CWM или TWRP. <br />
<br />
Това би трябва да е възможно дори без root, но на моя телефон не тръгна с някакво си съобщение за грешка в смисъл "не може да се презаписва recovery партишъна". Явно Alcatel са се взели насериозно със защитата от вмешателство и телефонът някак пази партишъните от презаписване през USB (по-късно отказваше дори със SPFlash и scatter file).<br />
<br />
С това моите познания за справяне с критична ситуация се изчерпаха. Сметнах, че след като така и така не успявам да го съживя по никой от познатите ми методи (няма SD карта, вграденият recovery имидж не ми позволява да модифицирам root-нати приложения, не мога да кача външен recovery имидж по никой от познатите методи), то няма какво да губя и мога да пробвам да забърша операционната система (има такава фунцкия в recovery режима) и да го върна във фабрични настойки (не става дума за изтриване на данните, а на цялата ОС).<br />
<br />
Оказа се, че има какво да губя :) Това доведе този път до пълна смърт на телефона, който спря да реагира дори на бутона за включване и изключване, защото при тази операция се е забърсал и един файл (всъщност партишън) preloader.bin, на който нямах бекъп (направил съм, по-късно ще го кача тук, за всеки случай) и без който телефонът не може да зареди нищо от никъде. Сметнах, че това не е кой знае каква драма - забърсал съм флаша, ще кача оригиналния.<br />
<br />
Принципно производителите са длъжни да публикуват оригиналния софтуер, защото Android е open-source. Alcatel си го имат на сайта - сваля се приложение "Mobile Upgrade S" за PC. С него, отново през USB кабела, но без да се ползват никакви имиджи и хитрини, би трябвало да може да се качи оригиналния софтуер и телефонът да се върне във фабричния му вид. <br />
<br />
Да, ама не. Моят телефон в този момент не отреагира на нищо и Mobile Uprade не го намира. В приложението пише, че ако не се свърже, трябва да изключа телефона. Бих го направил, стига да можех (нали не отреагирва на нищо), но той и без това не работи, така че все едно е изключен. Пише, че ако дори при това положение Mobile Upgrade не намира телефона, трябва да му извадя батерията. <br />
<br />
Чудесно, обаче моят телефон е капсулован и батерията не може да се извади.<br />
<br />
Това не ме спира. В YouTube видях как се отваря точно този телефон, отворих го внимателно и стигнах до батерията. Обаче:<br />
<br />
Проблем номер "изгубих им бройката": батерията не се вади. Вързана е към телефона с жица, която не е на куплунг. Не мога да я изтръгна по начин, по който след това да мога да я върна обратно. Жицата влиза вътре в батерията и някъде под платката. Това трябва да се прави в сервиз, а да си нося телефона в сервиза защото не мога да го boot-на е дразнещо и обидно. <br />
<br />
Почти се бях примирил и вече си бях избрал новия телефон, дори бях намерил в кой магазин го продават, а старата "тухла" щях все пак да занеса в сервиза и след като го оправят - да го продам. Обаче се сетих, че все пак има един начин батерията да се "извади":<br />
<br />
Оставих я да се изтощи. <br />
<br />
Това помогна. Не веднага и не много лесно, но след 10 опита "включи USB-то, изключи USB-то, задръж натиснати бутоните, пусни бутоните", Mobile Upgrade накрая намери телефона и започна да сваля "ъпдейта". Аз имам доста бърз интернет, но свалянето вървеше много бавно - щеше да му отнеме над 4 часа. Легнах си, а на сутринта ъпдейта се беше свалил (1.3G). Натиснах бутона Upgrade phone. Всичко вървеше добре, но:<br />
<br />
Проблем номер "въобще вече не ме интересува номера": ъпдейта крашна със съобщение "възникна грешка. Извадете батерията и я включете пак". <br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAHGug1CRHvUAaQ4TRUdF3aXV3GbvsXmd5BwCK84kZU6B6UBPJH20KGZRvjLWUXMxJYP2vtrDmynfvO2ADxiKkug6elBBca_kUFhVt9mmzT8ymcNBAI-TTbUJzNXzPsKvCSZo3GU8mWq5X/s1600/IMG_20150422_141412.jpg" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAHGug1CRHvUAaQ4TRUdF3aXV3GbvsXmd5BwCK84kZU6B6UBPJH20KGZRvjLWUXMxJYP2vtrDmynfvO2ADxiKkug6elBBca_kUFhVt9mmzT8ymcNBAI-TTbUJzNXzPsKvCSZo3GU8mWq5X/s1600/IMG_20150422_141412.jpg" height="240" width="320" /></a><br />
<br />
Хмм. Добре. Знам вече как се "вади" батерията. Изтощих я пак, ъпдейта пак крашна. Снимката е от втория краш - хрумна ми да я направя, за да я покажа в сервиза като доказателство, че телефонът им е скапан (в смисъл на "не струва", а не на "повреден"), след като собственият им софтуер не може да качи собственият им имидж.<br />
<br />
Обаче ми хрумна нещо. По време на качването на софтуера, телефонът, макар и включен в USB-то, всъщност не се зарежда и не черпи ток от там. Не знам защо, но мисля, че USB-то влиза в режим, в който е само един вид card-reader за вградения флаш, без телефонът да играе каквато и да е роля в процеса. Но през това време той все пак е включен на батерия и е нужно тя да издържи до момента, в който процесорът на телефона все пак трябва да свърши някаква работа.<br />
<br />
Изтощих батерията. Заредих я до край със зарядното. Спрях всички програми на компютъра, за да не го бавят дори теоретично. Заради направените преди това неуспешни опити, в кеша вече имаше изтеглен софтуера и вместо за 5-6 часа процедурата отне около 45 минути и за мой късмет този път беше успешна. Не знам който от трите фактора (лиспа на други програми, наличие на всичко в кеша, заредена до край батерия) помогна, но в крайна сметка върнах телефона в оригиналния му вид.<br />
<br />
Не, това не ме накара да спра до тук. Напротив - даде ми увереност, че колкото и да го скапя, мога да го оправя, затова реших да направя друго: да намеря все пак начин да му сменя recovery имиджа с този на TWRP, за да мога да му качвам каквото си искам и в крайна сметка да го ъпгрейдна до Андроид 4.4.2 (оригиналният "ъпгрейд" от преди малко беше с 4.2.2).<br />
<br />
Сега вече правилните стъпки (не питай как съм стигнал до тях - с още няколко неуспешни опита):<br />
<br />
1. Рутнах с Kingo ROOT<br />
<br />
2. Инсталирах <a href="https://play.google.com/store/apps/details?id=com.mobileuncle.toolbox&hl=en" target="_blank">Mobile Uncle App</a><br />
<br />
3. Качих файла с twrp имиджа в корена на вградената памет (/sdcard/) и го прекръстих на recovery.img. Тъй-като телефонът в този момент е използваем (все още :) ), файлът може да се качи по всякакъв познат и удобен начин (аз го правя през PC). <br />
<br />
4. Mobile Uncle има функция за презаписване на recovery имиджа, сам си намери файла и го флашна. Ако файлът не е в кореновата папка и не се казва така, може да не го намери, а няма функция за ръчно посочване на файла - трябва сам да си го намери.<br />
<br />
5. Качих .zip-файла на неофициалния ROM върху вградената памет (този телефон няма външна). Аз си свалих ROM от <a href="http://forum.xda-developers.com/android/help/tcl-s960-alcatel-6043d-multilaguage-mod-t2802375">тук</a>, но из мрежата има и други.<br />
<br />
6. Рестартирах в recovery режим с Power-Vol+. TWRP имиджа се беше качил успешно и избрах Install from SD (нищо, че няма SD - така вижда вградената памет). Намерих папката, в която бях записал съответния ZIP-файл и този път се инсталира - не даде грешката, която даваше оригиналният recovery (разбирай - няма я тъпата защита, която производителят е сложил).<br />
<br />
7. Телефонът тръгна с Андроид 4.4.2, рутнах го отново с Kingo ROOT, макар инсталационният имидж да твърди, че ще се инсталира директно рутнат (не беше рутнат, макар да се разпознаваше като такъв).<br />
<br />
8. Качих му Greenify (в root режим) и Startup Manager и сега работи значително по-пъргаво от преди.<br />
<br />
<br />
И накрая главният извод: хич не ми харесва новата стратегия на производителите на хардуер да ми казват какъв софтуер мога или не мога да си качвам на хардуера. Уж било за мое добро. Искам аз да решавам кое е за мое добро и дори да искам да е за зло - да ми дадат възможност да го направя. Всъщност целият проблем по-горе и цялото загубено време е заради защитите, която производителите са сложили, за да пазят МОЯ телефон от МЕН. И които нямаше да се наложи да махам, ако софтуерът им работеше както твърдят, че работи.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-3663475039664675922015-03-04T15:35:00.001+02:002015-03-04T18:13:13.916+02:00Как България ме спаси в МоскваМисля, че беше 1985-та или 86-та година. Бях най-малкия (15 г.) в
състава на българския отбор по информатика, изпратен на лагершкола в
Москва. Там се оказахме по-подготвени от преподавателите, затова ни
освободиха от занятия, дадоха ни автобус и шофьор и ни казаха да се явим
пак след 15 дни за заминаване към България, а дотогава да правим
каквото ни е кеф.<br />
<br />
Тогава частно лице можеше да изнася в чужбина
максимум равностойността на 30 лв в съответната валута. С 30 лв няма как
да изкарам 2 седмици в Москва, затова аз предвидливо изнесох няколко
коняка "Плиска" и два чифта маратонки "Ромика".<br />
<br />
Та историята
започва след като пред ГУМ съм продал коняците и единия чифт маратонки
(другият ми е на краката). Не без основание се чувствам като най-богатия
човек в Москва, защото по време на сухия режим с няколкото бутилки съм
изкарал около средна заплата и половина. Подпрял съм се на фасадата на
ГУМ почти срещу мавзолея (разбирай - в центъра на центъра на познатия
свят) и чакам колегите.<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<a href="http://newslab.ru/images/blog/likbez/2010/06.10/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BA.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" src="http://newslab.ru/images/blog/likbez/2010/06.10/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BA.jpg" height="135" width="200" /></a>Към мен се приближава някакъв тип с вид
на вълка от Ну Погоди, ама на живо. Бръсната глава, моряшка фланелка,
фас "Беломор канал" (без филтър) в устата и т.н. Говори ми нещо, но не
го разбирам. Не защото чак толкова не знам руски, а защото така си
говори. Обяснявам му, доколкото мога, че не го разбирам. Човекът положи
усилия да говори по-членоразделно и разбрах, че ми иска якето. И съвсем
нямаше предвид търговия.<br />
<br />
Якето беше модерно за онова време, на
Студио В2 (това май още съществува). Отличаваше се от соца наоколо.
Идеята да му го дам не ми хареса и макар този път да го разбрах
кристално, продължавам да настоявам, че нищо не разбирам. Още повече, че
в якето са и парите от "оборота". Онзи схвана, че не съм руснак и взе
да ме разпитва.<br />
<br />
- От къде си?<br />
- От България<br />
- А, България! Познаваш ли Стефан от Варна?<br />
- Не<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://img.ntv.ru/home/news/20060302/pogodi_std.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" src="http://img.ntv.ru/home/news/20060302/pogodi_std.jpg" height="150" width="200" /></a></div>
Тук последва някакъв разказ за Стефан от Варна, който много-много не
разбрах, но човекът се развесели, настроението му се оправи, взе да
прилича повече на заека, отколкото на вълка. Не знам дали заедно са били
в затвора с този Стефан или по някаква друга причина си бяха омешали
фланелките, но явно му върнах някакви незабравими и много топли спомени.<br />
<br />
<br />
- Виж - казва - щом си от България, няма да ти взимам якето. Иначе щях
да ти взема и маратонките, а вероятно и панталона (и той на В2).<br />
<br />
Това
е първият и май последният случай, в който съм бил толкова благодарен,
че съм българин. Българската държава чрез някой си Стефан от Варна успя
да ме защити както никога друг път не е успявала.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-4253899430667392732015-01-31T11:46:00.004+02:002015-01-31T11:48:36.506+02:00Техните срещи с Желю<div class="_5pbx userContent" data-ft="{"tn":"K"}">
С
Желю Желев бяхме семейни приятели, затова няма да се включа в общия хор
"моите срещи с Желю". Обаче има две куриозни случки около него, за
които често се срещам.<br />
<br />
Желю и баща ми бяха близки. Семействата
често си гостуваха. Звънят един ден от президентството вкъщи и търсят
майка ми. Баща ми - добре, ама да търсят майка ми е необичайно. Обажда
се тя, а отсреща я питат "тук един господин твърди, че ви е баща"...<br />
<br />
Оказва се, че дядо ми Митко, лека му пръст, решил, че трябва по някаква
причина да говори с Президента. Принципно нищо не му пречи да говори с
него на вилата, когато гойде на гости (за това по-нататък) или вкъщи на
някое по-голямо събиране, но дядото решил, че няма да занимава
семейството с неговите си дела и ще се оправи сам. Пък и вкъщи е Желю, а
в Президентсвото е Президент, а той искал да говори по президентски
дела (вече съм забравил за какво, но не беше нещо лично - май за някакъв
паметник).<br />
<br />
Мотивите на дядото са едно на ръка и не са чак
толкова интересни. Интересното е, че без да казва на никого, на общо
основание отишъл в президентството, неясно как се преборил с охраната и с
бюрокрацията, но никой не успял да го спре и той се озовал в кабинета
на Желев. Говорил с него, а чак след като си свършил работата, казал кой
е, съответно чак тогава ни се обаждат за потвърждене.<br />
<br />
Споменах
за вилата в Горна Диканя. Тя по-късно стана известна покрай борбата на
баща ми със съседната чалга-кръчма, но по онова време все още не бяхме
построили двуметровата бетонна ограда, а хората все още бяха нормални и
никой не им пречеше свободно да влизат в двора, стига да искат. Един ден
Желю е на гости, а охраната пази на улицата пред символичната (тогава)
ограда. По едно време настава суматоха и охраната явно осуетява нещо.
Това не е съвсем обичайно, затова проявяваме любопитство.<br />
<br />
Оказва
се, че местен "гражданин", както си бил в гората за дърва, на връщане
видял, че Желю е у нас и решил да влезне да го пита нещо. Вероятно
нямаше да има проблем, ако се беше сетил преди това да остави брадвата.</div>
<label class="uiLinkButton comment_link" title="Leave a comment"></label>Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-48987833524237504332015-01-08T16:04:00.000+02:002015-01-08T16:13:45.267+02:00За Шарли и циганитеВ момента пространството е удавено в коментари по повод "европейския 11-ти септември" в Париж. На мен ми се иска да обърна внимание върху най-малкото общо кратно на този проблем и на един нашенски, значително по-миролюбив, но в своята сърцевина абсолютно същия.<br />
<br />
Става дума за конфликта между християнството и исляма сравнен с конфликта между българите и циганите (нали не сме забравили, че съвсем скоро отказахме да им пращаме линейки).<br />
<br />
И в двата случая има очевиден проблем. Не можем да си затваряме очите за проблемите, които циганите създават, нито можем да игнорираме факта, че тероризмът като цяло е плод на религиозен (разбирай - ислямски) фундаментализъм. <br />
<br />
Обаче и в двата случая не само е вярно, но е и изключително важно да не забравяме да не генерализираме. Да, тероризмът е мотивиран от религиозни подбуди, но не, мюсюлманите не могат да бъдат обвинявани за това. Да, битовата престъпност я дължим основно на циганите, но не, циганите не бива да бъдат смятани априори за престъпници. Да, имаме проблеми и с едните и с другите, но не, не трябва да им отмъщаваме "на едро". Ние трябва да продължим да се държим с мюсюлманите и с циганите като с добри съседи и да изискваме от тях да правят същото. Ако не го правят, трябва да продължаваме да го изискваме, но ние трябва да продължаваме да сме добрите съседи.<br />
<br />
И тук стигам до нещо много важно. Не сме ние тези, които ще ги променим. Ние, християните, няма да можем да се справим с ислямския фундаментализъм. От известно време чувам Ердоган да натъртва, че Европа трябва да се справи с нарастващия анти-ислямизъм. Нищо подобно. Ердоган (разбирай - средностатистическия мюсюлманин) трябва да се справи с нарастващия в Европа антиислямизъм, защото това не е наш проблем, а техен. Както и циганите са тези, които трябва да се справят с латентния расизъм на българите, защото не сме ние виновни, че има за какво да се притесняваме. <br />
<br />
Затова имамите да бъдат така добри да не ни занимават в момента с проповеди и обяснения как мюсюлманите са мирни хора. Ние това си го знаем. Всеки от нас има познати мюсюлмани, за които в повечето случаи дори не знае, че са такива, тъй като с нищо не са по-различни. Имамите трябва да се фокусират върху собствените си "различни". Наличието на фундаменталисти в някаква деноминация е проблем на деноминацията, а не на всички останали. Тя този проблем трябва да си го реши сама, защото ние можем да го решим само с някакъв вид насилие. Дали това насилие ще бъде подпалване на арабски ресторанти във Франция или рестрикции върху емиграцията няма значение - ще е все някакъв вид насилие. С добро могат да се оправят само те, помежду си. И ако не могат или не искат, не трябва да се изненадват от последиците. Защото всички сме Шарли, ама и на всички започва да ни омръзва да бъдем Шарли. Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-80621764374766979932014-12-14T19:21:00.001+02:002014-12-14T19:23:54.583+02:00За Москов и циганите<div class="_5pbx userContent" data-ft="{"tn":"K"}">
Аз
принципно не държа да се изказвам по всяка една възможна тема, но
понеже снощи на маса захванахме един спор с приятели от ДСБ / РБ на тема
"за или против <a href="http://dnes.dir.bg/news/zdraveopazvane-petar-moskov-izbori2013-17978811" target="_blank">Москов и циганите</a>", реших да напиша това, което всъщност
имам да кажа по темата. Макар половината компания да беше на моето
мнение, все пак трябва да положим усилия и за другата половина :)<br />
<br />
<br />
1. Не харесвам това, че циганите не могат и най-вече не желаят да
споделят същите цености, като останалите народи, с които делят една
земя. Не само българите страдат от липсата на материална култура у този
етнос, така че това не е наш проблем, респективно няма нужда ние да се
нагласяме спрямо тях. Тяхно (на циганите) задължение е да живеят така,
че да няма нужда да ги гледат накриво нито в България, нито в Румъния,
Франция или където са решили да живеят.<br />
<br />
2. Но макар да не
оспорваме проблемите, които този етнос създава, не трябва да грешим с
методите за тяхното решаване. Сегрегацията е най-глупавовото решение,
най-вече защото не е решение.<br />
<br />
3. Всяко общество има някаква
пирамида на ценностите. Християнското общество е поставило човешкият
живот на върха на тази пирамида. Тук е важно да отбележим, че става дума
за животът като такъв - включително на убиеца и крадеца. <br />
<br />
4. Г-н
Москов е министър на здравеопазването, а не на вътрешните работи.
Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, а не да
оправя социалните несправедливости. Осигуряването на сигурност е работа
на министъра на вътрешните работи. Ако едното е в конфликт с другото -
да се разберат помежду си. Населяващите тази територия граждани изискват
и едното, и другото, а не едното под условие на другото.<br />
<br />
5. Г-н
Москов е министър на здравеопазването, а не синдикален лидер на
гилдията. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията,
както казах в т. 4. Ако за изпълняване на тази функция е нужно да се
полага грижа за медицинския персонал - така да бъде, нека се полага. Но
ако има конфликт между интересите на здравеопазването и интересите на
медицинския персонал, министърът на здравеопазването трябва да заеме
страната на (виж ти, каква изненада!) здравеопазването. Защото е
министър на здравеопазването, а не министър на персонала. За интересите
на персонала трябва да се грижат други. Министърът е представител и
респективно трябва да защитава интересите на този, който му плаща
заплатата, а не на този, на когото той плаща заплатата.<br />
<br />
Затова
има "тристранно партньорство", а не "едностранно". Държавата,
синдикатите и работодателите не трябва да си смесват функциите. Ако
държавата мине на страната на синдикатите и започне да защитава
определени категории служители, на които тя е и работодател, кой ще
защитава интересите на гражданите? <br />
<br />
6. Всеки човек има правото да
откаже да си изпълнява служебните задължения, ако това създава опасност
за неговия живот и здраве. Само че това е лично право, а не съсловно.
Всеки лекар или шофьор на линейка (или инкасатор, техник, пътен работник
и т.н.) има пълно право да откаже да отиде в циганската махала, ако се
чувства заплашен и никой не може нито да му се сърди, нито да го
принуждава. Но нито гилдията, нито министърът в частност могат да
откажат. Има разлика. Гилдията и министърът в частност са длъжни да
намерят начин всеки да получи достъп до здравеопазване, а не да намират
оправдание защо някой няма да го получи. Налагането на справедливост е
задача на съдебната система, а не на системата на здравеопазването. <br />
<br />
Нека всеки в тази държава, в т.ч. господата Москов, Вучков и Иванов, да
бъде така добър да си гледа своята работа и да си намира начините да я
върши.</div>
Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-21053637239934265812014-12-05T15:25:00.002+02:002014-12-05T23:00:46.439+02:00България - индекс на щастиетоСигурно всички знаете, че според т.нар. "индекс на щастието", България е на едно от последните места. Не сме най-бедните на света, но от 156 държави сме дванадесети отзад напред по нещастие.<br />
<br />
Най-накрая се сетих как да повдигнем духа на нацията! Няма нищо по-лесно от това. Само трябва да наблюдаваш внимателно кое е онова нещо, което прави българите щастливи.<br />
<br />
Забелязах, че най-много се радваме, когато <b>не</b> сме свършили нещо. С най-голям ентусиазъм празнуваме, когато нещо не е станало. Затова само трябва да си измислим нещо голямо, после да не го направим и готово - три дни празници и народни веселби. Радвахме се, че няма да име Белене и Бургас-Александруполис, но нищо не може да се сравни с ентусиазма, с който сега се празнува отказа от Южен поток.<br />
<br />
В тази връзка, тук от два дни с едни приятели правим планове как да построим в София голям адронен колайдер. Отказахме се, защото сметнахме, че няма да можем, а и ще ни струва твърде скъпо. Затова сега целия уикенд ще празнуваме, че няма да правим адронен колайдер. <br />
<br />
Обаче нещо ми липсва. Усещам, че ентусиазмът не е пълен. За пълно щастие липсва още някаква съставка. За наш късмет се сетих каква е тази съставка.<br />
<br />
Най-голямо щастие изпитваме, когато някой друг иска нещо да направи, а ние го откажем.<br />
<br />
Когато сам се откажеш е приятно, но не чак толкова, както ако се откажеш от чужд проект. Затова сега трябва да намерим някой, който постоянно да ни прави предложения, а ние да се отказваме от тях с най-различни аргументи. Ей-тогава щастието вече ще е пълно.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-9724416862393569022014-09-17T12:01:00.000+03:002014-09-17T12:02:00.355+03:00Защо се обиждаме на фили и фобиПрави ли ви впечатление как нацията е разделена на -фоби, които взаимно се обвиняват, че са -фили?<br />
<br />
Миналото лято комунистофобите скочиха срещу мутрофобите и ги обвиниха за комунистофили, тази година западофилите обвиняват всичи останали за русофили. И двете, разбира се, са проява на едни и същи комплекси, но с тях ще се занимавам някой друг път. Днес искам само да обърна внимание, че смесването на филство с фобство, независимо в каква посока, е предпоставка за тежки психологически проблеми.<br />
<br />
Филофобията е психическо заболяване, при което индивидът изпитва страх да не се влюби. В съвременната лексика това състояние е по-познато като "всички са маскари".<br />
<br />
Фобофилията пък е психическо заболяване, в което индивидът изпитва задоволство (сещате се какво), когато го е страх от нещо. Можем да разпознаем фобофилът по това, че постоянно си търси враг, а когато няма такъв, си го измисля сам или пък приема чужд враг за свой. Ще го разпознаем по това, че заема страна в конфликти, които не го засягат пряко и в които никой не го кара да взема страна. А най-сигурен белег е постоянното му хленчене, че сме заплашени от нещо.<br />
<br />
Науката мълчи по въпроса как се нарича състоянието, в което индивидът страда едновременно и от филофобия, и от фобофилия. Но макар филофобофобофилията да си няма официално име, след като се сетих как да я разпознавам, се изненадах колко много от хората около нас са засегнати ...<br />
<br />Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-49685374710828690002014-08-16T09:33:00.001+03:002014-08-16T10:33:46.188+03:00Какво чакат с КТБ?Накратко - чакат да измислят как да й вземат активите. Не могат, защото собствениците не са били глупави.
<br />
<br />
Преди да обясня какъв им е проблемът, малко фактология.
<br />
<br />
От одиторите на банката е поискано да разделят кредитите на 4 групи:
<br />
<br />
1. Редовни кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес
<br />
2. Кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес, но имащи проблеми с плащанията
<br />
3. Кредити, отпуснати на новоучредени фирми, на такива без собствен бизнес, на такива с неясен източник на доходи, с несъответствие между размера на кредита и размера на бизнеса
<br />
4. Кредити, чиито получатели са в неплатежоспособност<br />
<br />
С групи 1, 2 и 4 всичко е ясно - там общата сума на кредитите е по-малко от 1.7 милиарда.
Интересното е в група 3 - общата сума там е 3.5 милиарда и това са кредитите, за които първоначално беше казано, че "лиспват досиета", а по-късно, че това са фирми на свързани лица.<br />
<br />
И двете твърдения са хем верни, хем грешни и тук именно е хитрината.<br />
<br />
Тези дружества всъщност са посредници между банката и реалния бизнес. Имат си досиета, но в тях не пише нищо, защото те нямат реален бизнес. Те са взимали кредит от банката и основната им функция след това е на свой ред да го дадат на заем на някой друг. Онзи другият си плаща лихвите, първото дружество с тези пари си плаща своите към банката. Докато парите текат, всичко е наред. Проблем възниква, когато фирмата краен получател (например вестник или производител на цигари) спре да си плаща лихвите. Тогава междинното дружество, разбира се, също ще спре да плаща на банката.<br />
<br />
И тук стигаме до най-интересното: банката може да бъде поставена под особен надзор, може дори да бъде национализирана или ликвидирана, но това не се отнася до дружествата от група 3. <b>Те остават собственост на оригиналните си собственици</b> (които вероятно са свързани с досегашните собственици на банката, но не са същинските кредитополучатели, т.е. не са източили парите). Съответно дълговете на реалните длъжници в крайна сметка се оказват не към одържавената или поставената под контрол банка, <b>а към частни фирми</b>, които, без никой да може да им попречи, в момента водят дела към длъжниците си.<br />
<br />
Така стигаме и до същинския проблем: дори да бъде затворена банката, това няма да реши проблемът на крайните длъжници. <b>Вземанията от тях не принадлежат на банката</b> и не могат да бъдат отписани! Банката не може да наложи запор на тяхното имущество, на техните акции, не може да им назначи синдик и да им поеме управлението, защото няма никакви взаимоотношения с тях. Запор може да наложи (и вече налага) старият собственик на банката чрез фирмите-посредници.<br />
<br />
В крайна сметка цялата акция се оказва напразна - дълговете на "нашите хора" не могат да се заличат, защото те са към "случайни" частни фирми, не към КТБ. Освен това не можем да поставим под контрол и фирмите-длъжници (т.е. не можем да присвоим кредитираният от банката бизнес), отново по същата причина. Ако банката бъде затворена, от това със сигурност ще пострадат вложителите, но онези 3.5 милиарда в група 3 ще продължат да се дължат към <b>старите </b>собственици, които ще си ги събират чрез съда.<br />
<br />
И понеже акцията срещу банката е стартирана преди организаторите да научат как старите собственици са си защитили интереса, сега не знаят как да постъпят и как да продължат нататък. Засега има само причинена щета, без да е реализирана полза, а по всичко личи, че ползата ще е минимална или никаква. И ще се мотаят, докато не измислят какво да правят.<br />
<br />
P.S. <i>Отварям скоба само за пълнота, без отношение към тази статия:
разпределението на фирмите по групи не е самоцл. То е нужно, за да се изкара банката на
загуба. За фирмите от група 3 ще се иска да се начислят по-големи
провизии - примерно 20% вместо досегашните 13%, които банката е
начислила. Така ще се формира "задължение" на КТБ от порядъка на 7% от
3.5 милиарда, или ололо 200-300 милиона, които ще бъдат оповестени като
"загуба" или "източени"</i>. <i>Изкарването на банката на загуба пък е задължително условие за нейното затваряне. Изходните данни ги има <a href="http://www.capital.bg/biznes/finansi/2014/08/15/2362321_mitut_otvorete_zdravata_ktb/" target="_blank">тук</a></i>.Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-88213996275804735452014-07-01T19:08:00.001+03:002014-07-01T19:08:37.017+03:00Бойко - президент!Отдавна се знае, че проблемът с Борисов е, че няма с какво да се
занимава, ако не ръководи нещо. За всеки друг политик, когато дойде
време да мине на заден план, се намира някакво решение - я ще го пратят
посланик, я ще го сложат председател на някоя фондация, на някоя
лаборатория и т.н. Все с нещо ще се занимава, с което да бъде полезен и
на себе си, и на хората. Или поне ще дава вид, че е полезен и ще си
запази достойнството.<br />
<br />
Да, де, ама Борисов с какво точно
може да се занимава? А, де? Някой има ли идея къде можем да го пратим?
Посланик? Еврокомисар? Преподавател в някой университет? Не става, нали.
За тия работи се иска и друго, освен бабаитлък. И понеже дори той си го
знае, драпа със зъби и нокти да стане пак премиер.<br />
<br />
Аз, обаче, имам идея. Много добра идея. Пасва му идеално на експертния опит. <br />
<br />
Ще го направим шеф на БНБ!<br />
<br />
Няма
друг с такъв експертен опит в овладяване на банкови кризи. Ще си намери
мястото и вече няма да е проблем това, че две трети от населението не
могат да го търпят и не желаят да го допуснат до управлението в лично
качество (срешу ГЕРБ май никой няма нищо против).<br />
<br />
Мислите,
че се шегувам? Ни най-малко. "Аз спасих банковата криза", "Да кажат,
дали за тази една седмица тежка криза, не са разчитали не само на
експертна, на цялата ми помощ" - не са ли това са думи, достойни за шеф
на централната банка?<br />
<br />
<br />
<a href="http://focus-news.net/news/2014/07/01/1938658/boyko-borisov-az-spasih-bankovata-kriza.html" target="_blank">Бойко Борисов: Аз спасих банковата криза</a>Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-24738390129151209832014-06-25T17:21:00.001+03:002014-06-25T17:27:48.237+03:00Купих си машина за пуканкиКупих си машина за пуканки - не мога да насмогна иначе. Толкова много филми има за гледане. <br />
<br />
Едни
искаха оставка, ама се оказа, че не било вярно - не трябвало да е сега,
а после. Други искат да си я подадат, били се разбрали кога да стане,
но и това не било вярно. После едни щели били да се убиват взаимно, ама
не било вярно. Други писаха, писаха срещу една банка, че била гнила,
докато БНБ твърди, че не било вярно. После се оказа, че БНБ не си били
гледали работата и ги били разследвали, ама май и това няма да се окаже
вярно. После щели да национализират банката, но не било вярно. Единият
акционер щял да я купи, но не било вярно - щял да я купи другият. Ама май
и това няма да е вярно.<br />
<br />
Едни разправяха колко вреден
бил Южен поток за българия и колко бил ненужен за Европа. С известно
обикаляне намерих на пазара "Красно село" царевица за пуканки (да знаете
- по магазините няма за машина, има само за микровълнова) и сега ще
заредя машината, за да гледам как същите тези хора ще заобясняват, че и
това не било вярно. Южен поток изведнъж ще се окаже полезен, печеливш и
приоритетен, но ние нещо не сме били разбрали. 'Щото австрийците няма да
ни чакат ще се убием или не, ще си подаваме ли оставката или не, ще си
спасяваме ли банката или не, ще имаме ли "морски газопровод" в
законодателството или не. <a href="http://www.dw.de/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%8E%D0%B6%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA/a-17735543" target="_blank">Искат си, гадовете, руската газ</a>, видиш ли ...<br />
<br />Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8065282903826774135.post-59109568686669704082014-06-18T11:55:00.000+03:002014-06-18T11:55:26.428+03:00А задължителен Интернет?Според политиците от някои партии, електронното гласуване било нужно не за друго, ами заради задължителното гласуване. "Чужденците" нямало как да си изпълнят задължението да гласуват.<br /><br />Ясно е, че отсъствието от страната е уважителна причина, която те освобождава от наказанието за неявяване на изборите. Т.е. за намиращите се в чужбина, изборите по принцип няма как да са задължителни. Следователно също толкова ясно е, че задължителните избори не могат да бъдат аргумент в полза на онлайн гласуването.<br /><br /><b>Мен ако питате, електронното гласуване им е нужно за да "докарат" още
хиляди села като <a href="http://btvnews.bg/article/bulgaria/izbori/kak-vsichki-balgari-v-polskoto-selo-leknitsa-se-okazaha-izbirateli-na-dps.html" target="_blank">Лекница в Полша</a>, в които изведнъж ще се окаже, че 100% от
населението има компютър и Интернет. </b><br /><br />По този повод, задължителен достъп до Интернет за всяка чистачка в Испания и всеки тираджия в САЩ няма ли да въведем? И задължително притежаване на компютър и електронен подпис за всеки берач на портокали в
Гърция и всеки продавач на пазара в Лекница, както и за проститутките там. Също и по всички плажове в карибския басейн, където може да има наши сънародници на почивка, както и в базата ни в Антарктида. И да внимаваме междувременно да не изпращаме нов космонавт, че ще се видим в чудо. <br /><br /><b>Така де, без Интернет и компютър нашенците по света няма да са в състояние да си изпълнят задължението.</b><br /><br />Иначе и аз съм много "за" електронното гласуване (<a href="http://bgonair.bg/shows/2012-05-23/bylgarskoto-internet-obshtestvo-shte-iniciira-referendum-za-onlajn-glasuvane" target="_blank">дори се пробвахме с референдум)</a>, но тук, в България, където aко не пo друго, поне по IP адресите ще ги хванем, ако направят нещо подобно. Ако се разреши само (или предимно) за чужбина, особено ако е без предварителна офлайн регистрация, за съжаление онлайн гласуването ще е средство за грандиозна измама.<br /><br />Димитър Ганчевhttp://www.blogger.com/profile/05440541793439035337noreply@blogger.com1