Накратко - чакат да измислят как да й вземат активите. Не могат, защото собствениците не са били глупави.
Преди да обясня какъв им е проблемът, малко фактология.
От одиторите на банката е поискано да разделят кредитите на 4 групи:
1. Редовни кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес
2. Кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес, но имащи проблеми с плащанията
3. Кредити, отпуснати на новоучредени фирми, на такива без собствен бизнес, на такива с неясен източник на доходи, с несъответствие между размера на кредита и размера на бизнеса
4. Кредити, чиито получатели са в неплатежоспособност
С групи 1, 2 и 4 всичко е ясно - там общата сума на кредитите е по-малко от 1.7 милиарда.
Интересното е в група 3 - общата сума там е 3.5 милиарда и това са кредитите, за които първоначално беше казано, че "лиспват досиета", а по-късно, че това са фирми на свързани лица.
И двете твърдения са хем верни, хем грешни и тук именно е хитрината.
Тези дружества всъщност са посредници между банката и реалния бизнес. Имат си досиета, но в тях не пише нищо, защото те нямат реален бизнес. Те са взимали кредит от банката и основната им функция след това е на свой ред да го дадат на заем на някой друг. Онзи другият си плаща лихвите, първото дружество с тези пари си плаща своите към банката. Докато парите текат, всичко е наред. Проблем възниква, когато фирмата краен получател (например вестник или производител на цигари) спре да си плаща лихвите. Тогава междинното дружество, разбира се, също ще спре да плаща на банката.
И тук стигаме до най-интересното: банката може да бъде поставена под особен надзор, може дори да бъде национализирана или ликвидирана, но това не се отнася до дружествата от група 3. Те остават собственост на оригиналните си собственици (които вероятно са свързани с досегашните собственици на банката, но не са същинските кредитополучатели, т.е. не са източили парите). Съответно дълговете на реалните длъжници в крайна сметка се оказват не към одържавената или поставената под контрол банка, а към частни фирми, които, без никой да може да им попречи, в момента водят дела към длъжниците си.
Така стигаме и до същинския проблем: дори да бъде затворена банката, това няма да реши проблемът на крайните длъжници. Вземанията от тях не принадлежат на банката и не могат да бъдат отписани! Банката не може да наложи запор на тяхното имущество, на техните акции, не може да им назначи синдик и да им поеме управлението, защото няма никакви взаимоотношения с тях. Запор може да наложи (и вече налага) старият собственик на банката чрез фирмите-посредници.
В крайна сметка цялата акция се оказва напразна - дълговете на "нашите хора" не могат да се заличат, защото те са към "случайни" частни фирми, не към КТБ. Освен това не можем да поставим под контрол и фирмите-длъжници (т.е. не можем да присвоим кредитираният от банката бизнес), отново по същата причина. Ако банката бъде затворена, от това със сигурност ще пострадат вложителите, но онези 3.5 милиарда в група 3 ще продължат да се дължат към старите собственици, които ще си ги събират чрез съда.
И понеже акцията срещу банката е стартирана преди организаторите да научат как старите собственици са си защитили интереса, сега не знаят как да постъпят и как да продължат нататък. Засега има само причинена щета, без да е реализирана полза, а по всичко личи, че ползата ще е минимална или никаква. И ще се мотаят, докато не измислят какво да правят.
P.S. Отварям скоба само за пълнота, без отношение към тази статия:
разпределението на фирмите по групи не е самоцл. То е нужно, за да се изкара банката на
загуба. За фирмите от група 3 ще се иска да се начислят по-големи
провизии - примерно 20% вместо досегашните 13%, които банката е
начислила. Така ще се формира "задължение" на КТБ от порядъка на 7% от
3.5 милиарда, или ололо 200-300 милиона, които ще бъдат оповестени като
"загуба" или "източени". Изкарването на банката на загуба пък е задължително условие за нейното затваряне. Изходните данни ги има тук.
