сряда, 17 юли 2013 г.

Наляво да тръгна - но с десния крак

Знаете ми тезата, че избори в момента са напълно излишни заради лиспа на алтернатива, нали? Няма да ви занимавам пак с това. Ще разсъждавам защо липсва алтернатива и каква алтернатива всъщност липсва.

Очевидно разделението е поколенческо. Младите са анти-БСП по традиция. Нищо на този свят не е в състояние да ги накара дори да разсъждават в тази посока, камо ли да гласуват за тази партия. Вероятно това е причината на Бойко Борисов да му се прощава  всичко - в съзнанието на тази група хора дотолкова липсва алтернатива (липсва дори мисълта за алтернатива), че въпросът за грешките и недъзите на любимеца им не стои. Както пред родителя не стои въпроса за грешките и недъзите на детето му - той си го обича и си го защитава такова, каквото е. Дори да влезне в затвора за убийство, родителят пак си защитава детето и пак си го обича. Наивно е  на тази "любов" да противопоставяш някаква здрава логика. Няма смисъл от усилието.

От друга страна е напълно очевидно, че Бойко Борисов повече не може да бъде фактор в българската политика. Колкото и да си кривим душата и да търсим някакви други обяснения, това и само това е причината за тазгодишната криза - и зимната, и сегашната. На рационално ниво симпатизантите му осъзнават, че с тази кауза е приключено, но на емоционално не могат да го приемат, защото алтернативата ги плаши до смърт. Ако Борисов беше нормален политик, той нямаше да бъде изолиран и с него щеше да се работи. Ту в опозиция, ту на власт. Нормално е партиите да се редуват във властта. Но нито ГЕРБ е партия, нито Борисов е политик, така че това редуване няма как да се случва. Да си го мислим е също толкова наивно.

Тъй-като знам, че в момента в половината от вас се надига гняв: "да, бе, а Орешарски е велик политик, нали?" ще ви кажа, за да сте спокойни, че Орешарски не е никакъв политик и никой не си го мисли (предполагам, че дори и той самия). Както и Плевнелиев, например (но какво си мисли той - не знам). Това няма абсолютно никакво значение. Споменавам го, само защото искам да затворя тази тема, за да не пречи на останалите разсъждения.

Значи трябва да се намери алтернатива на Борисов. До тук - нищо изненадващо. Прави се "реформаторски блок", дойде си Саша Безуханова. Ще се появят и други десни алтернативи. Няма лошо.

Лошото е, че младите не са десни. Да, да, сериозно. Не са. Това, че са анти-БСП не ги прави десни. И понеже Борисов не е никакъв десен, а е най-обикновен популист без доктрина, те си го харесват, защото е най-лявото нещо "на пазара", което става за "употреба". Разбира се, по абсолютно същата логика  (на популизма) той е и най-дясното нещо, което въобще остана на рафта. Привържениците му са абсолютно аморфна смес от анти-БСП хора, без обща политическа доктрина.

Да обобщим: имаме БСП, която е лява като платформа, по-скоро дясна като поведение (поне по време на тройната коалиция, за сегашния кабинет все още нямаме данни), но на младите им мирише на нафталин. Имаме ДПС, която в никакъв случай не е про-турска партия (ДПС е анти-Ердоган), но по исторически причини също не им мирише на свежо. Имаме и един популист. Е, при този избор, какво искаме от младите хора?

До тук не ви казах нищо ново. Само напомних къде се намираме.

Новото е, че за нормализиране на представителството, съвсем не е достатъчно да се създадат нови-стари платформи вдясно, защото младите няма да гласуват за тях. Заради това не влезнаха в парламента, заради това няма да влезнат и в следващия (или с кански мъки ще се доберат до 4%, което не е никакво постижение), дори ако изборите са още днес, преди края на работния ден. Десните са за моето поколение - 40-60 годишните. Като си седнеш на задника в собственото си жилище, караш собствената си кола до собствения си офис, тогава може да си десен. Преди това само си мислиш, че си такъв. Преди това имаш нужда от каузи, имаш нужда от общност, имаш нужда от споделяне, имаш нужда да бъдеш полезен на обществото... А това е съвременната дефиниция на ляво (да не съм чул "комунизъм" и "социализъм", че се дразня - 90-те минаха отдавна!).

"Зелените" са някаква стъпка в тази посока, но съвсем недостатъчна. Зеленото, разбира се, по дефиниция е ляво, но не е универсално ляво. Нужна е някаква по-широка платформа.

Колкото и да не ви се вярва, аз не съм специалист по лявото - не го познавам кой знае колко добре и не мога да препоръчам конкретни стъпки в тази посока. Но съм сигурен, че това е, което липсва - модерна, младежка, лява партия.

И не, не може Татяна Дончева да я направи. Тя по-добре да си ръчка БСП отвътре. От това също има нужда.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Защо не подкрепям протеста

Има едно основно искане на протестиращите, с  което не съм съгласен - избори сега и веднага

Бях решил тази сутрин да събера на едно място всички аргументи, поради които смятам бързите нови избори не просто за излишни, а за вредни. При това - за дългосрочно вредни. Но се отказах. На кого му пука за аргументи? Всички аргументи и от двете страни вече са казани по много пъти, отговорите и контраотговорите са получени по много пъти.

Затова реших да приключа темата, като запазя две реплики от разговор във Фейсбук между мен и един приятел. Тук в три изречения се съдържа есенцията, която искам да извлека и съхраня:


Той: митко, една от ползите от протеста е, че хора, които висят по цял ден в нета, разбраха, че има и друга реалност освен виртуалната. изводът - ела и гледай, направи си изводите на място.



Аз:
с удоволствие ще дойда. В деня, в който протестът от политически стане граждански, какъвто беше в първите си два дни. От там нататък принадлежността ми към една културна / икономическа / социална група не е достатъчна, за да се солидаризирам с нейното искане и да го подкрепя с присъствието си. Нужни са ми аргументи - защо се иска това и какъв ще е неговият резултат. А аргументите и от двете страни се изчерпаха, без да успеят да променят ничие мнение, в това число и моето. Така че този път благодаря, но ще пропусна 

Той: всеки има дилеми, вкл. и аз. протестът не е тълпа, няма трибуна и водачи. за да бъде граждански трябват повече граждани. останат ли малко, ще останат именно крайните и тези, които имат план 

Аз: Има и трибуна, и водачи. Просто не са на площада. И ги познавам лично, вероятно и ти. Това още повече засилва дилемите ми. Не съм сигурен, че искам да им помогна. Но не защото смятам, че е неморално да влезнеш във властта, понесен от някаква вълна, а защото го смятам за вредно. После ще трябва да те вадим от там. Едно е да си във властта, защото много хора споделят идеите ти (пък било то и безумни идеи). Съвсем друго е, ако си се напъхал в резултат на социално инженерство. Във втория случай рано или късно емоцията ще мине и от "осанна" ще стане "разпни го". Имаме вече два такива случаи, каква ни е ползата от трети?

Малко по-надолу съм по-подробен:


Единствено ни липсва алтернативата. Новия "добър цар". Не я искам тази алтернатива, ако ще е изкуствено създадена като С2 и ББ. Ако се появи от самосебе си е добре дошла. Ако са няколко - още по-добре. Но днес няма такива "саморасли" алтернативи, има само задкулисни сценарии за вкарване я на всички изпаднали зад борда, я за части от ГЕРБ, я за самия ГЕРБ, ама без Борисов ... Нито една от тези формации няма потенциал да доживее до редовните избори, без да се е разпаднала, затова е този зор изборите да са сега и веднага. С нищо, обаче, няма да помогнат на страната едни избори в следващите два месеца, могат само да навредят, при това много и за дълго. Напъхването на всякакви креатури във властта с единствената цел да объркат сметките на някого, не е чистоплътно и не е предпоставка за стабилно управление. Не ме карайте да подпомагам тази кауза.

Пак ще напомня правилото на плувците - ако една акула е изяла твоя враг, това не я прави твой приятел.


Да, можем сега да вкараме Сульо и Пульо, евентуално те да заместят Атака и да развалят мнозинството на "комунистите". А после как ще махнем Сульо и Пульо, след като свършат тази благородна работа и се окаже, че те самите за нищо друго не стават или че не сме знаели какви са им истинските интереси, както обикновено се случва?

Затова няма никаква полза от бързането. Ако и когато се появи алтернатива, ако и когато се види, че тя е стойностна и има стабилна обществена, а не задкулисна подкрепа, едва тогава трябва да се мисли за нови избори.


---
P.S. Разговорът е от петък, 12-ти юли. На 14-ти юли Георги Първанов каза, че "п
ротестът тръгна спонтанно, граждански, но се политизира". Т.е. запазвам си авторството върху това "откритие" :)

понеделник, 8 юли 2013 г.

Буржоазия ли?

Тези дни особено актуална стана тезата, че средната класа е новият политически субект, който най-накрая се бил осъзнал, бил излезнал на улицата и бил потърсил своето политическо представителство. Георги Ганев дори въведе термина "буржоазия", за да опише тази прослойка като контратеза на коалицията "бедни + олигарси".

Не, че не е вярно. Но има няколко "но"-та.

Първото "но" е, че тази социална група е изключително малобройна. По данни на НСИ, тя се състои от около 10% от икономически активното население. Нещо повече - в тези 10% формално са включени и самите олигарси, защото и те са самоосигуряващи се бизнесмени. Да приемем, че бройката им е твърде малка, за да се отразят на числото.

Второто "но" е в това, че тенденцията на нарастване на тази група е отрицателна. През 2011 година са били 11%, през 2012-та - 10%. Ако така върви, няма да просъществува дълго (не искам да се спирам на причините - те са ясни).

Третото "но" е, че една голяма част от тази група съвсем не е съставена от добре облечени юпита, пиещи си коктейлите в центровете на големите градове. Погледнете структурата на БВП и ще видите, че съществена част от тези хора работят в два сектора, които не могат да бъдат определени като градски, респективно не могат да бъдат определени като "буржоазия" - това са туризма и селското стопанство. Нямам данни, по които да сметна какво е разпределението на средната класа по браншове (туризъм, селско стопанство, други), но имам предчувствието, че "други"-те не са голямо мнозинство, ако въобще са мнозинство.

Да обобщим - имаме 10% средна класа, която намалява с по 1% на година и която е фрагментирана в поне три сектора. Къде видяхте потенциала за някаква драстична промяна в политическата ситуация заради излизането на тази група на сцената?

Не го казвам със злорадство, напротив. Аз също съм част от тази група. Но фактите са си факти - ако се построи нов политически субект върху социалната база на средната класа, или още по-лошо - само на "буржоазията", разочарованието е математически гарантирано.

неделя, 7 юли 2013 г.

Референдум за избори? Да, задължително!

Социологът Кольо Колев предложи да се проведе референдум дали да има избори или не.  Първоначално реших, че г-н Колев е прекалил с нещо - с престой на слънце, с кафе... Та нали референдумът по същество е избор - каква е разликата?

После се сетих и се изненадах, че не си е доразвил тезата, за да стане по-ясна. Ще се опитам да го направя вместо него.

Има само един конституционен начин да се отиде на избори: правителството подава оставка, Президентът връчва последователно три мандата и ако никой не успее, той разпуска Парламента и назначава служебно правителство. Служебното правителство работи без парламент и поради тази причина не може да променя никакви закони. Процедурата трае минимум три месеца, плюс още поне един след това за съставяне на ново правителство. Знам, че го знаете, но е важно да го отбележим отново.

Има много хора, които смятат, че изборите ще променят всичко. Но има също така много хора, които смятат, че няма да променят нищо съществено и че тези няколко загубени месеца до формирането на следващо правителство от същите политически партии (ако пак те спечелят изборите), ще причинят повече вреда, отколкото полза. Ако нямаше риск от вреда, те лесно биха казали "добре, де, добре - дайте да направим едни избори, да се преброим и да видим кои са повече, след което да си седнем на задниците и каквото покажат резултатите - това". Вярно, другата група смята обратното - че всеки ден, през които управлява сегашното правителство, причинява вреда. Но съгласете се, че не е честно някой да прекъсва процесите в държавата за поне 4 месеца, само защото има смътното усещане, че политическите предпочитания на 6 милиона души са се променили драстично за един месец. Може да са се променили, а може и да не са се променили. Истината е, че никой няма да се закълне в децата си за това какъв би бил резултатът от изборите, нали? Можем да си мислим или да се надяваме, но не можем да сме сигурни. Нещата са прекалено близо до фифти-фифти, за да може някой с чисто сърце да отсъди ще има ли промяна или няма да има. Президентът да ме извини, но тестването на хипотеза чрез избори не е проблем, само ако се окаже, че има промяна. Но е проблем, ако се окаже, че промяна в политическите пристрастия няма и напразно сме "ручали жабетата". Тогава цяла една прослойка ще трябва да обяснява защо цял месец (плюс още няколко след това) клати държавата без да има 51% подкрепа.

Референдумът ще реши този проблем, защото за да се преброят привържениците на "оставка сега" и "оставете ги да работят", няма да е нужно първо да се изпълни искането на групата, която случайно може пък и да се окаже малцинство. Ако пък искащите оставка се окажат повече, тогава няма никакъв проблем - правителството ще е длъжно да изпълни решението на референдума. Няма не искам, няма "не сега, а после". Референдумът е задължителен и се изпълнява веднага. Можете ли да се сетите за по-силно и по-легитимно искане на оставка?

Референдумът дори е по-бърз от изборите (заради по-простата процедура) и няма да са нужни 4 месеца, за да се разберат резултатите.

Следователно нито една от "страните" не може да загуби от факта, че ще се проведе референдум. Ако спечелят, протестиращите ще си получат оставката тутакси, защото референдумът е задължителен. При това ще си я получат по категоричен начин, който няма да може да се оспорва от никого. А ако загубят, значи са били прави тези, които искат правителството да бъде оставено да се сформира и да заработи. Без значение какъв е резултата, голямата дилема пред нацията ще бъде решена без почти никакви щети.

Митко

P.S. Въпросът на референдума би бил "Желаете ли оставка на правителството", а не "Желаете ли избори". Ако отговорът е "да, искаме оставка", предсрочните избори следват автоматично.

петък, 5 юли 2013 г.

Съгласен съм с Президента. А той съгласен ли е с мен?

Абсолютно съм съгласен с Плевнелиев! Мен също никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо, че този най-демократичен инструмент на правовата държава може да бъде „вреден“ (цитат от днешното му обръщение)

Затова предлагам заедно с предсрочните парламентарни избори да се проведат и предсрочни президентски. Това няма как да бъде вредно.

Съгласен ли сте, господин Плевнелиев?