петък, 27 септември 2013 г.

Телевизионни рейтинги в реално време

Благодарение на съвременните технологии продуцентите, телевизионните и кабелните оператори, рекламодателите и зрителите вече могат да следят гледаемостта (рейтинга) на телевизионинте предавания

В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Без закъснение, без човешка намеса, напълно автоматизирано и директно от билинга на операторите.

Изпратете текст "rating" на номер 1935 (2.40 лв с ДДС) и ще получите рейтинга на първите 5 телевизии към минутата, в която сте изпратили SMS-а.

Изпратете "rating XYZ" на същия номер (където XYZ е мнемониката на някоя телевизия: bnt1, btv, nova, tv7, btvcomedy, diema и т.н. - очаквайте скоро пълния списък) и ще получите позицията като пореден номер и процента гледаемост на съответната телевизия.

Изпратете
"rating NOMER" и ще получите информация коя телевизия в момента е на позиция NOMER (NOMER е число -  1, 2, 3, 15 и т.н.)



Какво показват данните?

Процентите, които ще получите, показват каква част от зрителите на наблюдаваните оператори, които в момента гледат телевизия, гледат тази програма. Сборът от процентите на всички телевизии в пакета винаги дава 100%. Това е съществена разлика спрямо алгоритъма на ГАРБ, който показва процентът от общата телевизионна аудитория, т.е. от населението на страната, включвайки и тези, които в момента не са пред телевизорите и не гледат.

Как се генерират?

Статистиката се прави върху пълния брой абонати
(100% извадка) на няколко кабелни и интернет оператора, предимно в софийска област и други големи градове. Отчита се броя на телевизорите (сет-топ-боксовете), които в момента са включени да приемат някаква програма и съответно тази част от тях, които приемат дадения телевизионен канал. Гледаемостта в големите градове и в малките населени места е различна, така че тези данни не отразяват съотношението в малките населени места.

Как трябва да се тълкуват?

Най-лесно можем да обясним какво са тези данни, като обясним какво не са. Първо, нека уточним, че това не са данните на ГАРБ, по които телевизиите смятат рейтинга си за целите на рекламните тарифи. Ето основните разлики с този алгоритъм:

- при нас се мерят телевизори, а не зрители. ГАРБ отчита броя на зрителите пред един телевизор, ние отчитаме самия телевизор. "Аудитория" в техния случай е населението на страната, а в нашия - телевизорите, които в момента са включени и "гледат" нещо.

- процентите при нас показват дела на съответната телевизия спрямо включените телевизори, които въобще гледат нещо в този момент, т.е. показаният дял е от текущия размер на аудиторията. За разлика от нас ГАРБ показва процента от общия размер на аудиторията (т.е. от населението). Ако приемем, че в България имаше само две телевизии А и Б, които си поделят ефира по равно, ние ще отчитаме по 50% рейтинг и за А, и за Б през цялото денонощие. ГАРБ ще отчитат по 10% рейтинг и за двете в следобедните часове, когато малко хора гледат телевизия, по 40% рейтинг в прайм-тайма, когато 80% от населението е пред екраните и по 5% през нощта, когато почти никой не гледа.

- пазарният дял на даден оператор (в нашия случай - интернет доставчик, но това важи за всички, дори за сателитните) не отговаря на делът му в аудиторията на всяка една телевизия. Това разпределение не е равномерно, независимо колко голяма е "извадката" на съответния оператор или група оператори. Пример: при спора между един голям сателитен оператор и една голяма телевизия се видя, че операторът има 25% пазарен дял от абонатите в България, но едва 16% дял от аудиторията на съответната телевизия. Затова са възможни "изкривявания" на съотношенията между телевизиите, когато за изходни данни се използват само част от операторите. Тези изкривявания, обаче, са в голяма степен статични и се запазват с времето, затова не се отразяват съществено на тенденциите.

В крайна сметка, макар и различни, данните не са грешни. Само трябва да имаме предвид, че показват различни неща.

За какво могат да ни служат?

Тези данни могат да се използват най-вече за проследяване на тенденции във времето, а не за абсолютни стойности. Ако едно предаване е имало рейтинг X при едно отчитане (например вчера или пък в началото на предаването) и рейтинг Y при друго отчитане (например днес или пък в края на предаването), то зрителският интерес към предаването се е променил със съответния процент. Поради споменатото вече изкривяване на пазарните дялове, ние не можем да кажем колко точно са зрителите, гледащи дадено предаване, но можем да отчетем как са се променяли с течение на времето. Същото важи и за съотношенията в гледаемостта на отделните телевизии (отделните телевиознни програми в крайна сметка са съвкупност от предавания).

Анонимност и защита на данните.

Като телевизионен оператор ние се отнасяме изключително сериозно към анонимността на потребителите и към правото им да пазят в тайна личните си предпочитания. Принципно всеки съвременен оператор може да следи и да пази трафичните данни на потребителите си (а в някои случаи дори е длъжен по закон). Ние, обаче, сме защитили 100% личните данни на абонатите.

Ето как:

Ние изграждаме и поддържаме техническа телевизионна платформа, която се използва от други оператори (интернет доставчици) за да предоставят телевизия на своите клиенти (white label модел). Ние не предоставяме на поддоставчиците инструменти, с които да могат да наблюдават кое устройство (кой set-top-box) каква телевизия гледа. Декодирането и управлението на каналите става в нашата мрежа, а не в тяхната. Те пък не ни предоставят данни за това кое устройство на кой техен потребител е инсталирано. Ние въобще не разполагаме с личните данни на потребителите им, а само със серийния номер на устройството.

По този начин информацията е разделена между двете компании (платформената и оператора), като никоя от тях няма пълните данни. Едната компания може да идентифицира потребителя, собственик на устройството, но не знае и няма как да разбере какво гледа то. А другата знае кой канал се гледа от това устройство (за да може да го декодира), но не знае и няма как да разбере кой е неговият собственик. По този начин, макар да се събират трафични данни, те остават абсолютно анонимни, дори при наличнието на недобросъвестни служители на някоя от компаниите.

Като допълнителна мярка, за целите на статистиката се пази само броят устройства, гледали дадена програма, но не и техния списък. Така дори с общи усилия на двата оператора не може да бъде възстановено поведението на конкретен абонат.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

За вота на недоверие

Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest


В историята няма успял вот на недоверие. Смисълът от този инструмент не е в това да го спечелиш (защото няма как), а в това да поставиш някакъв проблем и да дебатираш по него.

Смисълът на всеки един дебат пък не е в това да убедиш опонента си в нещо. Вероятността да го постигнеш и без това е малка. Целта е да предадеш послание на публиката, която следи дебата.

Вярно, за 12 години аз не съм виждал Бойко Борисов да води дебат. Той води само монолози пред камерата, никога не влиза в диалог с някого. Дори ако формално "диалогизира", винаги го прави впоследствие, когато е сам пред камерата и няма кой да му отговори. Но ГЕРБ нали претендира да е партия, а не административен орган, обслужващ председателя си? Ако председателят ви не владее инструмента на дебата, все някой друг би могъл да го замести. От 97 човека все трябва да има един, който да може да се справи с тази задача, особено, когато сами са си я поставили.

Морални победители били, защото показали, че кворумът зависи от Атака. Моля, който е разбрал едва днес, че БСП + ДПС имат 120, а не 121 депутата, да вдигне ръка - ще го черпя една бира от снизхождение. Дори да приемем, че в държвата съществува личност, която да не е разбрала този факт още през нощта на 12-ти срещу 13-ти май (когато, впрочем, Борисов отново реши да не се яви пред публиката), то използването на такъв тежък инструментариум като вот на недоверие за информирането на този заблуден индивид ми се струва излишно. Предлагам на всеки български гражданин да се изпрати SMS с резултатите от изборите, за да не се налага всеки месец да се разиграват сложни парламентарни постановки с единствената цел населението да бъде информирано за размера на отделните парламентарни групи.

Да приемем, че аз по дефиниция не харесвам Борисов и е малко вероятно да харесам подобен цирк като този около първият му вот на недоверие. По гореспоменатата логика е излишно да се дебатира с мен, тъй-като аз няма да започна да го харесвам, дори ако ми бъдат посочени някоко аргумента, като например това, че Председателя на Парламента евентуално е нарушил правилника и т.н., и т.н. Това би било вярно (т.е. няма да си променя мнението), защото по повод на вота то е формирано по-рано - когато ГЕРБ отказа да участва в дебата, а не когато управляващите им намериха цаката, като проведоха дебата със или без тяхното участие. Но както вече казах, дебатите (включително и тези в Интернет) се водят за четящите, не за участващите.

Та нека четящят  тези редове се замисли - какво мнение щеше да предизвика той/тя в собствената си социална среда, ако беше предизвикал някого на двубой (все едно какъв - игра на шах, състезание с мотори или конкурс по красота), но накрая самият той не се яви. Смята ли четящият, че неговият опонент по шах, мотокрос или красота, ще бъде признат от останалите им общи познати за победен, само защото този, който е предизвикал облога, не се е явил? Четящият бил ли е свидетел някога в живота си на случай, в който служебната победа да е била присъждана на този, който не се е явил? Четящият смята ли наистина, че общественото мнение подкрепя този, който е избягал от състезанието (все едно с какви мотиви), вместо онзи, който се е явил?

P.S. Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest е латински израз, важен принцип в правото, който гласи, че никой не може да черпи права в резултат на своето собствено виновно поведение.