За вота на недоверие

Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest

В историята няма успял вот на недоверие. Смисълът от този инструмент не е в това да го спечелиш (защото няма как), а в това да поставиш някакъв проблем и да дебатираш по него.

Смисълът на всеки един дебат пък не е в това да убедиш опонента си в нещо. Вероятността да го постигнеш и без това е малка. Целта е да предадеш послание на публиката, която следи дебата.

Вярно, за 12 години аз не съм виждал Бойко Борисов да води дебат. Той води само монолози пред камерата, никога не влиза в диалог с някого. Дори ако формално "диалогизира", винаги го прави впоследствие, когато е сам пред камерата и няма кой да му отговори. Но ГЕРБ нали претендира да е партия, а не административен орган, обслужващ председателя си? Ако председателят ви не владее инструмента на дебата, все някой друг би могъл да го замести. От 97 човека все трябва да има един, който да може да се справи с тази задача, особено, когато сами са си я поставили.

Морални победители били, защото показали, че кворумът зависи от Атака. Моля, който е разбрал едва днес, че БСП + ДПС имат 120, а не 121 депутата, да вдигне ръка - ще го черпя една бира от снизхождение. Дори да приемем, че в държвата съществува личност, която да не е разбрала този факт още през нощта на 12-ти срещу 13-ти май (когато, впрочем, Борисов отново реши да не се яви пред публиката), то използването на такъв тежък инструментариум като вот на недоверие за информирането на този заблуден индивид ми се струва излишно. Предлагам на всеки български гражданин да се изпрати SMS с резултатите от изборите, за да не се налага всеки месец да се разиграват сложни парламентарни постановки с единствената цел населението да бъде информирано за размера на отделните парламентарни групи.

Да приемем, че аз по дефиниция не харесвам Борисов и е малко вероятно да харесам подобен цирк като този около първият му вот на недоверие. По гореспоменатата логика е излишно да се дебатира с мен, тъй-като аз няма да започна да го харесвам, дори ако ми бъдат посочени някоко аргумента, като например това, че Председателя на Парламента евентуално е нарушил правилника и т.н., и т.н. Това би било вярно (т.е. няма да си променя мнението), защото по повод на вота то е формирано по-рано - когато ГЕРБ отказа да участва в дебата, а не когато управляващите им намериха цаката, като проведоха дебата със или без тяхното участие. Но както вече казах, дебатите (включително и тези в Интернет) се водят за четящите, не за участващите.

Та нека четящят  тези редове се замисли - какво мнение щеше да предизвика той/тя в собствената си социална среда, ако беше предизвикал някого на двубой (все едно какъв - игра на шах, състезание с мотори или конкурс по красота), но накрая самият той не се яви. Смята ли четящият, че неговият опонент по шах, мотокрос или красота, ще бъде признат от останалите им общи познати за победен, само защото този, който е предизвикал облога, не се е явил? Четящият бил ли е свидетел някога в живота си на случай, в който служебната победа да е била присъждана на този, който не се е явил? Четящият смята ли наистина, че общественото мнение подкрепя този, който е избягал от състезанието (все едно с какви мотиви), вместо онзи, който се е явил?

P.S. Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest е латински израз, важен принцип в правото, който гласи, че никой не може да черпи права в резултат на своето собствено виновно поведение.