неделя, 25 декември 2016 г.

Internet Of Trees


Най-накрая нещо за автоматизиране!

От известно време държа под око т.нар. "интернет на нещата", или IoT. Любопитно ми е как ще могат да се автоматизират ежедневните процеси, които извършваме. Заредил съм се с известен набор устройства за "умен дом", обаче след като си поиграя с тях, ги прибирам в една кутия в килера, където стои и камерата, дето сама следи котката. Изглежда няма какво толкова да му се автоматизира на един апартамент.

Но днес най-накрая намерих приложение на технологията - автоматизирах елхата. Щом излезна от вкъщи - гасне. Щом застана обратно пред входната врата - светва. Разпознава ме по това дали телефонът ми и закачен към домашната wifi мрежа.

Разбира се, мога да си цъкам елхата и "ръчно" от телефона, но детето се впечатли по-малко от очакваното. Май тяхното поколение взе да свиква с тези неща.

Освен това получавам СМС, когато елхата светне, което почти успя да впечатли жена ми - тя заяви, че сега вече ще разбирам, че съм се прибрал вкъщи (щом съм получил смс, значи елхата е светнала, а това пък значи, че вече съм си у дома).

Най-малко три сървъра - един вкъщи, един в офиса и един някъде в Щатите, работят неуморно, за да анализират фактите, да вземат решение и да реализират нещо, което едно време постигахме с обикновен бенгалски огън. Страхотен напредък на цивилизацията.

събота, 16 юли 2016 г.

Демокрацията невъзможна

Гледам турска сапунка Live по Россия 24 и си мисля ...


Народът на Турция през 2016 г.
Президент на голяма и силна държава с претенции за регионална империя, се обръща към народа с призив да го спаси. Народът да спаси президента, не обратното. Народът излиза и го спасява. Класика в жанра - хората спират танковете с телата си. Обаче нещо липсва - няма го задължителното момиче, което да пъхне цвете в дулото на танка или да прегърне и целуне някой войник. Никакво момиче няма. Само мъже. Чувал съм разни неща за особеностите на половия диморфизъм в Анадола, ама хич пък да няма едно момиче ей-така, колкото за да го снимат от Ройтерс ...


Народът на Турция през 2013 г.
Преди 3 години на площад Таксим беше пълно с момичета от народа, а сега - йок.

Обяснението е много просто - няма вече такова понятие като "народ". Има един народ, а има и друг народ. После има трети народ.

Аз не се наемам да анализирам защо народът, който излезна да протестира срещу Ердоган заради дреболия като превръщането на парк в мол, снощи не направи нищо. Само отбелязвам факта, че не направи нищо, за разлика от другия народ, който спря танковете в Истанбул и Анкара. А казваха, че в големите градове привържениците на Ердоган са малцинство, повечето били срещу него.

***

Народът на Великобритания бил искал да напусне Европейския съюз. Народът на Шотландия май ще поиска да напусне Великобритания, за да остане в ЕС. Тогава със сигурност някакъв народ пък ще поиска да напусне Шотландия, за да остане във Великобритания. Народът на Гибралтар, горкия, не знае къде се намира.

Оказва се, че атентатите във Франция са дело на французи, т.е. на народа на Франция. Е, на малка част от него, но все едно - едната част от народа гази или взривява и пали другата част.

У нас един народ си избра президент, който има 25% одобрение, както и правителство, което има 30% одобрение.

***

Моят извод от случващото се напоследък е, че демокрацията е в криза на идентичността. Легитимирането на властта чрез народа ще става все по-трудно, защото става все по-трудно да се дефинира понятието "народ". Коя е онази спойка, която определя населяващите дадена територия като "народ"? Не ви ли се струва, че това общо нещо вече започва да е самата територията и почти нищо друго? Опитите на естаблишмънта да реши този проблем чрез създаване на нови идеологии ("евроатлантически ценности") се провалят, но предлаганите алтернативи като връщане към националните държави също ще се провалят и то по същата причина. Замяната на една разделителна линия с друга не решава основният логически проблем, а именно това, че демокрацията по същество е диктатура на една активната част от населението спрямо друга, която е била по-пасивна. Ако пасивната го приема, както е  у нас, няма големи колизии, но ако вододелът мине през две активни групи, тогава какво правим? Коя от тях ще се примири с избора, направен от другата? Брексит ни го показва в момента Live в реално време, но и атентатите, превратите, а в по-голям мащаб - и активизирането на геополитическото противопоставяне са проява на този недъг на съвременния обществен договор - той не предполага съвместно съжителство на две различни, но активни общества.

В малък мащаб, политкоректността върши работа, като замита проблема под килима. Не можем да живеем заедно с циганите, но ни се забранява да говорим за това. Понеже проблемът все пак е търпим, ние се правим, че вече го няма. Няма цигани, има роми, а с ромите проблеми няма, защото не са цигани. Be happy. В Германия (а утре несъмнено и у нас) започнаха да глобяват за "език на омразата", което преведено всъщност означава "забранявам ти да казваш, че си недоволен". Може за известно време и това да даде "резултат", защото проблемът с надигащото се недоволство ще се замете и ще ни се струва, че не е сериозен и е търпим, също този с циганите. Като стане нетърпим какво ще правим? Exit?

В голям мащаб, обаче, с политкоректност и замитане не се получава. Без значение как го оценявате, отцепването на Крим и Донбас по същество е екзит на единия "народ" от другия "народ" поради това, че разделителната линия е минала между две активни групи, всяка от които не желае да приеме избора на другата. В Близкия Изток не е по-различно. Там отдавна не могат да си приемат изборите, но от нямане накъде им се налага да приемат избора на великите сили. И мисля, че всички сме наясно какво се случва, когато те повече не желаят да го правят.

За съжаление, светът май не намира решение на този проблем. Нямаме формула, по която да можем да споделяме една и съща територия, без да сме принудени да приемаме чуждите решения.

Излъгах. Ние българите имаме формула. Наричаме я селска хитрост, останалата част от света я нарича нелоялност. Навремето Борис III е казвал на Хитлер, че няма да прати българските войски на източния фронт, защото ако го направи, цитирам:"всички ще се предадат и ще минат на страната на Русия заедно с духовия оркестър". Правим се, че сме приели чуждите решения, но в действителност си правим каквото си искаме. Правим се, че спазваме законите, но си подаваме един на друг трамвайното билетче, защото "сме хитри". Аз пък се правя, че съм приел изборът им за президент, но не се чувствам емоционално ангажиран с онова, което той изразява (и наесен сигурно пак ще се правя, че са ми дали избор). Борисов пък се прави, че не е емоционално ангажиран с президента и че няма да направи "флотилия". После ще я направи, докато се прави, че реже лентичката на платноходка.

***

Аз забелязвам два различни модела - прост от запад и сложен от изток. Западният търси една единствена идеология, която да е възможно най-проста, всеобхватна и приета от възможно най-много хора. Бих я формулирал като "дайте да печелим пари и да живеем все по-добре, а различията са вредни - всички сме еднакви, а който твърди друго, е враг на демокрацията". Източният, да не си помисли някой нещо, също не е успешен. Него бих го формулирал като "ние сме различни, няма да ни се получи да живеем заедно и ще си стоим всеки от своята страна на границата, но можем да си бъдем полезни". Украинците и руснаците не можели били да живеят заедно - ами значи няма да живеят заедно, толкова е просто. Или пък турците с кюрдите. Ей ти тук една граница, който иска да минава от едната страна, който не иска - от другата. Това не може да стане без колизии, но като се разберат къде е тази граница (физическата в случая с Украйна или пък Сирия, политическата в случая с Турция или геополитическата в случая със САЩ), ще продължат да са си взаимно полезни. Западният модел, бидейки по-идеологизиран, предполага всички да се съгласят с едното решение, но това е утопия, която също като източния модел, трябва да се налага (и се налага) със сила.

***

Какво е решението ли? Не знам. Горбачов навремето замени доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет с доктрината "Синатра" по името на песента "(I did it) My Way", която най-общо звучеше като "всеки да си намери неговия си път", но и това се оказа утопия.

неделя, 26 юни 2016 г.

След Brexit - EUxit?


ЕС е в разкрачено положение не от този, а от онзи референдум преди малко повече от 10 години, когато Франция отхвърли проекта за Конституция на ЕС. Разбирай - когато стана ясно, че ще е трудно ЕС да се превърне в държава. Сега пък стана ясно, че няма да е трудно, а ще е невъзможно. Т.е. няма да стане. Още тази седмица всички европейски лидери и чиновници ще са забравили за идеята за Съединени европейски щати.

Останалите възможни варианти не са много. Всъщност е само един - отпускане на каишката и прехвърляне на повече правомощия към националните правителства. Смятам, че това ще стане изключително бързо. Следващата държава, която ще напусне ЕС, ще е ЕС, или по-точно - идеята за ЕС като държава.

Обаче знаем, че историята се повтаря като фарс, преди да се потрети като трагедия. На нас това вече ни се е случвало с Перестройката и доктрината "Синатра", която смени доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет.

Проблемът ни тогава беше абсолютно същия, какъвто ще ни бъде и сега, а именно, че качеството на местното (поместното) управление е изключително ниско. Оставени сами на себе си, без "големите шефове" да ни микро-менажират, ние ще заседнем в плитчините.

Така че ми се иска да обърна внимание, че се намираме отново в 1984-та година и отново ще ни се случи следното: ще сме натрупали дълг, който не можем да покриваме без преводи от метрополията (наречете ги европрограми); ще сме изградили икономика, която е силно зависима от същата тази метрополия (60% от търговията ни беше със СИВ, сега точно 60% от търговията ни е с ЕС); ще имаме некачествено държавно управление; ще ни спрат финансовите инжекции и ще спрат да ни обръщат внимание. Никой няма да ни причинява целенасочено никакви вреди, но ще бъдем оставени сами на себе си в обичайната кал, в която сме затънали, но която не виждаме, благодарение на това, че някой ни обгрижва и ни рисува светло бъдеще.

Сега, обаче, имаме шанса да знаем с 3 до 5 години предварително какво ще ни се случи и може би (само "може би") можем да се подготвим.