четвъртък, 27 юни 2013 г.

Искам нови избори, на които да не гласувам

"И накрая – повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват" - се казва в екпресно изследване, публикувано във в. Капитал


Я чакайте, че нещо не разбрах: Как така повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват?


Извинявайте, но това е нечестно. Не мисля, че човек има право на политически протести, ако не смята да гласува. В някаква степен дори няма право да протестира, ако не е гласувал на предните избори, но тук приемам, че може би не е имало за кого и всички са му се стрували "недостойни". Не я споделям, но все пак в това има някаква логика и я приемам с известни резерви. Но да искаш нови избори, без въобще да смяташ да участваш в тях, е подло и нечестно спрямо тези, които са гласували (без значение за кого) и които ще гласуват следващия път (също без значение за кого). Дори в някаква степен е шизофренично - искам нови избори, на които да не гласувам ...

С това, поне за мен, легитимността на протеста току-що намаля наполовина. Половината имат право да протестират, но другата половина - не!



Иначе, формалните (числовите) данни от изследването подкрепят моя предишна статия, в която изказвам хипотеза, че дори да са недоволни от партията си, хората пак ще гласуват за нея, а не за неин политически противник; че който не е гласувал пак няма да гласува и че в крайна сметка резултатите няма да са чак толкова различни, че да променят драстично ситуацията.

---
P.S. И не, не е нито манипулация, нито грешка, нито недоразумение. Вестник Капитал и авторът Деян Кюранов са достатъчно авторитетни и освен това са едни от основните говорители на протестите.

P.S/2. в. Капитал е редактирал статията по искане на Деян Кюранов. Махнат е коментарът му, който ползвам за заглавие:  "И накрая – повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват". Остават, обаче, изходните данни, тъй-като те не могат да се редактират (сумата трябва да остане 100%):

Няма да гласуват – 117 респонденти – 52%


За да не изчезне още нещо, ето цялата част с данните:

Брой респонденти: от София – 225
Ако изборите бяха утре, щеше да гласува за:
БСП - 16 респондента - 7,1%
ДПС – 3 респондента - 1,3%
Атака – 7 респондента - 3,1%
ГЕРБ – 30 респондента - 13,1%

Общо - 25,3% или една четвърт от редпондентите от София ще гласуват за сегашните парламентарни партии, т.е за партиите на статуквото.

Останалите:
Ще гласуват за други партии (общо 13 на брой) – 38 респонденти - 16,9 %
Няма да гласуват – 117 респонденти – 52%
Не отговорили – 12 респонденти – 5,3 %

понеделник, 24 юни 2013 г.

Защо не бих подкрепил Харта 2013

Накратко: защото тя не казва нищо, но създава предпоставка за бъдещо обвързване с решения, които още не са взети.

Направих си труда да изчета т.нар. Харта 2013 (http://harta2013.eu/), която всички медии ни поднесоха с copy & paste от едно и също прессъобщение: "над 60 юристи..."

"Хартата" се състои от три части:


Част I. Изреждане на проблеми. 11 на брой, като за почти всички, с изключение на този че "Липсва правна сигурност на едрата собственост", дъщеря ми (6 г.) също щеше да се сети. Аз бих се сетил и за още 11, но това е друга тема.

Част II. Нещо като анализ, от който в крайна сметка произлизат само три извода (два от авторите и един от мен):

- не знаем как работи държавата
- най-накрая разбрахме, че с проста смяна на едни хора с други няма да се получи нищо
- това сме го писали двама юристи и един журналист ("Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват ...")

Първият извод отново е по силите на дъщеря ми. Вторият би трябвало да е по силите на всеки, който е поне три пъти по-голям от нея (и съответно има право на глас). Третият е ненужен, но съм го сложил, за да покажа, че текстът първо е бил написан от малка група хора с компетентност точно в тези две области (виж забележката под черта **), после е бил предоставен за подписване и вероятно не е обсъждан с по-голяма аудитория.

Чааст III. Всяко послание трябва да завършва с Call to action: Да създадем една работна група и една комисия, които да измислят как да се управлява държавата.

И тук вече стигаме до същността на въпроса. Групата хора, които съставят работна група и комисия, които трябва да отговорят на въпроса "какво и как да се направи" се нарича Политичека партия. Такава е дефиниция, просто:

Политическите партии (на гръцки: Πολιτική — изкуство за управление на държавата; на латински: pars — част) са свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им.

Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика.

Разбирам, че протестите най-накрая трябва да завършат със създаването на една или повече нови партии. Това дори трябваше да стане още след предишните протести. Но ходът с Хартата на мен ми се струва малко непочтен. Както няколко пъти вече споменах, проблемите в държавата (в която и да е държава) обикновено са видими за всички нейни граждани. Разликите между отделните социални групи (и в последствие между различните партии) се появяват едва тогава, когато започнат да се предлагат конкретните решения. Така че предложете първо едно-две решения, да видим в каква посока са, пък тогава им търсете съмишленици.

Иначе излиза, че присъединявайки се към Хартата, предварително се съгласявам да се боядисат стените на Кремъл в синьо *.

Митко
---
* Стар виц:
Путин, измъчван от безсъние и тежки държавни мисли, се разхождал през нощта из кремълските коридори, когато му се явил Сталин. "Друже, защо си тъй угрижен", запитал го Йосиф Висарионович. "Държавата не върви, хората се оплакват, реформите буксуват, какво да правя", оплакал се руският президент. "Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на Кремъл в синьо", препоръчал Сталин. "Защо пък в синьо", почудил се Владимир Владимирович. "Ето, знаех си - дискусията ще бъде само по втората точка", отвърнал бащата на народите.



---
** Реших все пак да кажа какво имам предвид под "двама юристи и един журналист". Хипотезата ми е, че текстът е писан от "Българският институт за правни инициативи" (БИПИ) и гравитиращият около него "Център за съдебна и разследваща журналистика”. Гугъл ще ви даде имената в тях.

БИПИ замести USAID (United States Agency for International Development) и ABA/CEELI (American Bar Association) след като програмите им в България официално бяха прекратени заради приемането ни в ЕС.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

#ДАНСwithme

Аз продължавам да не разбирам - ако сега се проведат нови избори, кой ще дойде на власт? Каква ще е разликата в процентите на една или друга политическа сила? Кой е събрал някакви позитиви и кой - някакви негативи?

Ако видим какво се е променило през последния месец, то промяна може да има само в една единствена група хора - гласувалите за БСП, които евентуално може да са се разколебали от случая Пеевски.

Всички останали, които в момента протестират, така или иначе не са гласували за едната или другата (а най-вероятно и за третата) партия, подкрепяща правителството. От промяната в поведението на тези, които не са гласували за БСП, ДПС или Атака, не може да произлезне друг резултат, или поне не съществено по-различен.

Следователно промяна в изборната ситуация (респективно в правителството) може да се случи при следните хипотези, по реда на тяхната вероятност:

1. Част от гласувалите за БСП сега да откажат да го направят. Тук има две под-хипотези: да не гласуват изобщо, или да гласуват за Атака, която единствено стои по-наляво от БСП (съмнявам се, че Скат имат каквото и да е влияние извън региона си - всичките им митингуващи бяха докарани в София с автобуси, нямаше нито един "местен"). Не виждам как някой "бесепар", който е разочарован от Пеевски, ще си накаже партията, като гласува за неин противник. В БСП не се случват такива неща. Теният електорат намалява с годините поради естествени биологически причини, а не заради промяна в убежденията. Или ако има такава промяна, тя няма как да се случи за една седмица.

2. Част от НЕгласувалите сега решат да гласуват и го направят за партия, различна от Атака, БСП и ДПС. Аз се съмнявам, че тук може да се очаква нещо - малките партии нямат "спящ" електорат и те си бяха достигнали максимума така или иначе, а съм почти сигурен, че това важи и за ГЕРБ.

Както виждате, и двата варианта са малко вероятни. Другите варианти - да се увеличи избирателната активност и от някъде да се появят нови фенове на Борисов, които предния път да са отишли за гъби, както и да настъпи каквато и да е промяна в електората на ДПС, ми се струват достатъчно нелепи, за да ги разглеждам като възможни хипотези.

Следователно нови избори ще повторят статуквото, като максималното,което може да се случи, е бройката депутати на ГЕРБ да се увеличи с 1-2 депутата за сметка на намалена активност в лагера на БСП (напомням, че при намалена активност, всички влезнали партии ще си преразпределят мандатите и Атака + ДПС също ще се увеличат с 1-2 мандата, ако БСП намалее, а няма всички да отидат автоматично в ГЕРБ).

Остава единствената "смислена" хипотеза - да се намали летвата от 4% на 3% и така още 2-3 партии да влезнат в парламента. Но пак напомням, че това ще стане за сметка на всички, включително на ГЕРБ. Ако влезнат три партии с по 3 процента, това прави подмяна на цифром и словом 27 депутата - ГЕРБ ще загубят десетина, БСП примерно 7, ДПС примерно 6 и Атака примерно 4. Ако влезнат две, съотвено подмяната ще е на "цели" 18 човека. При съотношение 144 на 96, това не променя ситуацията кой знае колко - дори всичките да подкрепят ГЕРБ (а надали), съотношението ще е приблизително 104 на 136 (потретвам, че това не са нови 18 човека - част от тях ще влезнат на мястото на няколко сегашни депутата от ГЕРБ).

Така че упражнението с новите избори може да доведе до ново съотношение на силите само ако се случат едновременно всичките условия - границата се намалява на 3%, Кунева, Костов и НФСБ дружно си поделят всички загубени гласове на БСП (ако има такива), до един влизат в парламента и до един застават зад Борисов. Няма никакъв друг математически възможен вариант. Има, разбира се, още няколко формално възможни конфигурации, както има възможност да падне метеорит върху народното събрание, но някои неща са много малко вероятни - толкова малко, че са направо невероятни (примерно БСП може да се саморазпусне).

И сега можете да си отговорите на въпроса защо Борисов не иска да влиза в парламента, докато не се приеме "нов изборен кодекс", разбирай - докато не се намали границата на 3%. Тогава и само тогава, той би имал някаква хипотетична полза. Във всички останали случаи, дори при най-благоприятното развитие на събитията, той не може да спечели.

Хайде, него го разбирам. На негово място може би щях да се държа подобно (е, не чак толкова детински, та да се фръцкам за щяло и не щяло, но стратегически щях да ги говоря същите - за предсрочни избори, за намаляване на бариерата и т.н.). Но не разбирам кой знае колко тези, които са на улицата и искат нови избори сега и веднага. Каква промяна смятат те, че е възможна да настъпи в резултат точно на това действие (нови избори)? Забележете - чуденката ми е каква смятат, че е ВЪЗМОЖНА, а не каква им се иска да бъде?

https://www.facebook.com/ganchev/posts/10151501346241028