сряда, 29 февруари 2012 г.

Край на .torrent ерата

Днес от The Pirate Bay обявиха, че спират разпространението на .torrent файлове. Вместо това ги заместват от т.нар. magnet (магнитни) линкове.

Какво означава това?

Първо две думи за това как работеше системата с .torrent файлове, за да стане ясна разликата с магнитите. Торент файлове съдържаха три неща:

1. Списък на оригиналните файлове (имена и размер)
2. Чексуми (или хешове), които представляват нещо като електронен "пръстов отпечатък" на оригиналните файлове, или по-точно - на всяка една малка част от тези оригинални файлове
3. Уеб-адрес на тракер, който пази информацията кои са останалите потребители в мрежата, които в този момент имат някоя част от оригиналните файлове

Новите магнитни линкове съдържат само една единствена чексума, само един "пръстов отпечатък". Цялата останала информация - кои са файловете, какви са им частите и къде се намират, вече се пази при самите потребители и те си я казват един на друг. Когато заредите магнит в програмата си, тя пита всички ваши "съседи" дали някой от тях знае чий е този пръстов отпечатък. Ако някой знае нещо, той ви го казва. Ако никой не знае, тогава вашите съседи на свой ред питат техните съседи, те - техните и т.н. докато някой не отговори. После този отговор се запомня от всички "за всеки случай", ако някой пак попита.

Ако вие имате 1000 съседи (пиъра) и всеки от тях има по още 1000, то лесно се смята, че след най-много три стъпки вие можете да "разпитате" всеки един потребител на планетата, дори ако се отчете дублирането на пиъри (ако аз имам 1000 съседи и моят съсед има 1000 съседи, много вероятно е 900 от тях да съвпадат).

Ето как изглежда един магнитен линк: magnet:?xt=urn:btih:8a5de10e52f22d83d74c530ff633147f33c079be
Ако отворите този URL, или дори го пренесете с copy&paste (и така никой няма да разбере, че сте го свалили) в програмата си за сваляне, след няколко секунди ще разберете, че това е адресът в p2p пространството на Linux дистрибуцията Ubuntu 11.10.

Както виждате, понятето "сървър" е отпаднало напълно - никъде няма адрес на сървър. Отпаднала е и нуждата някъде да се съхранява междинният .torrent файл. Също и името на торент файла или на оригиналните файлове. Така никой по пътя не може да знае какво се крие зад този отпечатък.

Това означава няколко неща:


- не може да се разбере кой е оригиналният ъплоадер на даден .torrent, просто защото няма нужда да се ъплоадват файлове където и да е. Достатъчно е да се копира магнита и да се разпространява Също така не може да се разбере кой е оригиналният сийдър (т.е. ъплоадера) според това кое IP първо започва раздаването на файла, тъй-като системата е дистрибутирана и първи ще ви отговори най-близкият до вас пиър, а чак след време ще се появят тези, които са на втора, трета и четвърта стъпка.

- веднъж пуснат в пространството, един магнит не може да бъде спрян. Торент файловете можеха да бъдат сваляни или блокирани в тракерите, но след като няма тракер, няма кой да спре пиърите да си предават информация един на друг.

- доставчиците няма как да филтрират достъпа до магнитни линкове. Спирането на .torrent файлове е сравнително лесно - може да се сложат устройства, които да блокират всички уеб-адреси, в които се среща текстът ".torrent". Но магният линк не е адрес сам по себе си. Той може да се прехвърли в програмата за сваляне дори чрез copy&paste, без да се кликва, но дори и да кликнете, този клик не се предава по мрежата - той се обработва вътрешно от браузера и има ефекта на copy&paste.

- няма как да се разбере дали някой потребител е свалил даден магнитен линк или не, просто защото няма елемент на "сваляне" (пак повтарям - става дума само за copy&paste).

- магнитните линкове могат да се разпространяват всякак, включително напечатани на хартия или продиктувани по телефона (е, малко е досадно да се набират от клавиатурата, но е възможно).

- няма значение къде е публикуван магнитът. Цялата мрежа работи като един организъм и  магнит, публикуван в китайски сайт ще е напълно идентичен със същия магнит, публикуван в холандски сайт. Потребителите и на единия, и на другия ще се намерят и ще си обменят съдържание. Т.е. планетата става един единствен огромен тракер.

И основният извод е нещо, което аз още преди 4-5 години обясних много внимателно на всички заинтересовани (правоносители и правоохранители), за да съм сигурен, че ще го разберат: прекомерният натиск върху потребителите и доставчиците ще доведе до създаването на напълно дистрибутирани системи, които няма да могат да бъдат контролирани от никого, дори от техните създатели. Дори и при добро желание от всички страни, няма да има на кого да се обадиш и да поискаш даден материал да бъде свален от мрежата. В момента уеб-сървърите все още са нужни за търсачка -  за да можеш да разбереш кой е магнитът на дадено нещо. Следващата стъпка, обаче, е създаване и на дистрибутирана търсачка, което вече ще е end of story. Потвърждава се приказката, че никой не може да ти създаде такъв проблем, какъвто сам можеш да си създадеш.


неделя, 12 февруари 2012 г.

ACTA - проблемът със щетите

В предишна статия дадох няколко цитата от ACTA, но изглежда един от тях се нуждае от малко повече разясняване, защото почти не чух да бъде дискутиран по медиите или от останалите колеги.

Става дума за т.нар. "презумпция за щета", или преведено на български - за колко ще ви осъдят, ако сте споделили нещо.

Проблемите всъщност са няколко:

1. Променя се основен принцип на римското право - че щетата трябва да се доказва, че е била причинена. Не може да се приеме по подразбиране, че определено действие причинява щети винаги, когато то бъде извършено. В някои случаи може да има щета, а в други - да няма. Т.е. няма знак за равенство между действие и щета, както това се прави в ACTA с въвеждането на "презумпция". Ако съм болен и кихна, в някои случаи заразявам други хора и им причинявам щета, а в други случаи - не.

2. Съвсем не е сигурно, че споделянето на един продукт носи щета за автора, защото съвсем не е сигурно, че потребителите, които са го ползвали "безплатно" биха ползвали същия продукт и "срещу справедливо заплащене". Дори ако това е вярно за един продукт, не е вярно за "кошница" от 1000 продукта, примерно.

3. Съвсем не е сигурно, че цената, искана от правоносителя е "разумна", тъй-като по същество говорим за монополен (олигополен) пазар, в който нито има свободно договаряне на цени, нито има някакъв вид регулатор. "Разумно" ли е "Harry Potter and the Deathly Hallows: Part II" да е струвал на създателите си 125 милиона долара, а да е донесъл приход от 1 милиард и 327 милиона (1061% печалба)?

4. И най-важното: създава се възможност да се обърне надолу с главата основен икономически принцип - този на търсенето и предлагането, защото за определен кръг "правоносители" ще се окаже икономически по-изгодно продуктът им да е толкова скъп, че да не се продава, а печалбите да идват от съдебни дела за "щети".

Ето още веднъж целият член от ACTA, третиращ щетите. Знам, че е дълго, затова ще подчертая и оцветя важните текстове в ACTA и в съответния коментар:


Член 9: Щети

1. Всяка от страните следва да предвиди възможността при гражданскоправни съдебни производства във връзка с прилагането на права върху интелектуална собственост нейните съдебни органи да бъдат оправомощени да разпоредят нарушителят, който съзнателно или имайки достатъчно основания да знае за това, е извършил действие, с което са нарушени права, да заплати на носителя на правото щетите в размер, компенсиращ щетата, понесена от носителя на правото в резултат на нарушението. При определяне размера на щетите, понесени вследствие на дадено нарушение на права върху интелектуална собственост, съдебните органи на дадена страна следва да бъдат оправомощени inter alia да разглеждат всякакви законови мерки за компенсации, за които носителят на правата претендира, като те могат да включват пропуснати за пропуснати ползи, възстановяване на стойността на търгуваните в нарушение стоки или услуги, измерена по пазарни цени, или по препоръчителната продажна цена на дребно.

2. Най-малко в случаите на нарушение на авторски или сродните им права и фалшифициране на търговска марка всяка от страните следва да предвиди при гражданскоправни съдебни производства нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят нарушителят да заплати на носителя на правата получените от нарушителя ползи, дължащи се нарушението. Страните могат да допуснат по подразбиране, че размерът на ползите се равнява на размера на щетите, упоменати в параграф 1.

3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения, и в случаите на фалшифициране на търговски марки всяка от страните следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.

4. Когато дадена страна предвижда корективната мярка, посочена в параграф 3, буква а), или презумпциите, посочени в параграф 3, буква б), тя следва да гарантира, че или нейните съдебни органи, или носителят на правата имат правото да изберат посочената корективна мярка или посочените презумпции като алтернатива на корективните мерки, упоменати в параграфи 1 и 2.

5. Всяка от страните следва да предвиди възможността нейните съдебни органи да са оправомощени да разпоредят, когато е целесъобразно, при приключването на гражданскоправно съдебно производство във връзка поне с нарушение на авторско или сродните му права или с търговски марки, загубилата спора страна да заплати на спечелилата страна съдебните разходи или такси и съответните адвокатски хонорари, или всякакви други разходи съгласно предвиденото в законодателството на въпросната страна.

[6] Презумпциите, упоменати в параграф 3, буква б), могат да включват презумпция, че размерът на щетите е равен на: i) количеството на стоките, които нарушават правото върху интелектуална собственост на носителя на въпросното право, което в действителност е било прехвърлено на трети лица, умножено по размера на ползата за единица стока, която би била продадена от носителя на правото в случай че не е имало нарушение; или ii) възнаграждение за права с разумен размер; или iii) фиксирана сума, изчислена най-малко въз основа на елементи като размера на възнагражденията за права или таксите, които биха били дължими, ако нарушителят е поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост.


Аз съм изключително лош певец. Въобще не ви трябва да ме чувате как "пея". Обаче мога да издам албум с глупости и да го пусна на пазара на препоръчителната продажна цена на дребно от 2000 лв. Разбира се, няма разумен човек, който да си купи моя албум, но аз правя "промоция" и раздавам 1000 бройки безплатно на гостите на няколко събития, до които успявам да се добера и за които знам, че присъстват компютърно грамотни хора (WebIT, TEDxBG и др.). Все някой от тях ще се изкуши да качи това нещо в някой тракер с обяснението "Вижте го Митко каква глупост е сътворил". За мен остава само да поискам от доставчика данните за потребителя, който го е качил (виж Член 27), да умножа сумата от 2000 лв по броя на нещастните хорица, които са си свалили от любопитство моята глупост и така да си реша проблема с тазгодишната почивка на Хаваите.

Има и друг проблем, свързан с механичното превръщане на "щети" в "ползи" и обратното. Да направим анкета колко от вас биха гледали филма "Много хубав филм 1" в киносалона, ако го нямаше в торентите. Нека приемем, че филмът е много хубав и цели 90% от вас биха извадили по 10 лв. После да направим същата анкета за "Много хубав филм 2", който също би причинил "щета" в размер на 90%. После за останалите 29 филма, които вие сте си свалили този месец. За всеки от тях бихте отговорили с някакъв процент на вероятност, че бихте си платили, за да го гледате.

Накрая ще излезне, че вие заедно с жената и детето, този месец бихте платили 3 * 31 * 10 лв = 930 лв за да гледате 31 много хубави филма. Съответно заради вашия даунлоад, някой ъплоадер (или няколко ъплоадера) средностатистически ще бъде осъден да плати 90% от 930 лв. Да, ама никой не би платил чак пък толкова много за да ходи на кино, така че е очевидно, че не всяка "щета" е "пропусната полза". Ако разглеждаш едно конкретно произведение само за себе си, вероятно статистиката би била права, но ако разгледаш цялата съвкупност от свалени неща, тогава процентът на "щетите", т.е. на произведенията, които наистина бих си закупил, би бил много, ама много по-малък. И е много вероятно аз наистина да съм си ги закупил вече - било в киносалона, било на диск. Правоносителите, обаче, ще ви съдят за всяко едно произведение по отделно, включително за всяка една отделна mp3-ка, защото така им е по-изгодно.

И макар, че на пръв поглед текстът за щетите в ACTA изглежда като най-важният механизъм за компенсиране на авторите и вероятно заради него те виждат в ACTA своя "спасител", в действителност този член създава колосална възможност за злоупотреба с права, от първата до последната алинея. Той няма как да бъде поправен с "резерви" при ратификацията, трябва да бъде отхвърлен изцяло.

петък, 10 февруари 2012 г.

Учени от УНСС откриха нова геометрична фигура - кръг с една страна

В катедра „Интелектуална собственост" на УНСС е постигнато сензационно научно откритие! На организираната от учените кръгла маса на тема "ACTA", са поканени представителите само на едната страна - правоносители и правоохранители. По този начин е изобретена нова геометрична фигура - едностранен кръг.



Катедра „Интелектуална собственост" и
Центърът по интелектуална собственост при УНСС
организират
кръгла маса на тема:
„ACTA - „ЗА" И „ПРОТИВ"

За участие в кръглата маса са поканени представители на Министерството на културата, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Патентното ведомство на Р България, както и народни представители от Комисията по културата, гражданското общество и медиите, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ръководители и представители на организациите за колективно управление на авторски или сродни права, ръководители и представители на творчески съюзи и браншови сдружения, представители на музикалната и филмовата индустрии, софтуерната индустрия, рекламната и мултимедийната индустрии, независими продуценти, както и представители на Агенция „Митници" и ГДБОП - отдел „Компютърни престъпления".

Кръглата маса ще се проведе на 14 февруари (вторник) от 10.00 ч. в голямата конферентна зала на УНСС.

http://unwe.acad.bg/?lang=bg&page_id=5&news_id=6782


Информирани източници споделят, че се работи и върху други геометрични форми, като например права (партийна) линия, минаваща само през една точка (край, точка!).

След като са се опитали да начертаят новата фигура, изглежда са открили открили някои слабости в теорията за едностранния кръг. Затова впоследствие са изпратили покани и до други лица и организации. Аз лично не бих се включил в "дискусия", формирана по този йезуитски начин, тъй-като от първоначалния формат е видно каква е нейната цел. Всеки друг участник би бил поканен единствено за да придаде легитимност на "трибунала".

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Каква ирония: Time Warner държат авторските права върху маската на "Анонимните"

Маската на Гай Фокс беше приета като символ от протестиращите срещу ограничаването на свободата в Интернет. Тя едновременно скрива самоличността им и показва принадлежност към кауза.

Няма да се спирам на историята на Гай Фокс, само ще спомена, че според мнозина той е единственият човек, влезнал в Парламента с честни намерения - заловили са го да пали фитила на 36 бъчви с барут в подземието на британския парламент през 1605 г.

Иронията е в това, че тази маска всъщност е със запазени авторски права заради филма "В като Вендета" и никой няма право да я копира, освен ако не си плати на Time Warner / Warner Brothers!

"Анонимните" наскоро хакнаха сайта на Профон.

Източник: Time

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Цитати от ACTA, показващи какви ще са промените в законите ни

Тъй-като всякакви "експерти" от различни министерства взеха да твърдят (*), че ACTA не променя нищо от това, което и досега съществува в българското законодателство и че нито един закон нямало да се променя, ето няколко цитата, които доказват обратното:


Член 27: Прилагане в цифровата среда

4. Дадена страна може, в съответствие със своите законови и подзаконови норми, да оправомощи компетентните си органи да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение


Обърнете внимание на следните думи в този текст: "на носителя на правата", а не на правоохранителните органи и "се предполага", а не "доказано е". Някой може ли да отрече, че това означава, че нашите лични данни ще бъдат предавани на корпорациите, без съда преди това да е потвърдил нашата вина? Кой член на кой съществуващ закон дава право личните ни данни да се предоставят на частни компании?

Още от член 27:


6. [...] всяка от страните следва да осигури защита най-малко срещу:
[...]
i) непозволено заобикаляне на ефективна технологична мярка, извършено съзнателно или като има достатъчно основания да се знае за това; и
ii) публично разпространение посредством пускане на пазара на уред или продукт, включително компютърни програми, или на услуга, като средство за заобикаляне на ефективна технологична мярка; и
б) производството, вноса или разпространението на уред или продукт, включително компютърни програми, или предоставяне на услуга, който/която:
i) има за основно предназначение или е произведен(а) за целите на заобикаляне на ефективна технологична мярка; или
ii) има ограничено търговско значение извън целите за заобикаляне на ефективна технологична мярка[18].


Тук "ефективна технологична мярка" означава например CSS системата за кодиране на DVD, респективно програми като DeCSS.

Забележете - наказва се разпространението на определени компютърни програми. Не тяхното използване, а тяхното съществуване. Т.е. тези компютърни програми се приравняват на общоопасни средства като оръжия, експлозиви, наркотици. И това ли го има вече в законодателството ни, защото ако е така, явно имам сериозен пропуск в знанията - моля някой да ми прати актуален списък на забранените програми, за да знам.

Обърнете внимание, че авторът на DeCSS е оправдан от Норвежки съд, т.е. до момента европейското законодателство не допуска, че създаването на "вредна" програма е престъпление само по себе си.



Член 9: Щети


3. Поне по отношение на нарушенията на авторски или сродните им права, защитаващи творби, звукозаписи и изпълнения [...] следва също така да създаде или да поддържа система, в която са предвидени един или няколко от следните елементи:
а) предварително установени щети; или
б) презумпции[6] за определяне на размер на щетите, достатъчен за компенсиране на носителя на правата за понесените вследствие на нарушението щети; или
в) поне за случаите на нарушени авторски права — допълнителни щети.


В кой сега съществуващ български закон се допуска щетите да бъдат "предварително установени"? Ако греша, нека някой юрист ме поправи, но щетите не трябва ли да се доказват?

Тъй-като темата за щетите е малко по-общирна, написах отделна статия, в която става ясно за колко ще ви осъдят, ако споделите нещо.



А сега и черешката на тортата:

Член 6: Общи задължения във връзка с правоприлагането

1. Всяка от страните осигурява въвеждането на процедури по правоприлагане във вътрешното си законодателство, които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на правата върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящото споразумение, включително и на бързи корективни мерки за предотвратяване на нарушения, както и на корективни мерки за възпиране на всяко последващо нарушение.

Хайде сега някой да се сети какви биха могли да са тези мерки, които ефективно могат да спрат "всякакво нарушение", да "предотвратят" нарушение и да "възпират всяко следващо". Разбира се, че не е казано в прав текст, но каква друга мяра може да се вземе в интернет, която да отговори на горните изисквания, освен пълно филтриране на достъпа?





    (*) Ето и съответните твърдения в стил "ACTA няма да промени нищо". Вече сами може да прецените доколко са верни и най-вече искрени:



Трайчо Трайков: "Ако ме питате за личното ми мнение, аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока". "Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България"


Явор Колев: "Запитан да коментира текстовете в ACTA, които дават възможност на интернет-доставчиците да предават информация за интернет-потребителите на носителите на авторските права, Явор Колев обясни, че това в България не може да се случи, тъй като няма механизъм, по който да се случи"

Цветелина Димитрова, експерт "Международни икономически организации" в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма: "ACTA по никакъв начин не съдържа клаузи, които биха нарушили правата на гражданите."

Георги Дамянов, директор на Дирекция “Авторско право и сродните му права” към Министерство на културата: "Това е положително споразумение за България, защото преди всичко ACTA защитава интересите на страната като икономика и като финанси; В. Капитал: "Това, което е записано в ACTA, вече го има в нашето законодателство"

Магдалина Тодорова, директор на Музикаутор: "В АСТА се говори за това как стоки, които се фалшифицират, трябва да бъдат спирани [...] И се прави референция и препратка със защитата на авторските и сродните права в цифровото пространство".

Велизар Соколов, Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). "АCТА няма да наложи промени в българското законодателство. Като цяло в по-голямата си част [споразумението] преповтаря вече приети разпоредби и закони"