понеделник, 29 април 2013 г.

Мислете цветно, светът не е черно-бял

"Хора с фрапиращо примитивен манталитет и крещяща простащина, с морал, пропит от най-отвратителен цинизъм и най-долна вулгарност, хора, които разбират управлението на държавата като мрежа от лични приятелства и схема за защита на лични интереси, като безкрайна далавера и откровена търговия с влияние, без никакви скрупули потъпкват и обезсмислят законите и превръщат институциите и разделението на властите в привидност и прикритие за тотална паралелна власт, която манипулира из основи политическия и икономическия живот, правосъдието и медиите."

Това не са мои думи, а е статия в DW със заглавие "Гнусна история" (Дойче Веле е немска държавна медия, създадена през 50-те години с цел да обслужва германската външна политика, част от групата ARD - тяхното БНТ, което в втората по размер медийна група в света след британския им еквивалент BBC). Но и моите думи за Борисов и ГЕРБ никога не са били по-различни.

Сега ги повтарям, защото искам да обърна внимание на моите приятели, които все още са фенове на Борисов, че е време за гъвкаво, цветно мислене. Досега може и да е имало логика в разсъждението, че по-добре Борисов, отколкото комунистите. Или че по-доре Борисов, отколкото Батко и Братко. Или че по-добре Борисов, отколкото еврофондовете да бъдат блокирани заради корупция. Или че по-добре да има магистрала до морето, откоклото и аз не знам какво... Всички тези разсъждения щяха да са валидни в един черно-бял свят, в който обратното на злото е добро. И в който злото е абсолютно зло, а доброто - абсолютно добро.

В реалния свят, обаче, нищо не е черно-бяло. Сивото, смесено с друго сиво, дава пак сиво. Или както се казва в основния закон на органичната химия - ако в каца с катран се добави лъжичка мед, получаваш каца с катран, а ако в каца с мед добавиш лъжичка катран, пак получаваш каца с катран (оригиналът е с друга органична субстанция, но не ми отива на речника, макар да е приложима към случая).

Сега сигурно уважаемият читател очаква да дам решение и да посоча къде има каца с чист мед. Ами няма. "Добрият цар" или "добрият пастир" не съществува. Тази идея, че най-накрая ще се появи добър цар, който ще оправи всички е още от времето на Цар Давид (930 г. пр. н. е.), но досега не се е реализирала никъде, или поне не за достатъчно дълго, за да е от историческо значение. Рано или късно всеки цар се оказва лош или се замества от лош. Задължително. Такава е човешката природа.

Сега пък сигурно читателят очаква да кажа, че всички са маскари. Но и това не е. Не защото не е вярно - и аз съм маскара, както и ти. Не може да се има доверие никому.

Тогава какво е решението? То е само едно и е достатъчно клиширано - да не може никой да има цялата власт. На теория Конституцията разделя трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), като има предвидени механизми (например различните квоти в различните комисии, в БНБ и т.н.), които да не позволяват на този, който е взел властта за малко, да я превземе завинаги.

Но има един механизъм, който Конституцията не може да урегулира и това е склонността на самите хора да дават цялата власт в ръцете на "добрия цар". И точно това е причината да пиша тези редове - иска ми се да ви обърна внимание, че отговорността за това властите да са разделени е ваша. Те нямат ангажимента да си се саморазделят за собствено удоволствие - това е ваша грижа. Ако бъдат оставени сами на себе си, отделните власти ще се срастнат помежду си, ще се срастнат с престъпния свят и с олигархията. Затова ти трябва да ги разделяш, приятелю, няма кой друг. Ти избираш Президента, кмета и депутатите и никой освен теб не може да те предпази от грешката да сложиш всички яйца в една кошница.

Както казах още в началото, идеална кошница няма - във всяка ще се строши по някое-друго яйце. Но ако кошницата е само една, вероятността да останеш накрая с празни ръце е изключително голяма, всъщност почти сигурна. Абе направо си е съвсем сигурна.

Но да се върнем в реалността. Идват избори. Какво според вас, ще избираме на 12-ти? Може би ще избираме кой ще ни управлява? Не. Няма начин да изберете кой ще ни управлява. ГЕРБ вероятно ще е най-голямата партия, но има две причини, поради които няма да управляват.

Едната е много проста - няма да имат нужното мнозинство за самостоятелен кабинет, а срещу тях са всички. ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност и преди последния скандал. Ако активността е по-голяма и скандалът с градския прокурор се отчете, числата ще са надолу. Нагоре няма как да отидат. Вероятно ще са около 80 депутати, но така или иначе 100 е максимумът при 25% подкрепа и 56% избирателна активност.

Втората причина също е математическа, и макар да е по-трудна за показване, всъщност е по-важна. Да приемем, че Борисов има 25% твърди фенове и това е най-голямата политическа сила. Супер, няма проблем. Цели 25% от населението го харесват. Въпросът е колкото силно НЕ го харесват останалите 75%. Вярно, не всички, които мразят Борисов, харесват БСП. Хората вероятно си имат причина да не ги харесват и тях, но това е друга математика - за нея вече споменах в горния абзац. Тук важното е, че цели 75% от нацията не щат и да чуят за Борисов и не смятат да му позволят да управлява пак. Ако поради липса на алтернатива не успеят да го спрат на изборите, ще намерят някакъв друг начин след това. Но едно е сигурно - не можеш да управляваш хора, които не те искат. Едно е те да искат някой друг - тогава могат да направят компромис и след като загубят изборите, да се примирят и да те оставят да си изкараш мандат. Но съвсем друго е, когато не те искат ТЕБ. Тогава дори да си с най-голямата единична подкрепа, пак не можеш да управляваш.



Следователно, гласувайки на 12-ти, вие не можете да изберете кой да ни управлява. Няма да е Борисов, вЕрвайте ми. Увеличавайки неговия изборен резултат, вие няма да го направите премиер. Ще постигнете, обаче, нещо друго - ще му дадете възможност да се надуе и да си придаде важност.

Разбирам, че ви е трудно да го повярвате и че ви се иска пак Борисов да е премиер. Но няма да бъде. Затова, както казах още в заглавието, мислете гъвкаво. Не мислете кой ще е премиер, защото не е по силите ви да го определите. Мислете какъв искате да е Борисов в новия парламент - недиалогичен, надут, безцеремонен (какъвто си го знаете и какъвто вероятно ви харесва), или с подвита опашка, готов да работи заедно с другите. Ама не под негово ръководство (т.е. другите заедно с него), а именно както съм го написал - той заедно с другите, като един от многото, а не като "пръв сред равни". Да, да, знам - бихте предпочели да е пръв и да размахва пръст на другите. Но няма да е. Ще е или сам, в опозиция и надут, или подвил опашка и част от групата.

Както и в шахмата, в политиката няма еднозначни, черно-бели ходове. Колкото и да е парадоксално, за вашият собствен кумир в момента ще е по-полезно, ако го оставите да се провали. Нарича се катарзис. Човек си го преживява и става друг. Ако му напомпите още веднъж самочувствието, за него ще е по-лошо - ще продължи да се държи арогантно към останалите политици и те ще го изолират.

Затова, на 12-ти, си задайте отново въпроса - за какво всъщност гласувам. Всички вие сте достатъчно добри в сметките и дори в момента да не ми вярвате много-много, дотогава ще сте сигурни, че не гласувате за Бойко Борисов = Министър председател. А изборите не са преброяване на феновете, нито са състезание, в което победителя взема купата, а останалите се прибират вкъщи. Изборите този път само ще отсеят малките играчи от големите. За големите играчи състезанието ще продължи с неотслабваща сила.

Сигурни ли сте, че при това положение си заслужава да правите компромис със съвестта си? Заслужава ли си да обиждате собствената си интелигентност, за да не постигнете никакъв друг резултат, освен че един човек ще си понапомпи егото за последно? Толкова ли е важно за вас самочувствието на този човек, че сте склонни заради него да жертвате своето?

сряда, 10 април 2013 г.

Как се произвежда "слънчев" ток по 32 часа в денонощието.

Министърът на икономиката и енергетиката изнесе новина, че някои фотоволтаични паркове са произвеждали ток по 32 часа в денонощието. Според него, това били "нови физични закони".

Нищо подобно. Физичните закони са си същите, като по времето на Георг Ом.

Това се прави, като се построи слънчевия парк на границата на две ЕРП-та. Тогава фотоволтаиците се присъединяват към едното ЕРП, а някаква близка производствена сграда - към другото. В производствената сграда слагаш някаква енергоемка техника - например дъскорезница или каквото ти роди въображението. Няма значение какво е, важното е да "харчи" много ток. После се пуска нелегален кабел от "предприятието" до фотоволтаичния парк. Харчиш ток в едното ЕРП, уж за производството, но през тайния кабел и съответния трансформатор го "наливаш" в другото като уж произведен от слънчевите колектори. Разликата между цената, на която го купуваш от едното ЕРП (нормална) и тази, на която го продаваш на другото (висока) е чиста печалба. Само трябва да внимаваш да не го правиш при лошо време или през нощта. Явно някой просто не е внимавал достатъчно.

Митко