неделя, 14 декември 2014 г.

За Москов и циганите

Аз принципно не държа да се изказвам по всяка една възможна тема, но понеже снощи на маса захванахме един спор с приятели от ДСБ / РБ на тема "за или против Москов и циганите", реших да напиша това, което всъщност имам да кажа по темата. Макар половината компания да беше на моето мнение, все пак трябва да положим усилия и за другата половина :)


1. Не харесвам това, че циганите не могат и най-вече не желаят да споделят същите цености, като останалите народи, с които делят една земя. Не само българите страдат от липсата на материална култура у този етнос, така че това не е наш проблем, респективно няма нужда ние да се нагласяме спрямо тях. Тяхно (на циганите) задължение е да живеят така, че да няма нужда да ги гледат накриво нито в България, нито в Румъния, Франция или където са решили да живеят.

2. Но макар да не оспорваме проблемите, които този етнос създава, не трябва да грешим с методите за тяхното решаване. Сегрегацията е най-глупавовото решение, най-вече защото не е решение.

3. Всяко общество има някаква пирамида на ценностите. Християнското общество е поставило човешкият живот на върха на тази пирамида. Тук е важно да отбележим, че става дума за животът като такъв - включително на убиеца и крадеца.

4. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не на вътрешните работи. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, а не да оправя социалните несправедливости. Осигуряването на сигурност е работа на министъра на вътрешните работи. Ако едното е в конфликт с другото - да се разберат помежду си. Населяващите тази територия граждани изискват и едното, и другото, а не едното под условие на другото.

5. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не синдикален лидер на гилдията. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, както казах в т. 4. Ако за изпълняване на тази функция е нужно да се полага грижа за медицинския персонал - така да бъде, нека се полага. Но ако има конфликт между интересите на здравеопазването и интересите на медицинския персонал, министърът на здравеопазването трябва да заеме страната на (виж ти, каква изненада!) здравеопазването. Защото е министър на здравеопазването, а не министър на персонала. За интересите на персонала трябва да се грижат други. Министърът е представител и респективно трябва да защитава интересите на този, който му плаща заплатата, а не на този, на когото той плаща заплатата.

Затова има "тристранно партньорство", а не "едностранно". Държавата, синдикатите и работодателите не трябва да си смесват функциите. Ако държавата мине на страната на синдикатите и започне да защитава определени категории служители, на които тя е и работодател, кой ще защитава интересите на гражданите?

6. Всеки човек има правото да откаже да си изпълнява служебните задължения, ако това създава опасност за неговия живот и здраве. Само че това е лично право, а не съсловно. Всеки лекар или шофьор на линейка (или инкасатор, техник, пътен работник и т.н.) има пълно право да откаже да отиде в циганската махала, ако се чувства заплашен и никой не може нито да му се сърди, нито да го принуждава. Но нито гилдията, нито министърът в частност могат да откажат. Има разлика. Гилдията и министърът в частност са длъжни да намерят начин всеки да получи достъп до здравеопазване, а не да намират оправдание защо някой няма да го получи. Налагането на справедливост е задача на съдебната система, а не на системата на здравеопазването.

Нека всеки в тази държава, в т.ч. господата Москов, Вучков и Иванов, да бъде така добър да си гледа своята работа и да си намира начините да я върши.

петък, 5 декември 2014 г.

България - индекс на щастието

Сигурно всички знаете, че според т.нар. "индекс на щастието", България е на едно от последните места. Не сме най-бедните на света, но от 156 държави сме дванадесети отзад напред по нещастие.

Най-накрая се сетих как да повдигнем духа на нацията! Няма нищо по-лесно от това. Само трябва да наблюдаваш внимателно кое е онова нещо, което прави българите щастливи.

Забелязах, че най-много се радваме, когато не сме свършили нещо. С най-голям ентусиазъм празнуваме, когато нещо не е станало. Затова само трябва да си измислим нещо голямо,  после да не го направим и готово - три дни празници и народни веселби. Радвахме се, че няма да име Белене и Бургас-Александруполис, но нищо не може да се сравни с ентусиазма, с който сега се празнува отказа от Южен поток.

В тази връзка, тук от два дни с едни приятели правим планове как да построим в София голям адронен колайдер. Отказахме се, защото сметнахме, че няма да можем, а и ще ни струва твърде скъпо. Затова сега целия уикенд ще празнуваме, че няма да правим адронен колайдер.

Обаче нещо ми липсва. Усещам, че ентусиазмът не е пълен. За пълно щастие липсва още някаква съставка. За наш късмет се сетих каква е тази съставка.

Най-голямо щастие изпитваме, когато някой друг иска нещо да направи, а ние го откажем.

Когато сам се откажеш е приятно, но не чак толкова, както ако се откажеш от чужд проект. Затова сега трябва да намерим някой, който постоянно да ни прави предложения, а ние да се отказваме от тях с най-различни аргументи. Ей-тогава щастието вече ще е пълно.

сряда, 17 септември 2014 г.

Защо се обиждаме на фили и фоби

Прави ли ви впечатление как нацията е разделена на -фоби, които взаимно се обвиняват, че са -фили?

Миналото лято комунистофобите скочиха срещу мутрофобите и ги обвиниха за комунистофили, тази година западофилите обвиняват всичи останали за русофили. И двете, разбира се, са проява на едни и същи комплекси, но с тях ще се занимавам някой друг път. Днес искам само да обърна внимание, че смесването на филство с фобство, независимо в каква посока, е предпоставка за тежки психологически проблеми.

Филофобията е психическо заболяване, при което индивидът изпитва страх да не се влюби. В съвременната лексика това състояние е по-познато като "всички са маскари".

Фобофилията пък е психическо заболяване, в което индивидът изпитва задоволство (сещате се какво), когато го е страх от нещо. Можем да разпознаем фобофилът по това, че постоянно си търси враг, а когато няма такъв, си го измисля сам или пък приема чужд враг за свой. Ще го разпознаем по това, че заема страна в конфликти, които не го засягат пряко и в които никой не го кара да взема страна.  А най-сигурен белег е постоянното му хленчене, че сме заплашени от нещо.

Науката мълчи по въпроса как се нарича състоянието, в което индивидът страда едновременно и от филофобия, и от фобофилия. Но макар филофобофобофилията да си няма официално име, след като се сетих как да я разпознавам, се изненадах колко много от хората около нас са засегнати ...

събота, 16 август 2014 г.

Какво чакат с КТБ?

Накратко - чакат да измислят как да й вземат активите. Не могат, защото собствениците не са били глупави.

Преди да обясня какъв им е проблемът, малко фактология.

От одиторите на банката е поискано да разделят кредитите на 4 групи:

1. Редовни кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес
2. Кредити, отпуснати на стари фирми с реален бизнес, но имащи проблеми с плащанията
3. Кредити, отпуснати на новоучредени фирми, на такива без собствен бизнес, на такива с неясен източник на доходи, с несъответствие между размера на кредита и размера на бизнеса
4. Кредити, чиито получатели са в неплатежоспособност

С групи 1, 2 и 4 всичко е ясно - там общата сума на кредитите е по-малко от 1.7 милиарда. Интересното е в група 3 - общата сума там е 3.5 милиарда и това са кредитите, за които първоначално беше казано, че "лиспват досиета", а по-късно, че това са фирми на свързани лица.

И двете твърдения са хем верни, хем грешни и тук именно е хитрината.

Тези дружества всъщност са посредници между банката и реалния бизнес. Имат си досиета, но в тях не пише нищо, защото те нямат реален бизнес. Те са взимали кредит от банката и основната им функция след това е на свой ред да го дадат на заем на някой друг. Онзи другият си плаща лихвите, първото дружество с тези пари си плаща своите към банката. Докато парите текат, всичко е наред. Проблем възниква, когато фирмата краен получател (например вестник или производител на цигари) спре да си плаща лихвите. Тогава междинното дружество, разбира се, също ще спре да плаща на банката.

И тук стигаме до най-интересното: банката може да бъде поставена под особен надзор, може дори да бъде национализирана или ликвидирана, но това не се отнася до дружествата от група 3. Те остават собственост на оригиналните си собственици (които вероятно са свързани с досегашните собственици на банката, но не са същинските кредитополучатели, т.е. не са източили парите). Съответно дълговете на реалните длъжници в крайна сметка се оказват не към одържавената или поставената под контрол банка, а към частни фирми, които, без никой да може да им попречи, в момента водят дела към длъжниците си.

Така стигаме и до същинския проблем: дори да бъде затворена банката, това няма да реши проблемът на крайните длъжници. Вземанията от тях не принадлежат на банката и не могат да бъдат отписани! Банката не може да наложи запор на тяхното имущество, на техните акции, не може да им назначи синдик и да им поеме управлението, защото няма никакви взаимоотношения с тях. Запор може да наложи (и вече налага) старият собственик на банката чрез фирмите-посредници.

В крайна сметка цялата акция се оказва напразна - дълговете на "нашите хора" не могат да се заличат, защото те са към "случайни" частни фирми, не към КТБ. Освен това не можем да поставим под контрол и фирмите-длъжници (т.е. не можем да присвоим кредитираният от банката бизнес), отново по същата причина. Ако банката бъде затворена, от това със сигурност ще пострадат вложителите, но онези 3.5 милиарда в група 3 ще продължат да се дължат към старите собственици, които ще си ги събират чрез съда.

И понеже акцията срещу банката е стартирана преди организаторите да научат как старите собственици са си защитили интереса, сега не знаят как да постъпят и как да продължат нататък. Засега има само причинена щета, без да е реализирана полза, а по всичко личи, че ползата ще е минимална или никаква. И ще се мотаят, докато не измислят какво да правят.

P.S. Отварям скоба само за пълнота, без отношение към тази статия: разпределението на фирмите по групи не е самоцл. То е нужно, за да се изкара банката на загуба. За фирмите от група 3 ще се иска да се начислят по-големи провизии - примерно 20% вместо досегашните 13%, които банката е начислила. Така ще се формира "задължение" на КТБ от порядъка на 7% от 3.5 милиарда, или ололо 200-300 милиона, които ще бъдат оповестени като "загуба" или "източени". Изкарването на банката на загуба пък е задължително условие за нейното затваряне. Изходните данни ги има тук.

вторник, 1 юли 2014 г.

Бойко - президент!

Отдавна се знае, че проблемът с Борисов е, че няма с какво да се занимава, ако не ръководи нещо. За всеки друг политик, когато дойде време да мине на заден план, се намира някакво решение - я ще го пратят посланик, я ще го сложат председател на някоя фондация, на някоя лаборатория и т.н. Все с нещо ще се занимава, с което да бъде полезен и на себе си, и на хората. Или поне ще дава вид, че е полезен и ще си запази достойнството.

Да, де, ама Борисов с какво точно може да се занимава? А, де? Някой има ли идея къде можем да го пратим? Посланик? Еврокомисар? Преподавател в някой университет? Не става, нали. За тия работи се иска и друго, освен бабаитлък. И понеже дори той си го знае, драпа със зъби и нокти да стане пак премиер.

Аз, обаче, имам идея. Много добра идея. Пасва му идеално на експертния опит.

Ще го направим шеф на БНБ!

Няма друг с такъв експертен опит в овладяване на банкови кризи. Ще си намери мястото и вече няма да е проблем това, че две трети от населението не могат да го търпят и не желаят да го допуснат до управлението в лично качество (срешу ГЕРБ май никой няма нищо против).

Мислите, че се шегувам? Ни най-малко. "Аз спасих банковата криза", "Да кажат, дали за тази една седмица тежка криза, не са разчитали не само на експертна, на цялата ми помощ" - не са ли това са думи, достойни за шеф на централната банка?


Бойко Борисов: Аз спасих банковата криза

сряда, 25 юни 2014 г.

Купих си машина за пуканки

Купих си машина за пуканки - не мога да насмогна иначе. Толкова много филми има за гледане.

Едни искаха оставка, ама се оказа, че не било вярно - не трябвало да е сега, а после. Други искат да си я подадат, били се разбрали кога да стане, но и това не било вярно. После едни щели били да се убиват взаимно, ама не било вярно. Други писаха, писаха срещу една банка, че била гнила, докато БНБ твърди, че не било вярно. После се оказа, че БНБ не си били гледали работата и ги били разследвали, ама май и това няма да се окаже вярно. После щели да национализират банката, но не било вярно. Единият акционер щял да я купи, но не било вярно - щял да я купи другият. Ама май и това няма да е вярно.

Едни разправяха колко вреден бил Южен поток за българия и колко бил ненужен за Европа. С известно обикаляне намерих на пазара "Красно село" царевица за пуканки (да знаете - по магазините няма за машина, има само за микровълнова) и сега ще заредя машината, за да гледам как същите тези хора ще заобясняват, че и това не било вярно. Южен поток изведнъж ще се окаже полезен, печеливш и приоритетен, но ние нещо не сме били разбрали. 'Щото австрийците няма да ни чакат ще се убием или не, ще си подаваме ли оставката или не, ще си спасяваме ли банката или не, ще имаме ли "морски газопровод" в законодателството или не. Искат си, гадовете, руската газ, видиш ли ...

сряда, 18 юни 2014 г.

А задължителен Интернет?

Според политиците от някои партии, електронното гласуване било нужно не за друго, ами заради задължителното гласуване. "Чужденците" нямало как да си изпълнят задължението да гласуват.

Ясно е, че отсъствието от страната е уважителна причина, която те освобождава от наказанието за неявяване на изборите. Т.е. за намиращите се в чужбина, изборите по принцип няма как да са задължителни. Следователно също толкова ясно е, че задължителните избори не могат да бъдат аргумент в полза на онлайн гласуването.

Мен ако питате, електронното гласуване им е нужно за да "докарат" още хиляди села като Лекница в Полша, в които изведнъж ще се окаже, че 100% от населението има компютър и Интернет.

По този повод, задължителен достъп до Интернет за всяка чистачка в Испания и всеки тираджия в САЩ няма ли да въведем? И задължително притежаване на компютър и електронен подпис за всеки берач на портокали в Гърция и всеки продавач на пазара в Лекница, както и за проститутките там. Също и по всички плажове в карибския басейн, където може да има наши сънародници на почивка, както и в базата ни в Антарктида. И да внимаваме междувременно да не изпращаме нов космонавт, че ще се видим в чудо.

Така де, без Интернет и компютър нашенците по света няма да са в състояние да си изпълнят задължението.

Иначе и аз съм много "за" електронното гласуване (дори се пробвахме с референдум), но тук, в България, където aко не пo друго, поне по IP адресите ще ги хванем, ако направят нещо подобно. Ако се разреши само (или предимно) за чужбина, особено ако е без предварителна офлайн регистрация, за съжаление онлайн гласуването ще е средство за грандиозна измама.

петък, 30 май 2014 г.

Изборна математика 2014

Винаги след избори има един период, в който всеки се чувства длъжен да каже кой е спечелил и кой е загубил, като по традиция тези тълкования никога не са били еднозначни. Затова аз ще се спра на нещо толкова банално, като сухите цифри. Защото независимо от това, че са банални, често се пропускат много детайли при техния анализ.

Има три отделни групи числа, които трябва да се разгледат:

I. Прекият резултат: разпределението на мандатите в Европейския парламент.

II. Косвеният резултат: съотношението в обществената подкрепа между партиите, представени към този момент в националния парламент.

III. Хипотетичният резултат: какво би било разпределението, ако изборите на 25.5.2014 не бяха за европейски, а за национален парламент.


I. По отношение на прекия резултат няма кой знае какви спорове. Стана ясно, че опозиционната коалиция ГЕРБ+РБ събира 7 мандата, а управляващата БСП+ДПС - 8 мандата. Кой бил загубил, кой би спечелил е въпрос на интерпретация. Сухите цифри показват, че управляващите имат с един мандат повече от опозицията. Не броя ББЦ, защото те не участват към момента в управлението. Според изразеното от тях самите мнение, по-скоро трябва да ги броя като 7 на 10, но това е хипотеза. Резултатът, който е факт, е 7 на 8.

II. Най-много грешки в интерпретацията се правят по отношение на косвения резултат, който измерва как се е променила електоралната тежст на партиите, които в момента участват в управлението или са в опозиция. Т.е. на сегашните парламентарно-представени партии:

ГЕРБ: 30.4%
БСП: 18.94%
ДПС: 17.26%
Атака: 2.96%

Опозиция: 30.4% електорална подкрепа
Управляващи: 39.16% електорална подкрепа

Първата грешка е да се игнорират парламентарно представените партии, които в следващ парламент не биха преминали 4%-овата бариера. Не е логически правилно да се сравняват ябълки с круши. В този парламент има някакви хора и тези хора имат някаква подкрепа зад гърба си. По-малка или по-голяма, но тя е подкрепа за точно тези хора, които точно сега са там. В бъдещия парламент може и да е друго, но това ще го разглеждаме в точка III. Не би трябвало да се прехвърлят разсъждения между отделните хипотези. Ако ще разглеждаме сегашния парламент, трябва да го разглеждаме в неговата цялост така, както трябва да разглеждаме следващия също в неговата цялост (ще видите, че в точка III. се допуска подобна грешка).

Следователно дори според косвения резултат от изборите, сегашните управляващи все още имат по-голяма електорална подкрепа от сегашната опозиция

Понеже усещам как се надига гняв у част от читателите, че сегашното разпределение на местата не отговаря на новата ситуация, минавам веднага и на точка III., за да видим какви всъщност биха били т.нар. "нови политически реалности".

III. Веднага започвам с грешката, която се допуска тук. А тя е, че на европейски избори летвата е почти 6%, докато на национални е по-малка. Това означава, че разпределението на мандатите трябва да го правим между 6 партии:

ГЕРБ: 30.4%
БСП: 18.94%
ДПС: 17.26%
ББЦ: 10.66%
РБ: 6.45%
АБВ: 4%

Преизчислени като мандати в парламента, резултатите биха били:

ГЕРБ: 83
БСП: 52
ДПС: 47
ББЦ: 29
РБ: 18
АБВ: 11

Декларираните коалиции към този момент са ГЕРБ+РБ ("Опозиция" ) със 101 депутата и БСП+ДПС+ББЦ със 128 места ("Управляващи"). Вижда се, че дори ако преброим АБВ към опозицията (вариант III а), съотношението ще бъде 112 към 128. Към управляващите не ги броя, но допускам все пак вариант III б, в който те няма да подкрепят никого и ще са опозиция на всички.

Да обобщим:


ОпозициясъотношениеУправляващи
I. (европарламент)7<8
II. (електорална подкрепа за НС)30.4%<39.16%
III а. (ново НС, ГЕРБ с АБВ)112<128
III б. (ГЕРБ без АБВ)101<128


Както гласи едно популярно клише, когато цифрите говорят, коментарите са излишни. Не виждам никакво основание за еуфория в опозицията, защото тя не успява да обърне съотношението в своя полза. Знакът между двете колонки в таблицата продължава да е "<" при всички възможни варианти, по които могат да се интерпретират цифрите от изминалите избори.

Митко
30.5.2014

P.S. Темата е "Изборна математика 2014", затова не направих сравнения назад във времето. Но има едно число, което се набива на очи: през 2013 г. ГЕРБ спечелиха 97 места в парламента. Ако изборите тази пролет бяха за национален парламент, ГЕРБ щяха да имат 83 места.

събота, 26 април 2014 г.

Криворазбраната цифровизация

Бизнес-моделът на мултиплексите не излизал (виж например тук).

Добро утро.

Държавата трябвало или да им изкупи бизнеса, или да го субсидира, защото тази дейност била стратегическа. Да, добре, стратегическа е. Но само за Националната телевизия, която действително има стратегическо значение. Но тя пък е на отделен мултиплекс, за който и без друго се плаща от бюджета.

За търговските телевизии и търговските мултиплекси, обаче, да не си и помислят! Отказвам чрез данъците си да плащам за преноса на реклами по въздуха. Да си го плащат рекламодателите.

Оставям настрана факта, че това би било и нарушение на правилата на свободна конкуренция - ако ще субсидирате телевизията на бабите, защо само ефирната? Защо държавата да не им субсидира кабелната или сателитната? Защо не дори IPTV? Защо една технология ще е по-привилегирована от друга?

Впрочем, същата драма я наблюдаваме във всяка една област, в която закъснеем с прилагането. Някой спомня ли си за т.нар. unbundling на телефонните линии? Няма как да си спомняте, защото въобще не сте чували, че една и съща телефонна линия може да се ползва от някоко оператора (един за глас, друг за Интернет, трети за телевизия). Този процес толкова закъсня, че когато стана юридически възможен, операторите вече нямаха интерес - имаше други технологии и за глас, и за интернет. На никого не му се занимаваше със сложната и скъпа процедура по споделено използване на старите телефонни кабели и просто си опънаха нови. Вярно, по дърветета, но нови. В развитите страни отдавна са забравили на коя компания принадлежи кабелът, който влиза у вас. По един и същ кабел днес телефонът ви е от Бритиш телеком, интернетът - от О2, а телевизията - от Скай. От утре, пак по същия кабел (без Латинка Петрова), може и трите да бъдат от TalkTalk. От другия месец - обратно. В Лондон има 17 оператора по същия кабел, защото развръзването стана навреме. У нас имаше една единствена "развързана" телефонна линия - тази на приятелката на маркетинговия директор на една от телеком фирмите, за да тестват процедурата и да видят дали става. За ставане - става. Но с десет години закъснение, когато вече не беше нужно. Някой ми каза, че после имало и втора развързана линия, но това твърдение така и си остана недоказано.

Цифровата ефирна телевизия също е технология от миналия век. Звучи ни модерно, но всъщност отдавна е изостанала. Мина и времето. Каквото е можело да се изцеди от това лимонче, то е изцедено отдавна и нищо ново не може да се направи. Не е останала нито капка сок, който да си заслужава усилията по изстискването. Нормално е вече да няма търговски интерес от никого към нещо, което няма накъде да се развива. Технологиите в разпространението на телевизия просто подминаха този етап. Забравете го. Изключете мултиплексите (без БНТ) за да не харчат излишно ток, разпродайте старото желязо в някоя още по-изостанала държава (ако има такава) и давайте напред. Има какво друго да се прави в тази сфера.

Митко

сряда, 19 февруари 2014 г.

Как събитията променят езика

Една и съща персийска дума (میدان), като мине през Турция става "мегдан", а като мине през Русия - "майдан". Същото понатие на латински е "форум", но по някаква причина не асоциациираме тази дума с "голямо празно място" а с "трол", което на някакъв скандинавски език означава "държа се свирепо".

Илиза, че на мегдана в Киев има форумни тролове.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

Предлагам още два въпроса за референдума

Съгласни ли сте да има предсрочни парламентарни избори

Съгласни ли сте да има предсрочни президентски избори


В крайна сметка, народът решава. Така и така ще изхарчим едни пари заради питането на Президента (или пък няма, ако референдумът се обедини с изборите за ЕП), нищо не ни пречи да зададем и тези два така важни за обществото ни въпроси.

Впрочем, аз съм поставял и двата въпроса още през юли месец миналата година - за парламентарни избори и за президентски избори. Видно е, че с Президента мислим еднакво и смятаме, че хората трябва да се питат. Но нека ги питаме и за най-важните неща, а?

понеделник, 27 януари 2014 г.

Ден 243 от началото на протестите

Този текст е писан през юли 2013 г. Тогава не го публикувах в блога, за да не дразня протестиращите си приятели, които още не си даваха сметка какво ще се случи. Но май му дойде времето ...

---

Ден 243


Февруари 2014 г.
Ден 243

Бяха минали няколко месеца, откакто софиянци окончателно се бяха отказали да използват улиците в района на Парламента. Поради това общината вече не си правеше труда да ги почиства от навалелия сняг, а протестиращите използваха заледените улици, за да карат кънки от езерото на Орлов мост чак до Министерски съвет.  

Група от трима души се движеше малко по-встрани от останалите. Единият от тях, когото приятелите му наричаха Войводата, човъркаше нещо в телефона си. Гледа календара, брои с пръсти, смята нещо на ум.

- Саша, Иво! - провикна се той към двамата си спътника - Открих нещо!

Преди три месеца Войводата беше открил, че в 18:30 вече се мръква. Това принуди всички да си тръгват от работа малко по-рано, за да имат време за кънките. Затова сега Саша и Иво имаха основание да вярват, че Войводата пак е открил нещо важно.

- Сметнах - каза Войводата - че ако в средата на юни миналата година, бяхме поискали оставка след 8 месеца и избори след 10, сега правителството тъкмо щеше да си подадва оставката и можеше да се съчетаят парламентарните с европейските избори.

Иво и Саша усещаха, че това трябва да означава нещо, но не бяха сигурни какво.

- Как така след 8 месеца! Ти да не си станал провокатор? Оставката трябва да бъде подадена още днес! - каза Иво.

- Не, бе, имах предвид, че ако бяхме поискали избори след 10 месеца …

- ДНЕС! - този път в един глас го прекъснаха и двамата - не след 10 месеца, а днес!

- Да, де, ама нали днес е вчерашното утре и ако вчера, т.е. не вчера, а преди 8 месеца, се бяхме съгласили изборите да не са днес, а утре, т.е. не точно утре, а след 10 месеца …

Саша и Иво се спогледаха. На лицата им беше изписано онова снизхождение, което обикновно придружава думите “ах, на леля умника!”.
Саша взе да се изнервя, тъй-като само за някакви си 5 минути се налагаше да го прекъсва три пъти:

- Никакво утре, оставка ДНЕС!

Междувременно навън стана тъмно и тримата си тръгнаха, защото трябваше да им остане време да си наточат кънките за утре. А утре беше важен ден - за 244-ти път щяха да искат правителството да си подаде оставката още днес.



Димитър Ганчев
21.07.2013