понеделник, 27 януари 2014 г.

Ден 243 от началото на протестите

Този текст е писан през юли 2013 г. Тогава не го публикувах в блога, за да не дразня протестиращите си приятели, които още не си даваха сметка какво ще се случи. Но май му дойде времето ...

---

Ден 243


Февруари 2014 г.
Ден 243

Бяха минали няколко месеца, откакто софиянци окончателно се бяха отказали да използват улиците в района на Парламента. Поради това общината вече не си правеше труда да ги почиства от навалелия сняг, а протестиращите използваха заледените улици, за да карат кънки от езерото на Орлов мост чак до Министерски съвет.  

Група от трима души се движеше малко по-встрани от останалите. Единият от тях, когото приятелите му наричаха Войводата, човъркаше нещо в телефона си. Гледа календара, брои с пръсти, смята нещо на ум.

- Саша, Иво! - провикна се той към двамата си спътника - Открих нещо!

Преди три месеца Войводата беше открил, че в 18:30 вече се мръква. Това принуди всички да си тръгват от работа малко по-рано, за да имат време за кънките. Затова сега Саша и Иво имаха основание да вярват, че Войводата пак е открил нещо важно.

- Сметнах - каза Войводата - че ако в средата на юни миналата година, бяхме поискали оставка след 8 месеца и избори след 10, сега правителството тъкмо щеше да си подадва оставката и можеше да се съчетаят парламентарните с европейските избори.

Иво и Саша усещаха, че това трябва да означава нещо, но не бяха сигурни какво.

- Как така след 8 месеца! Ти да не си станал провокатор? Оставката трябва да бъде подадена още днес! - каза Иво.

- Не, бе, имах предвид, че ако бяхме поискали избори след 10 месеца …

- ДНЕС! - този път в един глас го прекъснаха и двамата - не след 10 месеца, а днес!

- Да, де, ама нали днес е вчерашното утре и ако вчера, т.е. не вчера, а преди 8 месеца, се бяхме съгласили изборите да не са днес, а утре, т.е. не точно утре, а след 10 месеца …

Саша и Иво се спогледаха. На лицата им беше изписано онова снизхождение, което обикновно придружава думите “ах, на леля умника!”.
Саша взе да се изнервя, тъй-като само за някакви си 5 минути се налагаше да го прекъсва три пъти:

- Никакво утре, оставка ДНЕС!

Междувременно навън стана тъмно и тримата си тръгнаха, защото трябваше да им остане време да си наточат кънките за утре. А утре беше важен ден - за 244-ти път щяха да искат правителството да си подаде оставката още днес.



Димитър Ганчев
21.07.2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар