Този текст е писан през юли 2013 г. Тогава не го публикувах в блога, за да не дразня протестиращите си приятели, които още не си даваха сметка какво ще се случи. Но май му дойде времето ...
---
Ден 243
Февруари 2014 г.
Ден 243
Бяха минали няколко месеца, откакто софиянци окончателно се бяха отказали да използват улиците в района на Парламента. Поради това общината вече не си правеше труда да ги почиства от навалелия сняг, а протестиращите използваха заледените улици, за да карат кънки от езерото на Орлов мост чак до Министерски съвет.
Група от трима души се движеше малко по-встрани от останалите. Единият от тях, когото приятелите му наричаха Войводата, човъркаше нещо в телефона си. Гледа календара, брои с пръсти, смята нещо на ум.
- Саша, Иво! - провикна се той към двамата си спътника - Открих нещо!
Преди три месеца Войводата беше открил, че в 18:30 вече се мръква. Това принуди всички да си тръгват от работа малко по-рано, за да имат време за кънките. Затова сега Саша и Иво имаха основание да вярват, че Войводата пак е открил нещо важно.
- Сметнах - каза Войводата - че ако в средата на юни миналата година, бяхме поискали оставка след 8 месеца и избори след 10, сега правителството тъкмо щеше да си подадва оставката и можеше да се съчетаят парламентарните с европейските избори.
Иво и Саша усещаха, че това трябва да означава нещо, но не бяха сигурни какво.
- Как така след 8 месеца! Ти да не си станал провокатор? Оставката трябва да бъде подадена още днес! - каза Иво.
- Не, бе, имах предвид, че ако бяхме поискали избори след 10 месеца …
- ДНЕС! - този път в един глас го прекъснаха и двамата - не след 10 месеца, а днес!
- Да, де, ама нали днес е вчерашното утре и ако вчера, т.е. не вчера, а преди 8 месеца, се бяхме съгласили изборите да не са днес, а утре, т.е. не точно утре, а след 10 месеца …
Саша и Иво се спогледаха. На лицата им беше изписано онова снизхождение, което обикновно придружава думите “ах, на леля умника!”.
Бяха минали няколко месеца, откакто софиянци окончателно се бяха отказали да използват улиците в района на Парламента. Поради това общината вече не си правеше труда да ги почиства от навалелия сняг, а протестиращите използваха заледените улици, за да карат кънки от езерото на Орлов мост чак до Министерски съвет.
Група от трима души се движеше малко по-встрани от останалите. Единият от тях, когото приятелите му наричаха Войводата, човъркаше нещо в телефона си. Гледа календара, брои с пръсти, смята нещо на ум.
- Саша, Иво! - провикна се той към двамата си спътника - Открих нещо!
Преди три месеца Войводата беше открил, че в 18:30 вече се мръква. Това принуди всички да си тръгват от работа малко по-рано, за да имат време за кънките. Затова сега Саша и Иво имаха основание да вярват, че Войводата пак е открил нещо важно.
- Сметнах - каза Войводата - че ако в средата на юни миналата година, бяхме поискали оставка след 8 месеца и избори след 10, сега правителството тъкмо щеше да си подадва оставката и можеше да се съчетаят парламентарните с европейските избори.
Иво и Саша усещаха, че това трябва да означава нещо, но не бяха сигурни какво.
- Как така след 8 месеца! Ти да не си станал провокатор? Оставката трябва да бъде подадена още днес! - каза Иво.
- Не, бе, имах предвид, че ако бяхме поискали избори след 10 месеца …
- ДНЕС! - този път в един глас го прекъснаха и двамата - не след 10 месеца, а днес!
- Да, де, ама нали днес е вчерашното утре и ако вчера, т.е. не вчера, а преди 8 месеца, се бяхме съгласили изборите да не са днес, а утре, т.е. не точно утре, а след 10 месеца …
Саша и Иво се спогледаха. На лицата им беше изписано онова снизхождение, което обикновно придружава думите “ах, на леля умника!”.
Саша взе да се изнервя, тъй-като само за някакви си 5 минути се налагаше да го прекъсва три пъти:
- Никакво утре, оставка ДНЕС!
Междувременно навън стана тъмно и тримата си тръгнаха, защото трябваше да им остане време да си наточат кънките за утре. А утре беше важен ден - за 244-ти път щяха да искат правителството да си подаде оставката още днес.
- Никакво утре, оставка ДНЕС!
Междувременно навън стана тъмно и тримата си тръгнаха, защото трябваше да им остане време да си наточат кънките за утре. А утре беше важен ден - за 244-ти път щяха да искат правителството да си подаде оставката още днес.
Димитър Ганчев
21.07.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар