събота, 14 декември 2013 г.

Каквато играта - такива и играчите.

Преди мало написах един коментар по повод някакво старо интервю на Костов. Той развива тезата какво бил искал синият избирател (накратко: справедливост, само че описана с много думи). Имаше коментар под статията, че не само синият избирател иска това, а че всички искат справедливост и поради тази причина деленето на "сини" и "други" е контрапродуктивно. Изкуших се да го докажа "научно" :)

Борисов навремето беше избран от хората за да въведе справедливост. Не за да развива икономиката или да създава работни места. Никой никога не е очаквал от него да има дългосрочна стратегия или някаква кой знае колко дълбока визия за каквото и да е. Той трябваше просто да "набие" Батко и Братко и да въдвори справедливост. Но не му се получи. Най-лесно е да удряш противника по болното място, респективно най-лесно е да изпращаш политически послания в областите, в които предишните са се провалили. Но това работи само при т.нар. "двуполюсен модел". В теорията се нарича "zero-sum game", или игра с нулева сума (затворен тип). Това са игрите (ситуациите), в които единият печели от загубата на другия. Но когато играта не е с нулева сума (при липса на връзка между чуждата загуба и твоята печалба), този подход е контрапродуктивен. Ако не можеш да вдигнеш 220 килограма, ти няма да подобриш световния рекорд по вдигане на тежести, дори ако намериш начин да прецакаш останалите състезатели.

Игрите с нулева сума са лесни и предсказуеми. Затова хората инстинктивно се стремят към ситуации, в които всичко е простичко и обяснимо: тези са лошите, а другите добрите; тези са с нас, а другите са противник. На запад или на изток. Про- или контра. Израз на същия стремеж е и желанието да се въведат мажоритарни избори, но да не се отклонявам.

Игрите без нулева сума, обаче, не са за всеки. Трудни са и за разбиране, и за игра, а накрая в повечето случаи дори не можеш да кажеш кой е победил, защото в този род игри често липсва дефиницията за победа. Не е достатъчно играчът да е природно надарен (да има харизма, да е як и т.н.). Нужно е да е подготвен. Нужно е, също така, да играе заради играта, а не заради победата, която така или иначе няма да постигне.

Теорията казва, че ако игра без нулева сума се играе като такава със, тогава всички губят (виж "Дилема на затворника"). В този смисъл, свеждането на политиката до игра с нулева сума, действително е контрапродуктивно. Крайният резултат е, че "всички са маскари".

За да не дразня половината аудитория, ще спомена само мимоходом, че всеки един протест е игра с нулева сума: "те отстъпват = ние печелим".

Каквато играта - такива и играчите.

Оскар Уайлд видял една табелка в бар в Лийдвил, Колорадо по времето на "дивия запад": Не стреляйте по пианиста, той толкова си може.

За съжаление, аз не виждам пианист, който да може повече. Всичките са много добри във воденето на битки за победа (това си знаят, това си пеят), но не виждам никой, който дори с уговорки да мога да приема за способен да играе по-сложна игра. Но проблемът не е в пианистите, а в публиката. Тя иска да избира между черното и бялото, между "Зайченцето бяло" и "Тръгнал кос". Засвири ли някоя соната за пиано и цигулка, става сложно са възприемане, започва да изисква усилия от публиката, затова тя гръмва я цигуларя, я пианиста, я двамата заедно. И на всичкото отгоре вдига плакат: "Ще гръмна и следващия, ако не ми хареса музиката". В крайна сметка никой вече няма желание да свири нещо по-сложно от популярни детски песнички.

За финал сигурно трябва да предложа решение на ситуацията, до която сме се докарали. Но не мога. Знам само, че решението ще е сложно и че в него няма да има думите "победа" и "загуба". И съответно всеки, който се опитва да победи, ще загуби.

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Като няма аналогова, има сателитна. Защо просто не спрете кодирането?

Следя драмите покрай цифровизацията или по-скоро - покрай липсата на цифров сигнал в някои населени места.

Излъчването на един ТВ канал некодирано по сателит, т.е. за безплатно приемане, струва около 10 000 лв месечно. За трите основни телевизии - 30 000 месечно. За една година - 360 000 лв.

За реклама на цифровизацията бяха похарчени 8 милиона. Ако тези пари бяха сложени на депозит при лихва от 4.5% годишно, с тези пари можеше ВЕЧНО да се плаща достъпа на ВСЕКИ българин на територията на Европа поне до трите най-гледани телевизии.

Телевизиите и без това ги плащат тези пари заради дистрибуцията до кабелните оператори, но сигналът е кодиран по две причини - първо, защото някои от тях използват търговски оператори за дистрибуция (Булсатком) и второ - за да могат да контролират плащанията от страна на кабелните оператори.

НУРТС също ги плаща отделно (втори път), защото използва сателит за да захранва със сигнала на БНТ, БТВ, Ноев, ТВ7, Нюз7 и БГ Он Еър  ТВ-кулите, които излъчват цифровия сигнал в ефира. Сателитният транспондер на НУРТС не е кодиран (45 градуса изток, 11591V), но заради трите мултиплекса пъхнати в един транспондер, не може да се хваща с обикновен приемник.

Така че вместо да се оплакват, че някаква част от населението в момента е без сигнал, телевизиите (или държавата, но не мисля, че тя трябва да продължи да плаща) имат следните варианти за действие:

1. Качват си телевизията на някой сателит, за да може да се хваща безплатно с обикновен сателитен приемник (струва колкото този за цифрова ефирна ТВ). Преглъщат загубата от 10 000 лв месечно, но печелят точки за национално отговорни медии. Могат да изпозлват за тази цел парите, които са получили от държавата (от нас) за реклама на цифровизацията.

2. Изключват кодировката на сегашния им ъплинк. Неудобството е, че ъплинковете на различните канали са на различен спътник. Но пък могат да се договорят с някой от операторите, който така или иначе ги ъплинква всичките (най-добре с Булсатком, че е на mpeg2 и приемниците ще са по-евтини).

3. Намират производител на приемници (декодери), които могат да разботят с три различни транспортни стрийма в общ поток. Държавата и без това дава ваучери за приемници, с част от тях могат да се финансират такива приемници за хората, живеещи в радиосянка. С тях ще се хваща едно към едно същия сигнал, който се разпространява в ефира, но директно от спътника. Няма търговска загуба за никого.

петък, 27 септември 2013 г.

Телевизионни рейтинги в реално време

Благодарение на съвременните технологии продуцентите, телевизионните и кабелните оператори, рекламодателите и зрителите вече могат да следят гледаемостта (рейтинга) на телевизионинте предавания

В РЕАЛНО ВРЕМЕ

Без закъснение, без човешка намеса, напълно автоматизирано и директно от билинга на операторите.

Изпратете текст "rating" на номер 1935 (2.40 лв с ДДС) и ще получите рейтинга на първите 5 телевизии към минутата, в която сте изпратили SMS-а.

Изпратете "rating XYZ" на същия номер (където XYZ е мнемониката на някоя телевизия: bnt1, btv, nova, tv7, btvcomedy, diema и т.н. - очаквайте скоро пълния списък) и ще получите позицията като пореден номер и процента гледаемост на съответната телевизия.

Изпратете
"rating NOMER" и ще получите информация коя телевизия в момента е на позиция NOMER (NOMER е число -  1, 2, 3, 15 и т.н.)



Какво показват данните?

Процентите, които ще получите, показват каква част от зрителите на наблюдаваните оператори, които в момента гледат телевизия, гледат тази програма. Сборът от процентите на всички телевизии в пакета винаги дава 100%. Това е съществена разлика спрямо алгоритъма на ГАРБ, който показва процентът от общата телевизионна аудитория, т.е. от населението на страната, включвайки и тези, които в момента не са пред телевизорите и не гледат.

Как се генерират?

Статистиката се прави върху пълния брой абонати
(100% извадка) на няколко кабелни и интернет оператора, предимно в софийска област и други големи градове. Отчита се броя на телевизорите (сет-топ-боксовете), които в момента са включени да приемат някаква програма и съответно тази част от тях, които приемат дадения телевизионен канал. Гледаемостта в големите градове и в малките населени места е различна, така че тези данни не отразяват съотношението в малките населени места.

Как трябва да се тълкуват?

Най-лесно можем да обясним какво са тези данни, като обясним какво не са. Първо, нека уточним, че това не са данните на ГАРБ, по които телевизиите смятат рейтинга си за целите на рекламните тарифи. Ето основните разлики с този алгоритъм:

- при нас се мерят телевизори, а не зрители. ГАРБ отчита броя на зрителите пред един телевизор, ние отчитаме самия телевизор. "Аудитория" в техния случай е населението на страната, а в нашия - телевизорите, които в момента са включени и "гледат" нещо.

- процентите при нас показват дела на съответната телевизия спрямо включените телевизори, които въобще гледат нещо в този момент, т.е. показаният дял е от текущия размер на аудиторията. За разлика от нас ГАРБ показва процента от общия размер на аудиторията (т.е. от населението). Ако приемем, че в България имаше само две телевизии А и Б, които си поделят ефира по равно, ние ще отчитаме по 50% рейтинг и за А, и за Б през цялото денонощие. ГАРБ ще отчитат по 10% рейтинг и за двете в следобедните часове, когато малко хора гледат телевизия, по 40% рейтинг в прайм-тайма, когато 80% от населението е пред екраните и по 5% през нощта, когато почти никой не гледа.

- пазарният дял на даден оператор (в нашия случай - интернет доставчик, но това важи за всички, дори за сателитните) не отговаря на делът му в аудиторията на всяка една телевизия. Това разпределение не е равномерно, независимо колко голяма е "извадката" на съответния оператор или група оператори. Пример: при спора между един голям сателитен оператор и една голяма телевизия се видя, че операторът има 25% пазарен дял от абонатите в България, но едва 16% дял от аудиторията на съответната телевизия. Затова са възможни "изкривявания" на съотношенията между телевизиите, когато за изходни данни се използват само част от операторите. Тези изкривявания, обаче, са в голяма степен статични и се запазват с времето, затова не се отразяват съществено на тенденциите.

В крайна сметка, макар и различни, данните не са грешни. Само трябва да имаме предвид, че показват различни неща.

За какво могат да ни служат?

Тези данни могат да се използват най-вече за проследяване на тенденции във времето, а не за абсолютни стойности. Ако едно предаване е имало рейтинг X при едно отчитане (например вчера или пък в началото на предаването) и рейтинг Y при друго отчитане (например днес или пък в края на предаването), то зрителският интерес към предаването се е променил със съответния процент. Поради споменатото вече изкривяване на пазарните дялове, ние не можем да кажем колко точно са зрителите, гледащи дадено предаване, но можем да отчетем как са се променяли с течение на времето. Същото важи и за съотношенията в гледаемостта на отделните телевизии (отделните телевиознни програми в крайна сметка са съвкупност от предавания).

Анонимност и защита на данните.

Като телевизионен оператор ние се отнасяме изключително сериозно към анонимността на потребителите и към правото им да пазят в тайна личните си предпочитания. Принципно всеки съвременен оператор може да следи и да пази трафичните данни на потребителите си (а в някои случаи дори е длъжен по закон). Ние, обаче, сме защитили 100% личните данни на абонатите.

Ето как:

Ние изграждаме и поддържаме техническа телевизионна платформа, която се използва от други оператори (интернет доставчици) за да предоставят телевизия на своите клиенти (white label модел). Ние не предоставяме на поддоставчиците инструменти, с които да могат да наблюдават кое устройство (кой set-top-box) каква телевизия гледа. Декодирането и управлението на каналите става в нашата мрежа, а не в тяхната. Те пък не ни предоставят данни за това кое устройство на кой техен потребител е инсталирано. Ние въобще не разполагаме с личните данни на потребителите им, а само със серийния номер на устройството.

По този начин информацията е разделена между двете компании (платформената и оператора), като никоя от тях няма пълните данни. Едната компания може да идентифицира потребителя, собственик на устройството, но не знае и няма как да разбере какво гледа то. А другата знае кой канал се гледа от това устройство (за да може да го декодира), но не знае и няма как да разбере кой е неговият собственик. По този начин, макар да се събират трафични данни, те остават абсолютно анонимни, дори при наличнието на недобросъвестни служители на някоя от компаниите.

Като допълнителна мярка, за целите на статистиката се пази само броят устройства, гледали дадена програма, но не и техния списък. Така дори с общи усилия на двата оператора не може да бъде възстановено поведението на конкретен абонат.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

За вота на недоверие

Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest


В историята няма успял вот на недоверие. Смисълът от този инструмент не е в това да го спечелиш (защото няма как), а в това да поставиш някакъв проблем и да дебатираш по него.

Смисълът на всеки един дебат пък не е в това да убедиш опонента си в нещо. Вероятността да го постигнеш и без това е малка. Целта е да предадеш послание на публиката, която следи дебата.

Вярно, за 12 години аз не съм виждал Бойко Борисов да води дебат. Той води само монолози пред камерата, никога не влиза в диалог с някого. Дори ако формално "диалогизира", винаги го прави впоследствие, когато е сам пред камерата и няма кой да му отговори. Но ГЕРБ нали претендира да е партия, а не административен орган, обслужващ председателя си? Ако председателят ви не владее инструмента на дебата, все някой друг би могъл да го замести. От 97 човека все трябва да има един, който да може да се справи с тази задача, особено, когато сами са си я поставили.

Морални победители били, защото показали, че кворумът зависи от Атака. Моля, който е разбрал едва днес, че БСП + ДПС имат 120, а не 121 депутата, да вдигне ръка - ще го черпя една бира от снизхождение. Дори да приемем, че в държвата съществува личност, която да не е разбрала този факт още през нощта на 12-ти срещу 13-ти май (когато, впрочем, Борисов отново реши да не се яви пред публиката), то използването на такъв тежък инструментариум като вот на недоверие за информирането на този заблуден индивид ми се струва излишно. Предлагам на всеки български гражданин да се изпрати SMS с резултатите от изборите, за да не се налага всеки месец да се разиграват сложни парламентарни постановки с единствената цел населението да бъде информирано за размера на отделните парламентарни групи.

Да приемем, че аз по дефиниция не харесвам Борисов и е малко вероятно да харесам подобен цирк като този около първият му вот на недоверие. По гореспоменатата логика е излишно да се дебатира с мен, тъй-като аз няма да започна да го харесвам, дори ако ми бъдат посочени някоко аргумента, като например това, че Председателя на Парламента евентуално е нарушил правилника и т.н., и т.н. Това би било вярно (т.е. няма да си променя мнението), защото по повод на вота то е формирано по-рано - когато ГЕРБ отказа да участва в дебата, а не когато управляващите им намериха цаката, като проведоха дебата със или без тяхното участие. Но както вече казах, дебатите (включително и тези в Интернет) се водят за четящите, не за участващите.

Та нека четящят  тези редове се замисли - какво мнение щеше да предизвика той/тя в собствената си социална среда, ако беше предизвикал някого на двубой (все едно какъв - игра на шах, състезание с мотори или конкурс по красота), но накрая самият той не се яви. Смята ли четящият, че неговият опонент по шах, мотокрос или красота, ще бъде признат от останалите им общи познати за победен, само защото този, който е предизвикал облога, не се е явил? Четящият бил ли е свидетел някога в живота си на случай, в който служебната победа да е била присъждана на този, който не се е явил? Четящият смята ли наистина, че общественото мнение подкрепя този, който е избягал от състезанието (все едно с какви мотиви), вместо онзи, който се е явил?

P.S. Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest е латински израз, важен принцип в правото, който гласи, че никой не може да черпи права в резултат на своето собствено виновно поведение.

сряда, 17 юли 2013 г.

Наляво да тръгна - но с десния крак

Знаете ми тезата, че избори в момента са напълно излишни заради лиспа на алтернатива, нали? Няма да ви занимавам пак с това. Ще разсъждавам защо липсва алтернатива и каква алтернатива всъщност липсва.

Очевидно разделението е поколенческо. Младите са анти-БСП по традиция. Нищо на този свят не е в състояние да ги накара дори да разсъждават в тази посока, камо ли да гласуват за тази партия. Вероятно това е причината на Бойко Борисов да му се прощава  всичко - в съзнанието на тази група хора дотолкова липсва алтернатива (липсва дори мисълта за алтернатива), че въпросът за грешките и недъзите на любимеца им не стои. Както пред родителя не стои въпроса за грешките и недъзите на детето му - той си го обича и си го защитава такова, каквото е. Дори да влезне в затвора за убийство, родителят пак си защитава детето и пак си го обича. Наивно е  на тази "любов" да противопоставяш някаква здрава логика. Няма смисъл от усилието.

От друга страна е напълно очевидно, че Бойко Борисов повече не може да бъде фактор в българската политика. Колкото и да си кривим душата и да търсим някакви други обяснения, това и само това е причината за тазгодишната криза - и зимната, и сегашната. На рационално ниво симпатизантите му осъзнават, че с тази кауза е приключено, но на емоционално не могат да го приемат, защото алтернативата ги плаши до смърт. Ако Борисов беше нормален политик, той нямаше да бъде изолиран и с него щеше да се работи. Ту в опозиция, ту на власт. Нормално е партиите да се редуват във властта. Но нито ГЕРБ е партия, нито Борисов е политик, така че това редуване няма как да се случва. Да си го мислим е също толкова наивно.

Тъй-като знам, че в момента в половината от вас се надига гняв: "да, бе, а Орешарски е велик политик, нали?" ще ви кажа, за да сте спокойни, че Орешарски не е никакъв политик и никой не си го мисли (предполагам, че дори и той самия). Както и Плевнелиев, например (но какво си мисли той - не знам). Това няма абсолютно никакво значение. Споменавам го, само защото искам да затворя тази тема, за да не пречи на останалите разсъждения.

Значи трябва да се намери алтернатива на Борисов. До тук - нищо изненадващо. Прави се "реформаторски блок", дойде си Саша Безуханова. Ще се появят и други десни алтернативи. Няма лошо.

Лошото е, че младите не са десни. Да, да, сериозно. Не са. Това, че са анти-БСП не ги прави десни. И понеже Борисов не е никакъв десен, а е най-обикновен популист без доктрина, те си го харесват, защото е най-лявото нещо "на пазара", което става за "употреба". Разбира се, по абсолютно същата логика  (на популизма) той е и най-дясното нещо, което въобще остана на рафта. Привържениците му са абсолютно аморфна смес от анти-БСП хора, без обща политическа доктрина.

Да обобщим: имаме БСП, която е лява като платформа, по-скоро дясна като поведение (поне по време на тройната коалиция, за сегашния кабинет все още нямаме данни), но на младите им мирише на нафталин. Имаме ДПС, която в никакъв случай не е про-турска партия (ДПС е анти-Ердоган), но по исторически причини също не им мирише на свежо. Имаме и един популист. Е, при този избор, какво искаме от младите хора?

До тук не ви казах нищо ново. Само напомних къде се намираме.

Новото е, че за нормализиране на представителството, съвсем не е достатъчно да се създадат нови-стари платформи вдясно, защото младите няма да гласуват за тях. Заради това не влезнаха в парламента, заради това няма да влезнат и в следващия (или с кански мъки ще се доберат до 4%, което не е никакво постижение), дори ако изборите са още днес, преди края на работния ден. Десните са за моето поколение - 40-60 годишните. Като си седнеш на задника в собственото си жилище, караш собствената си кола до собствения си офис, тогава може да си десен. Преди това само си мислиш, че си такъв. Преди това имаш нужда от каузи, имаш нужда от общност, имаш нужда от споделяне, имаш нужда да бъдеш полезен на обществото... А това е съвременната дефиниция на ляво (да не съм чул "комунизъм" и "социализъм", че се дразня - 90-те минаха отдавна!).

"Зелените" са някаква стъпка в тази посока, но съвсем недостатъчна. Зеленото, разбира се, по дефиниция е ляво, но не е универсално ляво. Нужна е някаква по-широка платформа.

Колкото и да не ви се вярва, аз не съм специалист по лявото - не го познавам кой знае колко добре и не мога да препоръчам конкретни стъпки в тази посока. Но съм сигурен, че това е, което липсва - модерна, младежка, лява партия.

И не, не може Татяна Дончева да я направи. Тя по-добре да си ръчка БСП отвътре. От това също има нужда.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Защо не подкрепям протеста

Има едно основно искане на протестиращите, с  което не съм съгласен - избори сега и веднага

Бях решил тази сутрин да събера на едно място всички аргументи, поради които смятам бързите нови избори не просто за излишни, а за вредни. При това - за дългосрочно вредни. Но се отказах. На кого му пука за аргументи? Всички аргументи и от двете страни вече са казани по много пъти, отговорите и контраотговорите са получени по много пъти.

Затова реших да приключа темата, като запазя две реплики от разговор във Фейсбук между мен и един приятел. Тук в три изречения се съдържа есенцията, която искам да извлека и съхраня:


Той: митко, една от ползите от протеста е, че хора, които висят по цял ден в нета, разбраха, че има и друга реалност освен виртуалната. изводът - ела и гледай, направи си изводите на място.



Аз:
с удоволствие ще дойда. В деня, в който протестът от политически стане граждански, какъвто беше в първите си два дни. От там нататък принадлежността ми към една културна / икономическа / социална група не е достатъчна, за да се солидаризирам с нейното искане и да го подкрепя с присъствието си. Нужни са ми аргументи - защо се иска това и какъв ще е неговият резултат. А аргументите и от двете страни се изчерпаха, без да успеят да променят ничие мнение, в това число и моето. Така че този път благодаря, но ще пропусна 

Той: всеки има дилеми, вкл. и аз. протестът не е тълпа, няма трибуна и водачи. за да бъде граждански трябват повече граждани. останат ли малко, ще останат именно крайните и тези, които имат план 

Аз: Има и трибуна, и водачи. Просто не са на площада. И ги познавам лично, вероятно и ти. Това още повече засилва дилемите ми. Не съм сигурен, че искам да им помогна. Но не защото смятам, че е неморално да влезнеш във властта, понесен от някаква вълна, а защото го смятам за вредно. После ще трябва да те вадим от там. Едно е да си във властта, защото много хора споделят идеите ти (пък било то и безумни идеи). Съвсем друго е, ако си се напъхал в резултат на социално инженерство. Във втория случай рано или късно емоцията ще мине и от "осанна" ще стане "разпни го". Имаме вече два такива случаи, каква ни е ползата от трети?

Малко по-надолу съм по-подробен:


Единствено ни липсва алтернативата. Новия "добър цар". Не я искам тази алтернатива, ако ще е изкуствено създадена като С2 и ББ. Ако се появи от самосебе си е добре дошла. Ако са няколко - още по-добре. Но днес няма такива "саморасли" алтернативи, има само задкулисни сценарии за вкарване я на всички изпаднали зад борда, я за части от ГЕРБ, я за самия ГЕРБ, ама без Борисов ... Нито една от тези формации няма потенциал да доживее до редовните избори, без да се е разпаднала, затова е този зор изборите да са сега и веднага. С нищо, обаче, няма да помогнат на страната едни избори в следващите два месеца, могат само да навредят, при това много и за дълго. Напъхването на всякакви креатури във властта с единствената цел да объркат сметките на някого, не е чистоплътно и не е предпоставка за стабилно управление. Не ме карайте да подпомагам тази кауза.

Пак ще напомня правилото на плувците - ако една акула е изяла твоя враг, това не я прави твой приятел.


Да, можем сега да вкараме Сульо и Пульо, евентуално те да заместят Атака и да развалят мнозинството на "комунистите". А после как ще махнем Сульо и Пульо, след като свършат тази благородна работа и се окаже, че те самите за нищо друго не стават или че не сме знаели какви са им истинските интереси, както обикновено се случва?

Затова няма никаква полза от бързането. Ако и когато се появи алтернатива, ако и когато се види, че тя е стойностна и има стабилна обществена, а не задкулисна подкрепа, едва тогава трябва да се мисли за нови избори.


---
P.S. Разговорът е от петък, 12-ти юли. На 14-ти юли Георги Първанов каза, че "п
ротестът тръгна спонтанно, граждански, но се политизира". Т.е. запазвам си авторството върху това "откритие" :)

понеделник, 8 юли 2013 г.

Буржоазия ли?

Тези дни особено актуална стана тезата, че средната класа е новият политически субект, който най-накрая се бил осъзнал, бил излезнал на улицата и бил потърсил своето политическо представителство. Георги Ганев дори въведе термина "буржоазия", за да опише тази прослойка като контратеза на коалицията "бедни + олигарси".

Не, че не е вярно. Но има няколко "но"-та.

Първото "но" е, че тази социална група е изключително малобройна. По данни на НСИ, тя се състои от около 10% от икономически активното население. Нещо повече - в тези 10% формално са включени и самите олигарси, защото и те са самоосигуряващи се бизнесмени. Да приемем, че бройката им е твърде малка, за да се отразят на числото.

Второто "но" е в това, че тенденцията на нарастване на тази група е отрицателна. През 2011 година са били 11%, през 2012-та - 10%. Ако така върви, няма да просъществува дълго (не искам да се спирам на причините - те са ясни).

Третото "но" е, че една голяма част от тази група съвсем не е съставена от добре облечени юпита, пиещи си коктейлите в центровете на големите градове. Погледнете структурата на БВП и ще видите, че съществена част от тези хора работят в два сектора, които не могат да бъдат определени като градски, респективно не могат да бъдат определени като "буржоазия" - това са туризма и селското стопанство. Нямам данни, по които да сметна какво е разпределението на средната класа по браншове (туризъм, селско стопанство, други), но имам предчувствието, че "други"-те не са голямо мнозинство, ако въобще са мнозинство.

Да обобщим - имаме 10% средна класа, която намалява с по 1% на година и която е фрагментирана в поне три сектора. Къде видяхте потенциала за някаква драстична промяна в политическата ситуация заради излизането на тази група на сцената?

Не го казвам със злорадство, напротив. Аз също съм част от тази група. Но фактите са си факти - ако се построи нов политически субект върху социалната база на средната класа, или още по-лошо - само на "буржоазията", разочарованието е математически гарантирано.

неделя, 7 юли 2013 г.

Референдум за избори? Да, задължително!

Социологът Кольо Колев предложи да се проведе референдум дали да има избори или не.  Първоначално реших, че г-н Колев е прекалил с нещо - с престой на слънце, с кафе... Та нали референдумът по същество е избор - каква е разликата?

После се сетих и се изненадах, че не си е доразвил тезата, за да стане по-ясна. Ще се опитам да го направя вместо него.

Има само един конституционен начин да се отиде на избори: правителството подава оставка, Президентът връчва последователно три мандата и ако никой не успее, той разпуска Парламента и назначава служебно правителство. Служебното правителство работи без парламент и поради тази причина не може да променя никакви закони. Процедурата трае минимум три месеца, плюс още поне един след това за съставяне на ново правителство. Знам, че го знаете, но е важно да го отбележим отново.

Има много хора, които смятат, че изборите ще променят всичко. Но има също така много хора, които смятат, че няма да променят нищо съществено и че тези няколко загубени месеца до формирането на следващо правителство от същите политически партии (ако пак те спечелят изборите), ще причинят повече вреда, отколкото полза. Ако нямаше риск от вреда, те лесно биха казали "добре, де, добре - дайте да направим едни избори, да се преброим и да видим кои са повече, след което да си седнем на задниците и каквото покажат резултатите - това". Вярно, другата група смята обратното - че всеки ден, през които управлява сегашното правителство, причинява вреда. Но съгласете се, че не е честно някой да прекъсва процесите в държавата за поне 4 месеца, само защото има смътното усещане, че политическите предпочитания на 6 милиона души са се променили драстично за един месец. Може да са се променили, а може и да не са се променили. Истината е, че никой няма да се закълне в децата си за това какъв би бил резултатът от изборите, нали? Можем да си мислим или да се надяваме, но не можем да сме сигурни. Нещата са прекалено близо до фифти-фифти, за да може някой с чисто сърце да отсъди ще има ли промяна или няма да има. Президентът да ме извини, но тестването на хипотеза чрез избори не е проблем, само ако се окаже, че има промяна. Но е проблем, ако се окаже, че промяна в политическите пристрастия няма и напразно сме "ручали жабетата". Тогава цяла една прослойка ще трябва да обяснява защо цял месец (плюс още няколко след това) клати държавата без да има 51% подкрепа.

Референдумът ще реши този проблем, защото за да се преброят привържениците на "оставка сега" и "оставете ги да работят", няма да е нужно първо да се изпълни искането на групата, която случайно може пък и да се окаже малцинство. Ако пък искащите оставка се окажат повече, тогава няма никакъв проблем - правителството ще е длъжно да изпълни решението на референдума. Няма не искам, няма "не сега, а после". Референдумът е задължителен и се изпълнява веднага. Можете ли да се сетите за по-силно и по-легитимно искане на оставка?

Референдумът дори е по-бърз от изборите (заради по-простата процедура) и няма да са нужни 4 месеца, за да се разберат резултатите.

Следователно нито една от "страните" не може да загуби от факта, че ще се проведе референдум. Ако спечелят, протестиращите ще си получат оставката тутакси, защото референдумът е задължителен. При това ще си я получат по категоричен начин, който няма да може да се оспорва от никого. А ако загубят, значи са били прави тези, които искат правителството да бъде оставено да се сформира и да заработи. Без значение какъв е резултата, голямата дилема пред нацията ще бъде решена без почти никакви щети.

Митко

P.S. Въпросът на референдума би бил "Желаете ли оставка на правителството", а не "Желаете ли избори". Ако отговорът е "да, искаме оставка", предсрочните избори следват автоматично.

петък, 5 юли 2013 г.

Съгласен съм с Президента. А той съгласен ли е с мен?

Абсолютно съм съгласен с Плевнелиев! Мен също никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо, че този най-демократичен инструмент на правовата държава може да бъде „вреден“ (цитат от днешното му обръщение)

Затова предлагам заедно с предсрочните парламентарни избори да се проведат и предсрочни президентски. Това няма как да бъде вредно.

Съгласен ли сте, господин Плевнелиев?

четвъртък, 27 юни 2013 г.

Искам нови избори, на които да не гласувам

"И накрая – повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват" - се казва в екпресно изследване, публикувано във в. Капитал


Я чакайте, че нещо не разбрах: Как така повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват?


Извинявайте, но това е нечестно. Не мисля, че човек има право на политически протести, ако не смята да гласува. В някаква степен дори няма право да протестира, ако не е гласувал на предните избори, но тук приемам, че може би не е имало за кого и всички са му се стрували "недостойни". Не я споделям, но все пак в това има някаква логика и я приемам с известни резерви. Но да искаш нови избори, без въобще да смяташ да участваш в тях, е подло и нечестно спрямо тези, които са гласували (без значение за кого) и които ще гласуват следващия път (също без значение за кого). Дори в някаква степен е шизофренично - искам нови избори, на които да не гласувам ...

С това, поне за мен, легитимността на протеста току-що намаля наполовина. Половината имат право да протестират, но другата половина - не!



Иначе, формалните (числовите) данни от изследването подкрепят моя предишна статия, в която изказвам хипотеза, че дори да са недоволни от партията си, хората пак ще гласуват за нея, а не за неин политически противник; че който не е гласувал пак няма да гласува и че в крайна сметка резултатите няма да са чак толкова различни, че да променят драстично ситуацията.

---
P.S. И не, не е нито манипулация, нито грешка, нито недоразумение. Вестник Капитал и авторът Деян Кюранов са достатъчно авторитетни и освен това са едни от основните говорители на протестите.

P.S/2. в. Капитал е редактирал статията по искане на Деян Кюранов. Махнат е коментарът му, който ползвам за заглавие:  "И накрая – повече от половината протестиращи заявяват, че няма да гласуват". Остават, обаче, изходните данни, тъй-като те не могат да се редактират (сумата трябва да остане 100%):

Няма да гласуват – 117 респонденти – 52%


За да не изчезне още нещо, ето цялата част с данните:

Брой респонденти: от София – 225
Ако изборите бяха утре, щеше да гласува за:
БСП - 16 респондента - 7,1%
ДПС – 3 респондента - 1,3%
Атака – 7 респондента - 3,1%
ГЕРБ – 30 респондента - 13,1%

Общо - 25,3% или една четвърт от редпондентите от София ще гласуват за сегашните парламентарни партии, т.е за партиите на статуквото.

Останалите:
Ще гласуват за други партии (общо 13 на брой) – 38 респонденти - 16,9 %
Няма да гласуват – 117 респонденти – 52%
Не отговорили – 12 респонденти – 5,3 %

понеделник, 24 юни 2013 г.

Защо не бих подкрепил Харта 2013

Накратко: защото тя не казва нищо, но създава предпоставка за бъдещо обвързване с решения, които още не са взети.

Направих си труда да изчета т.нар. Харта 2013 (http://harta2013.eu/), която всички медии ни поднесоха с copy & paste от едно и също прессъобщение: "над 60 юристи..."

"Хартата" се състои от три части:


Част I. Изреждане на проблеми. 11 на брой, като за почти всички, с изключение на този че "Липсва правна сигурност на едрата собственост", дъщеря ми (6 г.) също щеше да се сети. Аз бих се сетил и за още 11, но това е друга тема.

Част II. Нещо като анализ, от който в крайна сметка произлизат само три извода (два от авторите и един от мен):

- не знаем как работи държавата
- най-накрая разбрахме, че с проста смяна на едни хора с други няма да се получи нищо
- това сме го писали двама юристи и един журналист ("Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват ...")

Първият извод отново е по силите на дъщеря ми. Вторият би трябвало да е по силите на всеки, който е поне три пъти по-голям от нея (и съответно има право на глас). Третият е ненужен, но съм го сложил, за да покажа, че текстът първо е бил написан от малка група хора с компетентност точно в тези две области (виж забележката под черта **), после е бил предоставен за подписване и вероятно не е обсъждан с по-голяма аудитория.

Чааст III. Всяко послание трябва да завършва с Call to action: Да създадем една работна група и една комисия, които да измислят как да се управлява държавата.

И тук вече стигаме до същността на въпроса. Групата хора, които съставят работна група и комисия, които трябва да отговорят на въпроса "какво и как да се направи" се нарича Политичека партия. Такава е дефиниция, просто:

Политическите партии (на гръцки: Πολιτική — изкуство за управление на държавата; на латински: pars — част) са свободни сдружения на граждани, създадени с цел да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на народа
Политиката предполага разнообразие от възгледи, ако не относно крайните цели, то поне относно най-подходящите средства за постигането им.

Терминът се употребява в единствено число и обозначава процес, при който група хора, чиито интереси са първоначално различни, достигат до колективни решения, които най-общо се смятат за обвързващи за групата и наложени като обща политика.

Разбирам, че протестите най-накрая трябва да завършат със създаването на една или повече нови партии. Това дори трябваше да стане още след предишните протести. Но ходът с Хартата на мен ми се струва малко непочтен. Както няколко пъти вече споменах, проблемите в държавата (в която и да е държава) обикновено са видими за всички нейни граждани. Разликите между отделните социални групи (и в последствие между различните партии) се появяват едва тогава, когато започнат да се предлагат конкретните решения. Така че предложете първо едно-две решения, да видим в каква посока са, пък тогава им търсете съмишленици.

Иначе излиза, че присъединявайки се към Хартата, предварително се съгласявам да се боядисат стените на Кремъл в синьо *.

Митко
---
* Стар виц:
Путин, измъчван от безсъние и тежки държавни мисли, се разхождал през нощта из кремълските коридори, когато му се явил Сталин. "Друже, защо си тъй угрижен", запитал го Йосиф Висарионович. "Държавата не върви, хората се оплакват, реформите буксуват, какво да правя", оплакал се руският президент. "Разстреляй цялото правителство и боядисай стените на Кремъл в синьо", препоръчал Сталин. "Защо пък в синьо", почудил се Владимир Владимирович. "Ето, знаех си - дискусията ще бъде само по втората точка", отвърнал бащата на народите.



---
** Реших все пак да кажа какво имам предвид под "двама юристи и един журналист". Хипотезата ми е, че текстът е писан от "Българският институт за правни инициативи" (БИПИ) и гравитиращият около него "Център за съдебна и разследваща журналистика”. Гугъл ще ви даде имената в тях.

БИПИ замести USAID (United States Agency for International Development) и ABA/CEELI (American Bar Association) след като програмите им в България официално бяха прекратени заради приемането ни в ЕС.

четвъртък, 20 юни 2013 г.

#ДАНСwithme

Аз продължавам да не разбирам - ако сега се проведат нови избори, кой ще дойде на власт? Каква ще е разликата в процентите на една или друга политическа сила? Кой е събрал някакви позитиви и кой - някакви негативи?

Ако видим какво се е променило през последния месец, то промяна може да има само в една единствена група хора - гласувалите за БСП, които евентуално може да са се разколебали от случая Пеевски.

Всички останали, които в момента протестират, така или иначе не са гласували за едната или другата (а най-вероятно и за третата) партия, подкрепяща правителството. От промяната в поведението на тези, които не са гласували за БСП, ДПС или Атака, не може да произлезне друг резултат, или поне не съществено по-различен.

Следователно промяна в изборната ситуация (респективно в правителството) може да се случи при следните хипотези, по реда на тяхната вероятност:

1. Част от гласувалите за БСП сега да откажат да го направят. Тук има две под-хипотези: да не гласуват изобщо, или да гласуват за Атака, която единствено стои по-наляво от БСП (съмнявам се, че Скат имат каквото и да е влияние извън региона си - всичките им митингуващи бяха докарани в София с автобуси, нямаше нито един "местен"). Не виждам как някой "бесепар", който е разочарован от Пеевски, ще си накаже партията, като гласува за неин противник. В БСП не се случват такива неща. Теният електорат намалява с годините поради естествени биологически причини, а не заради промяна в убежденията. Или ако има такава промяна, тя няма как да се случи за една седмица.

2. Част от НЕгласувалите сега решат да гласуват и го направят за партия, различна от Атака, БСП и ДПС. Аз се съмнявам, че тук може да се очаква нещо - малките партии нямат "спящ" електорат и те си бяха достигнали максимума така или иначе, а съм почти сигурен, че това важи и за ГЕРБ.

Както виждате, и двата варианта са малко вероятни. Другите варианти - да се увеличи избирателната активност и от някъде да се появят нови фенове на Борисов, които предния път да са отишли за гъби, както и да настъпи каквато и да е промяна в електората на ДПС, ми се струват достатъчно нелепи, за да ги разглеждам като възможни хипотези.

Следователно нови избори ще повторят статуквото, като максималното,което може да се случи, е бройката депутати на ГЕРБ да се увеличи с 1-2 депутата за сметка на намалена активност в лагера на БСП (напомням, че при намалена активност, всички влезнали партии ще си преразпределят мандатите и Атака + ДПС също ще се увеличат с 1-2 мандата, ако БСП намалее, а няма всички да отидат автоматично в ГЕРБ).

Остава единствената "смислена" хипотеза - да се намали летвата от 4% на 3% и така още 2-3 партии да влезнат в парламента. Но пак напомням, че това ще стане за сметка на всички, включително на ГЕРБ. Ако влезнат три партии с по 3 процента, това прави подмяна на цифром и словом 27 депутата - ГЕРБ ще загубят десетина, БСП примерно 7, ДПС примерно 6 и Атака примерно 4. Ако влезнат две, съотвено подмяната ще е на "цели" 18 човека. При съотношение 144 на 96, това не променя ситуацията кой знае колко - дори всичките да подкрепят ГЕРБ (а надали), съотношението ще е приблизително 104 на 136 (потретвам, че това не са нови 18 човека - част от тях ще влезнат на мястото на няколко сегашни депутата от ГЕРБ).

Така че упражнението с новите избори може да доведе до ново съотношение на силите само ако се случат едновременно всичките условия - границата се намалява на 3%, Кунева, Костов и НФСБ дружно си поделят всички загубени гласове на БСП (ако има такива), до един влизат в парламента и до един застават зад Борисов. Няма никакъв друг математически възможен вариант. Има, разбира се, още няколко формално възможни конфигурации, както има възможност да падне метеорит върху народното събрание, но някои неща са много малко вероятни - толкова малко, че са направо невероятни (примерно БСП може да се саморазпусне).

И сега можете да си отговорите на въпроса защо Борисов не иска да влиза в парламента, докато не се приеме "нов изборен кодекс", разбирай - докато не се намали границата на 3%. Тогава и само тогава, той би имал някаква хипотетична полза. Във всички останали случаи, дори при най-благоприятното развитие на събитията, той не може да спечели.

Хайде, него го разбирам. На негово място може би щях да се държа подобно (е, не чак толкова детински, та да се фръцкам за щяло и не щяло, но стратегически щях да ги говоря същите - за предсрочни избори, за намаляване на бариерата и т.н.). Но не разбирам кой знае колко тези, които са на улицата и искат нови избори сега и веднага. Каква промяна смятат те, че е възможна да настъпи в резултат точно на това действие (нови избори)? Забележете - чуденката ми е каква смятат, че е ВЪЗМОЖНА, а не каква им се иска да бъде?

https://www.facebook.com/ganchev/posts/10151501346241028

четвъртък, 23 май 2013 г.

Моето предложение за правителство

В момента е модерно да се дават предложения за структура и състав на правителството, та реших и аз.

Предлагам следната коалиция:

Министър-председател: Жозе Барозу (дясно)

Външен министър: Катрин Аштън (ляво)

Министър на правосъдието: Вивиан Рединг (дясно)

Икономика: Оли Рен (център)


Другите няма да ги изреждам, можете да ги видите тук.


Ще кажете, че те няма да искат да се преместят от Брюксел в София. И аз не искам. Нека си стоят там. Сигурно смятате, че българските заплати ще са им ниски? Въобще нямам идея да им плащаме повече - те си получават достатъчно добри заплати така или иначе.

Около 60% от нашия суверенитет е прехвърлен към ЕС. Местните институции (парламент и правителство) нямат кой знае какви правомощия в най-важните ("приходните") сектори като икономика, търговия и др. На държавите-членки са оставени "разходните пера" като образование, здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, социална дейност, бедствия и аварии, с които ние и без това не можем да се справим като хората.

Я най-добре да им пробутаме и тази области и да не се занимаваме с несвойствени за нас дейности като държавно управление. Ние сме народ колкото не особено голям град - да си запазим кметовете, за да осигуряват комуналните услуги, а всичко друго предлагам да прехвърлим на Брюксел, да се занимават вместо нас. Няма начин, просто няма начин да се справят по-зле.

петък, 17 май 2013 г.

И какво, ако се касират изборите?

Нали не мислите, че ако има повторение на изборите, ГЕРБ ще си увеличи резултата? Няма такава вероятност, а може дори да загуби още някой-друг мандат. Това, обаче, е приемлива загуба за Борисов, тъй-като е наивно да мислим, че целта му е да си върне онези 5-6%, които уж бил загубил в Костинброд. Тезата с "откраднатите" гласове е за пред широката публика.

Ако има втора серия, ГЕРБ ще даде целия си ресурс "на заем" на НФСБ, които за малко не успяха да преминат границата от 4%. С помощта на ГЕРБ, преминаването на тази граница би било почти сигурно, а останалите партии нямат механизми, с които да попречат. Единственият начин да пречиш на НФСБ е ако помагаш на Атака, а аз не виждам как БСП и ДПС ще седнат да им помагат. Така Борисов ще си създаде поне една парламентарна партия, която да е съгласна на коалиция с него. С тях би имал около 110, а при късмет дори 115 депутата, което пак е недостатъчно, но все пак е повече от 97 и шансът за правителство на малцинството се увеличава.

И понеже Волен Сидеров може да е всякакъв, но не и глупак, най-вероятно ще видим как с две ръце ще подкрепи кабинета на Орешарски и ще го крепи не 6 месеца или година, а до дупка.


----
P.S. Ето и аргументите ми:

Борисов на пресконференцията:

"Индиректно искам да благодаря и на лидера Валери Симеонов на НФСБ. Това е медията, която и партията, която четири години, до последния ден е изказала всичко най-лошо за нас, това не попречи на ЕДИН ПАТРИОТ да излезе и да кажа, че в края на краищата хората харесват Бойко. Вчера в една телевизия го чух. И да пусне и декларация, че ако някой има морално право да сравнява, това е първата, естествено по Конституция политическа партия и тези, които са взели след това най-много гласове."

Ако беше само това, щях да реша, че Борисов просто се радва, че поне един политик го е поздравил с победата. И толкова много се радва, че чак го четка, като го нарича "един патриот". Но не е само това. Той продължава:

"По-лошо ще стане, ако има безпринципни коалиции, които да работят. Освен това имаше по-малки партии, които бяха с 3,7% - 3,6% много близко до бариерата. При едни нови избори хората могат да си направят изводи, че ако сме пак четири партии в парламента ще е много лошо."
Ето я и логиката му: ако сме четири партии ще е лошо, но има една пета партия на един патриот, която е много близо до бариерата, а пък хората могат да си направят изводи.

По принцип има още една партия, ДБГ на Кунева, която има шанс да влезне. Но какво значи шанс? Ако не се промени съществено избирателната активност (за което няма предпоставки), общият брой на подадените гласове ще остане приблизително същия. Следователно за да може една партия да вземе повече гласове, друга трябва да получи по-малко. ГЕРБ, БСП и ДПС са с бетонирани електорати и ще си повторят вота. Единствените скачени съдове са АТАКА и НФСБ, които се борят за един и същ електорат и си взимат гласове един на друг.

Тенденцията на Кунева в послените месеци е надолу, а на НФСБ - нагоре. Има ли нещо, което може да обърне тази тенденция? Надали. Кунева ще вземе или същия брой гласове, или (най-вероятно) по-малко. ФНСБ ще вземе или същия, или (най-вероятно) по-голям брой, особено ако им се помогне, например със средства, с медийно присъствие, с обиколки из страната, с "компрометиране" на Сидеров и т.н.

Така че не, Борисов няма предвид Кунева, когато говори за малки партии с шанс да влезнат в парламента, ако изборите бъдат касирани и повторени. Има предвид точно НФСБ.

вторник, 14 май 2013 г.

Може и без Борисов

Предупреждавам четящите, че текстът ми е дълъг :), защото както и други мои текстове, аз се опитвам да проследявам логиката зад фактите, а не самите факти.

Днес проф. Михаил Константинов изнесе данни, че ГЕРБ били загубили само 6 мандата, съответно загубата им на влияние не била чак толкова голяма. Уважавам господин професора, защото аз също съм математик и досега не съм го хващал да греши в сметките. Но интерпретациите на цифрите не му се отдават или пък се прави, че не му се отдават. Ще се опитам да покажа защо.

Това, че в предишния парламент ГЕРБ имаха повече мандати, отколкото им се полагаха, е вярно и тази грешка в системата веднага бе поправена с махането на 31 мажоритарни депутата. Ако вместо 117 имаха техните си 103, съвсем не е сигурно, че щяха да могат да управляват толкова дълго. Едно е да не ти достигат 4 гласа и да си ги вземеш от "независимите", съвсем друго е да не ти достигат 18.

Но не за това ми е приказката.

Изборите не са математика, или поне не само. Аз имам самочувствието, че анализите ми обикновено се сбъдват ("ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност", http://blog.mitko.com/2013/04/blog-post.html), тъй-като полагам усилие да разбера какво всъщност означава една или друга информация, какво стои зад нея и защо тя е такава, а не друга. Нека положим това усилие и при анализа на резултатите.
Професорът допуска (случайно или нарочно, но по-скоро нарочно, защото е достатъчно добър в професията си) две логически грешки.

Първата е, че тежестта на партията не се мери с броя депутати, а с броя подадени за нея гласове. В различни избори зад един депутат стоят различен брой гласоподаватели, като при сходна избирателна активност разликата идва от малките партии, които не влизат в парламента. Тази година около 20% от подадените гласове не влизат в парламента (но са отчетени в активността), затова един депутат сега е с 20% "по-евтин". Ако преди си имал 100 депутата и сега пак имаш 100, то твоите избиратели са намалели с 20%. Реалната загуба на ГЕРБ по този параметър е 30%. Професорът го знае.

Втората е, че не е важно само колко гласа имаш, а от къде са дошли. Двете грешки може да се насложат и съвсем да объркат изводите, които човек трябва да си направи.


Анализът на втората грешка е малко по-сложен. От тези, които миналата година са гласували за ГЕРБ и които тази година също са гласували, само 70% са подкрепили ГЕРБ отново. Внимание: тези 30 загубени процента не са същите, като от първата грешка! Те се наслагват един към друг и съвпаданието на числото 30 е случайно - можеше едното да е 20, а другото 40, примерно.

Причината двете числа да са различни (макар сега случайно да съвпадат) е, че ГЕРБ на свой ред привличат нови чужди симпатизанти, с които компенсират загубата на свои. Много от "сините" и националистите този път са избрали ГЕРБ.


В момента ми е трудно да определя какво е сечението на двете множества, поради липса на данни, най-вече за профила на негласувалите през 2009 и 2013 (това са различни хора, не са непременно едни и същи - отново честа грешка). Това сечение ще покаже каква част от гласувалите сега за ГЕРБ, всъщност НЕ са симпатизанти на Борисов. Така ще може по-точно да се сметне каква е реалната му загуба.

Да повторя (със закръгления, за по-ясно): Предния път ГЕРБ са имали 1 500 000 гласа. Сега имат 1 000 000 гласа. Но от този 1 милион, една част не са фенове на Борисов. Хората, които не желаят БСП да дойде на власт, съвсем не са непременно привърженици на Бойко Борисов. Вероятно феновете му са около 700 000, или загубата на влияние е около 50%. Защо смятам, че това е загуба на влияние? Т.е. защо смятам, че преди е имал влияние, а сега - не? Защото на предишните избори ГЕРБ не беше единствения избор пред десните. Сините също влезнаха, там бяха и РЗС, така че Борисов не беше единствения борец срещу комунизма. Затова всичките негови избиратели тогава си бяха негови лични фенове. Нямаше го ефектът на "по-малкото зло". А сега го има. Това намалява "стойността" на един днешен гласоподавател на ГЕРБ спрямо един от 2009-та.

Защо, въобще си правя труда да разсъждавам какво е неговото влияние след избозрите? Не е ли по-лесно просто да погледна резултатите и да си кажа "ами ГЕРБ е най-голямата партия, значи е логично да бъдат в управлението, case closed".


Причината е, че се опитвам да си отговоря (ей-така, от любопитство) на въпроса "какво ще се случва в следващите месеци и години". Ще бъде ли стабилно управлението, ако ГЕРБ бъде изключен от евентуална "тройна коалиция". Не е ли много рисковано априори да изолираш цели 30% от населението? Не е ли това много голям потенциал за бъдещи социални вълнения, тъй-като всеки трети ще се почувства игнориран и ще търси реванш?

И докато си отговарях, се сетих защо му е на Станишев да кани в евентуална коалиция представители на извънпарламентарните партии. На пръв поглед е тъпо и излишно - на теб ти трябва брой депутати, а не брой партии. Извънпарламентарните партии няма как да ти помогнат да събереш 121 депутата. С какво ще са ти полезни хората на Кунева или Костов, или пък Зелените?

Отговорът е, че общественото влияние на Борисов не съответства на броя на депутатите му. То е значително по-малко (според мен поне с около 30%, но тук може и да греша малко поради липса на точни данни). Ако успееш да накараш тези, които са гласували за него на принципа "по-малкото зло", да се почувстват, че някой все пак ще защитава техните интереси, те ще обърнат гръб на Борисов и няма да го подкрепят, ако след 6 месеца или една година, бидейки в опозиция, той реши да клати лодката и да предизвиква нови избори. Тези, които сега са видяли в него спирачка пред "безобразията на тройната коалиция", няма да имат същия мотив. В маркетинга това се нарича "преодоляване на възраженията".

Затова спокойно може да не се обръща кой знае какво внимание на Борисов при формирането на бъдещото управление. Рискът от нестабилност при добре балансирани интереси (не като преди - на принципа 3:5:8) не е чак толкова голям, колкото изглежда на пръв поглед.

петък, 10 май 2013 г.

Става все по трудно - няма да гласувам и за Кунева

Кунева днес пак е казала: С ГЕРБ, БСП и ДПС няма да се коалирам. Симпатични са ми "Зелените"

Колкото и да е парадоксално, но точно заради тази фраза аз няма да гласувам за нея. Иначе тя ми се струваше разумен компромис и вече няколко месеца я чакам да каже какво ще прави на 13-ти, ако влезне в парламента. Така ще си отговоря какъв би бил резултата от нейното евентуално присъствие там и съответно дали този резултат ми допада или не.

Нейният отговор, за съжаление, е "ще се стремя да се харесам на всички". Това по дефиниция се нарича "популизъм". Вярно, всяка една от тези партии си има своите натрупани през годините негативи и на мен ми е доста трудно да избера за кого да гласувам (знам само, че няма да е за ГЕРБ). Съответно към всяка една от тях трябва да се подхожда с "отвращение" (нали помните как отговорил руснака на интервю за работа, когато го попитали дали пие - пия, казал той, но с отвращение). Ако партията, която навремето докара Кунева в политиката (НДСВ) не се беше изпарила заедно със създателя си, тя също щеше да е достойна за такова отношение (всъщност не тройната коалиция, а НДСВ се оля с магистрала Тракия, защото искаше да я даде на близка до царя фирма, която на всичкото отгоре щеше да събира тол-такси за преминаване).

Обаче ситуацията сега е такава, че няма "не искам". Това ще са трите партии в парламента, с които ТРЯБВА да се управлява. Добри или лоши - това са. Все с някоя от тях (или с две, или с три) ще трябва да се направи някакъв компромис за съвместно управление. Ако ли не - какъв е смисъла тогава от твоето присъствие в парламента? Да си стоиш на банките на последния ред, да критикуваш всички и да не поемаш отговорност за нищо, а все някой друг да е виновен за проблемите? На мен това ми мирише на нечист начин да се дочакат по-добрите времена на следващите избори, когато Кунева ще се бори да оглави десницата (а междувременно СДС, ДСБ и останалите ще научат по трудния начин, че никак не е важно кой е по-по-най измежду тях). Хем иска да е в парламента, за да има достъп до трибуната (пряко и преносно), хем държи да си стои на спокойствие в опозиция. Ама аз не се интересувам кой ще е в опозиция, интересувам се кой ще ме управлява и най-вече как. Отговорът "не искам да те управлявам" също ми върши работа, защото тогава аз пък нямам никаква нужда от теб.

Така че, като са й симпатични "Зелените" (те и на мен са ми симпатични), да си направи коалиция с тях. Но това няма да е в парламента, нали се сещате ...

понеделник, 29 април 2013 г.

Мислете цветно, светът не е черно-бял

"Хора с фрапиращо примитивен манталитет и крещяща простащина, с морал, пропит от най-отвратителен цинизъм и най-долна вулгарност, хора, които разбират управлението на държавата като мрежа от лични приятелства и схема за защита на лични интереси, като безкрайна далавера и откровена търговия с влияние, без никакви скрупули потъпкват и обезсмислят законите и превръщат институциите и разделението на властите в привидност и прикритие за тотална паралелна власт, която манипулира из основи политическия и икономическия живот, правосъдието и медиите."

Това не са мои думи, а е статия в DW със заглавие "Гнусна история" (Дойче Веле е немска държавна медия, създадена през 50-те години с цел да обслужва германската външна политика, част от групата ARD - тяхното БНТ, което в втората по размер медийна група в света след британския им еквивалент BBC). Но и моите думи за Борисов и ГЕРБ никога не са били по-различни.

Сега ги повтарям, защото искам да обърна внимание на моите приятели, които все още са фенове на Борисов, че е време за гъвкаво, цветно мислене. Досега може и да е имало логика в разсъждението, че по-добре Борисов, отколкото комунистите. Или че по-доре Борисов, отколкото Батко и Братко. Или че по-добре Борисов, отколкото еврофондовете да бъдат блокирани заради корупция. Или че по-добре да има магистрала до морето, откоклото и аз не знам какво... Всички тези разсъждения щяха да са валидни в един черно-бял свят, в който обратното на злото е добро. И в който злото е абсолютно зло, а доброто - абсолютно добро.

В реалния свят, обаче, нищо не е черно-бяло. Сивото, смесено с друго сиво, дава пак сиво. Или както се казва в основния закон на органичната химия - ако в каца с катран се добави лъжичка мед, получаваш каца с катран, а ако в каца с мед добавиш лъжичка катран, пак получаваш каца с катран (оригиналът е с друга органична субстанция, но не ми отива на речника, макар да е приложима към случая).

Сега сигурно уважаемият читател очаква да дам решение и да посоча къде има каца с чист мед. Ами няма. "Добрият цар" или "добрият пастир" не съществува. Тази идея, че най-накрая ще се появи добър цар, който ще оправи всички е още от времето на Цар Давид (930 г. пр. н. е.), но досега не се е реализирала никъде, или поне не за достатъчно дълго, за да е от историческо значение. Рано или късно всеки цар се оказва лош или се замества от лош. Задължително. Такава е човешката природа.

Сега пък сигурно читателят очаква да кажа, че всички са маскари. Но и това не е. Не защото не е вярно - и аз съм маскара, както и ти. Не може да се има доверие никому.

Тогава какво е решението? То е само едно и е достатъчно клиширано - да не може никой да има цялата власт. На теория Конституцията разделя трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна), като има предвидени механизми (например различните квоти в различните комисии, в БНБ и т.н.), които да не позволяват на този, който е взел властта за малко, да я превземе завинаги.

Но има един механизъм, който Конституцията не може да урегулира и това е склонността на самите хора да дават цялата власт в ръцете на "добрия цар". И точно това е причината да пиша тези редове - иска ми се да ви обърна внимание, че отговорността за това властите да са разделени е ваша. Те нямат ангажимента да си се саморазделят за собствено удоволствие - това е ваша грижа. Ако бъдат оставени сами на себе си, отделните власти ще се срастнат помежду си, ще се срастнат с престъпния свят и с олигархията. Затова ти трябва да ги разделяш, приятелю, няма кой друг. Ти избираш Президента, кмета и депутатите и никой освен теб не може да те предпази от грешката да сложиш всички яйца в една кошница.

Както казах още в началото, идеална кошница няма - във всяка ще се строши по някое-друго яйце. Но ако кошницата е само една, вероятността да останеш накрая с празни ръце е изключително голяма, всъщност почти сигурна. Абе направо си е съвсем сигурна.

Но да се върнем в реалността. Идват избори. Какво според вас, ще избираме на 12-ти? Може би ще избираме кой ще ни управлява? Не. Няма начин да изберете кой ще ни управлява. ГЕРБ вероятно ще е най-голямата партия, но има две причини, поради които няма да управляват.

Едната е много проста - няма да имат нужното мнозинство за самостоятелен кабинет, а срещу тях са всички. ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност и преди последния скандал. Ако активността е по-голяма и скандалът с градския прокурор се отчете, числата ще са надолу. Нагоре няма как да отидат. Вероятно ще са около 80 депутати, но така или иначе 100 е максимумът при 25% подкрепа и 56% избирателна активност.

Втората причина също е математическа, и макар да е по-трудна за показване, всъщност е по-важна. Да приемем, че Борисов има 25% твърди фенове и това е най-голямата политическа сила. Супер, няма проблем. Цели 25% от населението го харесват. Въпросът е колкото силно НЕ го харесват останалите 75%. Вярно, не всички, които мразят Борисов, харесват БСП. Хората вероятно си имат причина да не ги харесват и тях, но това е друга математика - за нея вече споменах в горния абзац. Тук важното е, че цели 75% от нацията не щат и да чуят за Борисов и не смятат да му позволят да управлява пак. Ако поради липса на алтернатива не успеят да го спрат на изборите, ще намерят някакъв друг начин след това. Но едно е сигурно - не можеш да управляваш хора, които не те искат. Едно е те да искат някой друг - тогава могат да направят компромис и след като загубят изборите, да се примирят и да те оставят да си изкараш мандат. Но съвсем друго е, когато не те искат ТЕБ. Тогава дори да си с най-голямата единична подкрепа, пак не можеш да управляваш.



Следователно, гласувайки на 12-ти, вие не можете да изберете кой да ни управлява. Няма да е Борисов, вЕрвайте ми. Увеличавайки неговия изборен резултат, вие няма да го направите премиер. Ще постигнете, обаче, нещо друго - ще му дадете възможност да се надуе и да си придаде важност.

Разбирам, че ви е трудно да го повярвате и че ви се иска пак Борисов да е премиер. Но няма да бъде. Затова, както казах още в заглавието, мислете гъвкаво. Не мислете кой ще е премиер, защото не е по силите ви да го определите. Мислете какъв искате да е Борисов в новия парламент - недиалогичен, надут, безцеремонен (какъвто си го знаете и какъвто вероятно ви харесва), или с подвита опашка, готов да работи заедно с другите. Ама не под негово ръководство (т.е. другите заедно с него), а именно както съм го написал - той заедно с другите, като един от многото, а не като "пръв сред равни". Да, да, знам - бихте предпочели да е пръв и да размахва пръст на другите. Но няма да е. Ще е или сам, в опозиция и надут, или подвил опашка и част от групата.

Както и в шахмата, в политиката няма еднозначни, черно-бели ходове. Колкото и да е парадоксално, за вашият собствен кумир в момента ще е по-полезно, ако го оставите да се провали. Нарича се катарзис. Човек си го преживява и става друг. Ако му напомпите още веднъж самочувствието, за него ще е по-лошо - ще продължи да се държи арогантно към останалите политици и те ще го изолират.

Затова, на 12-ти, си задайте отново въпроса - за какво всъщност гласувам. Всички вие сте достатъчно добри в сметките и дори в момента да не ми вярвате много-много, дотогава ще сте сигурни, че не гласувате за Бойко Борисов = Министър председател. А изборите не са преброяване на феновете, нито са състезание, в което победителя взема купата, а останалите се прибират вкъщи. Изборите този път само ще отсеят малките играчи от големите. За големите играчи състезанието ще продължи с неотслабваща сила.

Сигурни ли сте, че при това положение си заслужава да правите компромис със съвестта си? Заслужава ли си да обиждате собствената си интелигентност, за да не постигнете никакъв друг резултат, освен че един човек ще си понапомпи егото за последно? Толкова ли е важно за вас самочувствието на този човек, че сте склонни заради него да жертвате своето?

сряда, 10 април 2013 г.

Как се произвежда "слънчев" ток по 32 часа в денонощието.

Министърът на икономиката и енергетиката изнесе новина, че някои фотоволтаични паркове са произвеждали ток по 32 часа в денонощието. Според него, това били "нови физични закони".

Нищо подобно. Физичните закони са си същите, като по времето на Георг Ом.

Това се прави, като се построи слънчевия парк на границата на две ЕРП-та. Тогава фотоволтаиците се присъединяват към едното ЕРП, а някаква близка производствена сграда - към другото. В производствената сграда слагаш някаква енергоемка техника - например дъскорезница или каквото ти роди въображението. Няма значение какво е, важното е да "харчи" много ток. После се пуска нелегален кабел от "предприятието" до фотоволтаичния парк. Харчиш ток в едното ЕРП, уж за производството, но през тайния кабел и съответния трансформатор го "наливаш" в другото като уж произведен от слънчевите колектори. Разликата между цената, на която го купуваш от едното ЕРП (нормална) и тази, на която го продаваш на другото (висока) е чиста печалба. Само трябва да внимаваш да не го правиш при лошо време или през нощта. Явно някой просто не е внимавал достатъчно.

Митко

неделя, 17 март 2013 г.

Балкански. Къде кашкавал, къде нрави ...

Долният текст е коментар във Фейсбук на едни "сравнения" на цените по времето на социализма и сега:

Цена на 1kg сирене
При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв.
При демокрацията: сирене от краве мляко - 10 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв.

С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 109kg краве сирене.
С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 67kg краве сирене.

Какво значение има колко килограма сирене можеш да си купиш с една зап
лата, след като няма толкова сирене на пазара? В социалистическата икономика можеш да си купиш не това, за което ти стига заплатата, а това, което ти е "пуснато" да си купиш и в количествата, които са "пуснати" (позабравена дума от онези години).

При социализма, основният икономически закон за търсенето и предлагането, не работи. Цените са административно определени, те нямат абсолютно нищо общо със себестойността и не служат за регулатор на потреблението. При пазарната икономика, ако нещо се търси много, то поскъпва и спира да се търси. Цената се закрепва на това ниво, на което потребителите могат да си го купуват и производителят може да го произвежда. При социализма, както казах, цената няма функцията на регулатор, затова количеството стоки, което можеш да си купиш, се регулира чрез държавното планиране (през по-голямата част от времето Държавният комитет за планиране определя както цените, така и кой, какво и колко да поизведе, но в края на 80-те е създадена отделна Комисия по цените).

Планирано е, че ще си купиш един килограм кашкавал и е произведен един килограм кашкавал. Ама ти имаш пари за два килограма и искаш да си купиш два килограма? Сори, не може. Свърши. Ела пак другата седмица. Тогава пак ще "пуснат". Искаш два чифта обувки? Не може - този месец са пуснали само черни, кожени с ток. Ако искаш два - добре, но ще са еднакви. Различни ще има след 6 месеца, може би. Искаш кола? Може - запиши се, внеси аванс и ела пак след 10 години, тогава ще ти е дошъл ред за Москвич. Искаш два? Не може - ела пак след 20 години, когато детето ти порастне и го запиши на негово име. Искаш още един апартамент? Не може - разрешено е само по един на семейство. Когато детето ти се ожени, тогава ела пак, но направи първата вноска сега, защото тогава може и да няма. Искаш телевизор? Може. Тази година имаме чудесни черно-бели портативни "Юность". Ама искаш да е цветен? Сори, ела догодина, тогава може би ще имаме. Изтощили са ти се батериите за фенерчето? Сори, кръглите свършиха. Тази пролет ще има плоски. За кръгли ела пак лятото, но ако са от средните. Ако са от малките - може би за Нова година. Но тогава по-добре си купи портокали, защото ще ги пуснат декември и до януари ще са свършили, та не си губи времето с батерии, че ще изпуснеш не само портокалите, но и бананите.

Жаден си, пие ти се Кока кола? Може - има в бара на хотела. Не те пускат, защото си българин? Че помоли някой чужденец да ти купи, де, какво толкова? А, страх те e, че може да си имаш неприятности, че говориш с чужденци? Ами зарежи кОлата тогава, купи си Швепс. Ама не искаш битер лимон, искаш портокал? Няма, ела другата седмица ... Освен това, нещо много претенции взе да имаш, що не ми се махнеш от главата?

Така че на кой му пука по колко от едно или друго може да се купи при социализма с една заплата, след като то просто не може да се купи?

понеделник, 11 март 2013 г.

Да сметнем заплатите

Провокиран от недоволството на хората от ниските доходи и лутанията на една или друга група в търсене на магическото решение за тяхното подобряване, реших да хвърля едно око на числата, за да видя какво ще се получи:

Брутен вътрешен продукт на Бъглария: 77 милиарда лева - това е общата сума за една година, с която разполага цялата нация (или за да не се дразнят икономистите: тази сума бихме имали, ако продадем всички стоки и услуги, произведени у нас през годината).

Бюджет на правителството (без заплатите в бюджетния сектор 7 и пенсии 2): 22 милиарда

Заплати в частния сектор: 21 милиарда
Заплати в обществения сектор: 7 милиарда
Пенсии: 8 милиарда
Общо за доходи на населението: 36 милиарда

Около 2 милиарда плащаме годишно за обслужване на външния ни дълг.

Остават 77 - 22 - 36 - 2 = 17 милиарда

Да приемем, че нивото на социална несправедливост е такова, че частният сектор всъщност няма никакви разходи, всичко е една голяма измама и някой източва 100% от свободните средства. Т.е. всичките тези 17 милиарда не са никакви разходи, а са откраднати до последния лев. Ако е така и някак успеем да ги "национализираме", общият бюджет за доходи на населението от 36 милиарда ще стане 53 милиарда, или с цели 47% повече.

Т.е. ако всеки един лев, който днес не е даден за заплати, бъде приет за "откраднат" и съответно добавен пропорционално към заплатите и пенсиите, те ще се увеличат с "космическите" 47%.


Но нека пак погледнем числата:

- държавата харчи 22 милиарда за други разходи и 15 милиарда за доходи
- частният сектор харчи 17 милиарда за други разходи (вкл. печалби) и 21 милиарда за доходи

Както и да ги пренаредим тези 17 милиарда - дали ще ги национализираме, съберем чрез увеличаване на данъците, изгоним и т.н., това няма да доведе до никакво съществено увеличение на доходите. Вярвам ще се съгласите, че икономиката няма как да работи съвсем без разходи, така че тези 17 милиарда няма как да бъдат "източени" всичките. Все някой лев е похарчен честно. Надали накрая остава и един милиад за "крадене". Не, че един милиард е малко, но ако го добавим към тези 36, които отиват за доходи, това с колко ще увеличи пенсиите и заплатите?


А и да не забравяме, че съществена част от тези 17 милиарда са т.нар. сива икономика, голяма част от която също отива в населението под формата на "необлагаеми доходи"!

Проблемът не е в тези 17 милиарда от брутния вътрешен продукт, които не са раздадени (легално) на населението като заплати, нито в 22-та милиарда, които правителството харчи (а пък 22 е повече от 17). Проблемът е в това, че числото 77 е твърде малко и няма как с толкова малко пари да се постигнат високи доходи, колкото и "справедливо" да ги разпределим между хората.

Идват избори. Аз ще смятам за мошеник всеки, който обещава решаване на каквито и да е проблеми чрез разместване на числата. Няма никакво значение как ще се разместват, просто защото всичките взети заедно пак са достатъчно малко.

---
П.С. Помолиха ме да копирам тук коментарите от темата във Фейсбук. Вероятно ще го направя, но по-скоро като отделни теми, отколкото като коментари. Самата тема е тук и поне моите коментари са публични: https://www.facebook.com/ganchev/posts/438520452892207

понеделник, 4 март 2013 г.

Не може да има български Ян Палах

Покрай няколкото трагични самозапалвания, хората се сетиха за Пражката пролет, а медиите кръстиха Пламен Горанов "българският Ян Палах".

Това ме провокира да обърна внимание, че въпреки всеобщото мнение, Палах не протестира срещу нахлуването на чуждите армии (включително българската) в Чехословакия през 1968-ма, а срещу собствените си съграждани, които не правят нищо по въпроса.

Нито Пламен Горанов, нито навремето Пламен Станчев, имат основания да негодуват срещу народа си. И тогава, и сега, на площада заедно с тях имаше по 10-15 хиляди човека, които повече или по-малко споделяха исканията им. Аз си признавам, че не разбирам защо му е на човек да се пали заради това, че махането на петолъчката на партийния дом ще се забави с месец и нещо, но така или иначе тогава се събра голямо множество, което вместо на Пламен Станчев, драсна клечката на самата сграда.

Нямам намерение да обсъждам трите самозапалвания от последните седмици, защото съм се научил, че докато събитията се случват, това все още не е история, а политика. Но ми се струва нечестно спрямо историята да я въвличаме в политиката. Толкова сме далече от Ян Палах, че дори не можем да осмислим неговото негодувание - срещу своите, не срещу чуждите. По-скоро бихме го намерили някъде между Чинтулувото "от сън дълбок се събуди" и Славейковото "не сме народ, а мърша".

Но нека оставим Палах и възрожденците ни да почиват в мир, защото днешният ден има друга емоция и друга историческа задача. По-добре да не се престараваме с патоса си, за да не ни е срам, когато след 10 години се върнем назад и прочетем какви сме ги мислили и какви сме ги вършили.

Митко