понеделник, 11 март 2013 г.

Да сметнем заплатите

Провокиран от недоволството на хората от ниските доходи и лутанията на една или друга група в търсене на магическото решение за тяхното подобряване, реших да хвърля едно око на числата, за да видя какво ще се получи:

Брутен вътрешен продукт на Бъглария: 77 милиарда лева - това е общата сума за една година, с която разполага цялата нация (или за да не се дразнят икономистите: тази сума бихме имали, ако продадем всички стоки и услуги, произведени у нас през годината).

Бюджет на правителството (без заплатите в бюджетния сектор 7 и пенсии 2): 22 милиарда

Заплати в частния сектор: 21 милиарда
Заплати в обществения сектор: 7 милиарда
Пенсии: 8 милиарда
Общо за доходи на населението: 36 милиарда

Около 2 милиарда плащаме годишно за обслужване на външния ни дълг.

Остават 77 - 22 - 36 - 2 = 17 милиарда

Да приемем, че нивото на социална несправедливост е такова, че частният сектор всъщност няма никакви разходи, всичко е една голяма измама и някой източва 100% от свободните средства. Т.е. всичките тези 17 милиарда не са никакви разходи, а са откраднати до последния лев. Ако е така и някак успеем да ги "национализираме", общият бюджет за доходи на населението от 36 милиарда ще стане 53 милиарда, или с цели 47% повече.

Т.е. ако всеки един лев, който днес не е даден за заплати, бъде приет за "откраднат" и съответно добавен пропорционално към заплатите и пенсиите, те ще се увеличат с "космическите" 47%.


Но нека пак погледнем числата:

- държавата харчи 22 милиарда за други разходи и 15 милиарда за доходи
- частният сектор харчи 17 милиарда за други разходи (вкл. печалби) и 21 милиарда за доходи

Както и да ги пренаредим тези 17 милиарда - дали ще ги национализираме, съберем чрез увеличаване на данъците, изгоним и т.н., това няма да доведе до никакво съществено увеличение на доходите. Вярвам ще се съгласите, че икономиката няма как да работи съвсем без разходи, така че тези 17 милиарда няма как да бъдат "източени" всичките. Все някой лев е похарчен честно. Надали накрая остава и един милиад за "крадене". Не, че един милиард е малко, но ако го добавим към тези 36, които отиват за доходи, това с колко ще увеличи пенсиите и заплатите?


А и да не забравяме, че съществена част от тези 17 милиарда са т.нар. сива икономика, голяма част от която също отива в населението под формата на "необлагаеми доходи"!

Проблемът не е в тези 17 милиарда от брутния вътрешен продукт, които не са раздадени (легално) на населението като заплати, нито в 22-та милиарда, които правителството харчи (а пък 22 е повече от 17). Проблемът е в това, че числото 77 е твърде малко и няма как с толкова малко пари да се постигнат високи доходи, колкото и "справедливо" да ги разпределим между хората.

Идват избори. Аз ще смятам за мошеник всеки, който обещава решаване на каквито и да е проблеми чрез разместване на числата. Няма никакво значение как ще се разместват, просто защото всичките взети заедно пак са достатъчно малко.

---
П.С. Помолиха ме да копирам тук коментарите от темата във Фейсбук. Вероятно ще го направя, но по-скоро като отделни теми, отколкото като коментари. Самата тема е тук и поне моите коментари са публични: https://www.facebook.com/ganchev/posts/438520452892207

4 коментара:

  1. Провокиран от разговора във ФБ не виждам отговор на основния въпрос, а именно че здравата работа ще осигури високи доходи. Toni Pavlov Totev дава пример със себе си в американска фирма, където се работи здраво, но заплатите не са нещо по-различно от други фирми в частния сектор. Истината, че труда като стока също има цена, е ключа на загадката, колкото и здраво да се работи, при положение, че цената на труда е ниска, мотивацията на хората няма да отговаря на техните нужди и неизменно ще пада, а оттам и производителността.

    ОтговорИзтриване
  2. То това не е въпрос, а твърдение - качествената работа е единственият възможен изход. Разбира се, давам си сметка, че това е само един плакат и че не е никак просто да се случи. Не е в компетенциите на никой да промени собственото си битие като работи по-добре. За да има ефект, трябва всички да го правят.

    Тук искам да добавя, че управлението също е работа и тя също може да се върши добре или зле. И въобще нямам предвид държавното управление. В примера, който даваш, очевидно мениджърът на човешките ресурси във въпросната американска компания не се е справил достатъчно добре с работата си, след като работниците не са мотивирани. Аз съм бил цял живот работодател и мога да се подпиша с две ръце, че заплатата не е първият мотивиращ фактор. Заплатата може да накара човек да си търпи работата, но не може да промени неговото отношение към нея. Аз никога не съм можел да си позволя да плащам високи заплати и винаги в нашия бранш (телекомуникации и IT) е имало някоя компания, която да дава 10-20% отгоре. Дори много такива компании (мога ли да се меря с HP, примерно). Но сред like-налите линка с този пост във Фейсбук, видях четирима мои бивши служители (бивши, защото продадох компанията преди време). Аз съм мениджър на тази компания и ако работниците не работят добре и с желание, това е мой провал, не техен. Съдейки по тяхната реакция и по отношението им към мен, явно съм се справял с мотивацията. Въпреки това ефективността на труда беше кошмарна - вършехме същата работа с 3-4 пъти повече хора, отколкото в големите западни компании. И продавахме продукт, 3-4 пъти по-евтин от този, който продават те. Защото го продаваме на хора, които са 5-6 пъти по-бедни.

    Никой не може сам да разкъса този порочен кръг, но това не означава, че някой друг може да го направи вместо него. Колкото и клиширано да е, всеки (от чистачката до мениджъра и министър-председателя) трябва да върши неговата си част от работата достатъчно добре, иначе няма да стане.

    ОтговорИзтриване
  3. Размишленията тука са много верни,но не предлагат конкретни решения,метода на /проблем - решение/ ще е удачен мисля.Сравняват ни с други подобни западни роботизирани предприятия и Ни казват че производителността ни е малка с нашия почти изцяло ръчен труд.Германското проиизводство с тяхната прослувута производителност и качество си мисля че се дължи ,простичко казано че за всяко нещо си имат инструмент,машина,робот срество което да се изработват сериино и качествено.НИЕ ТУКА СЕ МЪЧИМ ОТ НИЩО НЕШО направо героиство с Бългаското производство ,управление работа ивсичко останало,рядко се влагат средства за модернизиране а само се гони бързата печалба Баи Ганъовщица.Съсипаха селко стопанство и промишленост и наляха почти всички средства в търговия , не в производтво тъкмо за безпроблемна печалба с минимум влагане и голяма възващаемост -бившите силни на деня-комунисти сегашни олигарси финансови и други такива...............

    ОтговорИзтриване
  4. Постъпвам като истински политик, нали - не давам конкретно решение, но създавам впечатление, че знам за какво говоря ;) Остава да добавя "гласувайте за мен и аз ще го направя" :)

    Съвсем умишлено не давам решения. Когато човек даде конкретно решение, обикновено дискусиите (и въобще размислите) се съсредоточават върху това конкретно решение и често се изпуска основната нишка на мисълта. Целта ми е само да дам посока, а следвайки тази посока, решения могат да дават и други хора. Ето, ти сега разсъждаваш в посока увеличаване на производителността на труда. Някой сигурно разсъждава в посока как да се стимулира износа, производството или добива ... Мисля, че така ефектът е по-голям, отколкото ако завърша с класическия call for action ("направете това и това").

    ОтговорИзтриване