неделя, 17 март 2013 г.

Балкански. Къде кашкавал, къде нрави ...

Долният текст е коментар във Фейсбук на едни "сравнения" на цените по времето на социализма и сега:

Цена на 1kg сирене
При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв.
При демокрацията: сирене от краве мляко - 10 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв.

С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 109kg краве сирене.
С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 67kg краве сирене.

Какво значение има колко килограма сирене можеш да си купиш с една зап
лата, след като няма толкова сирене на пазара? В социалистическата икономика можеш да си купиш не това, за което ти стига заплатата, а това, което ти е "пуснато" да си купиш и в количествата, които са "пуснати" (позабравена дума от онези години).

При социализма, основният икономически закон за търсенето и предлагането, не работи. Цените са административно определени, те нямат абсолютно нищо общо със себестойността и не служат за регулатор на потреблението. При пазарната икономика, ако нещо се търси много, то поскъпва и спира да се търси. Цената се закрепва на това ниво, на което потребителите могат да си го купуват и производителят може да го произвежда. При социализма, както казах, цената няма функцията на регулатор, затова количеството стоки, което можеш да си купиш, се регулира чрез държавното планиране (през по-голямата част от времето Държавният комитет за планиране определя както цените, така и кой, какво и колко да поизведе, но в края на 80-те е създадена отделна Комисия по цените).

Планирано е, че ще си купиш един килограм кашкавал и е произведен един килограм кашкавал. Ама ти имаш пари за два килограма и искаш да си купиш два килограма? Сори, не може. Свърши. Ела пак другата седмица. Тогава пак ще "пуснат". Искаш два чифта обувки? Не може - този месец са пуснали само черни, кожени с ток. Ако искаш два - добре, но ще са еднакви. Различни ще има след 6 месеца, може би. Искаш кола? Може - запиши се, внеси аванс и ела пак след 10 години, тогава ще ти е дошъл ред за Москвич. Искаш два? Не може - ела пак след 20 години, когато детето ти порастне и го запиши на негово име. Искаш още един апартамент? Не може - разрешено е само по един на семейство. Когато детето ти се ожени, тогава ела пак, но направи първата вноска сега, защото тогава може и да няма. Искаш телевизор? Може. Тази година имаме чудесни черно-бели портативни "Юность". Ама искаш да е цветен? Сори, ела догодина, тогава може би ще имаме. Изтощили са ти се батериите за фенерчето? Сори, кръглите свършиха. Тази пролет ще има плоски. За кръгли ела пак лятото, но ако са от средните. Ако са от малките - може би за Нова година. Но тогава по-добре си купи портокали, защото ще ги пуснат декември и до януари ще са свършили, та не си губи времето с батерии, че ще изпуснеш не само портокалите, но и бананите.

Жаден си, пие ти се Кока кола? Може - има в бара на хотела. Не те пускат, защото си българин? Че помоли някой чужденец да ти купи, де, какво толкова? А, страх те e, че може да си имаш неприятности, че говориш с чужденци? Ами зарежи кОлата тогава, купи си Швепс. Ама не искаш битер лимон, искаш портокал? Няма, ела другата седмица ... Освен това, нещо много претенции взе да имаш, що не ми се махнеш от главата?

Така че на кой му пука по колко от едно или друго може да се купи при социализма с една заплата, след като то просто не може да се купи?

7 коментара:

  1. Да, много са митовете за социализма. И статията е пример за това. Наистина тогава дефицита бе перманентен, но предимно за вносни стоки. Хляб, сирене, кашкавал...такова нещо не си спомням. Поне до края на 89-та. Тогава падна Живков и дойде "демокрацията". Появиха се купоните, опашките от ранни зори. Аз нямах този проблем. Работих като портиер в бара на пловдивския Новотел. Там долу бе като неофициална борса. Имаше всичко. От цигари до дизел. Питаш портиера и той те насочва към точния човек. :) Всичко се контролираше от т.н. "главни". Когато дойдеха търговията спираше. Пиеха по едно питие, даваха наставления и си тръгваха. Веднъж попитах един от тях кога ще се свърши с тоя дефицит. Той ме погледна учудено и каза:
    Че къв ти е проблема. Продаваш си цигарите, правиш си парите и знаеш от къде да си купиш всичко. А и къв дефицит бе момче. Стока има не за една, а за три Българии. Ама нека първо "Ганьо" се пречупи. Да каже: По-добре да е скъпо, но да го има. Тогава пак ще си продаваме и печелим, ама без да се крием.
    Мина малко време и правителството(мисля на Димитър Попов) обяви "либерализация" на цените. Стоките се появиха. Моя бизнес с цигарите секна. :( Е, тоя на "главните" не.
    Хубави времена бяха. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Забравили сте подробностите или не са ви пращали достатъчно често на пазар. Стоки от първа необходимост наистина имаше, но никога всички едновременно - нито като видове, нито като разнообразие. Все някакво сирене ще име, но я пробвай да купиш точно "Дунавия" или "Крема". Днес ще има едното, утре - другото. Питайте жените си или майките си как се запасяваха с тоалетна хартия, прах за пране, капачки за буркани, захар, олио и дори картофи, мая за хляб... Всичко се купуваше когато "го пуснат" и се съхраняваше по мази и тавани в големи количества, за да имаш докато пак "пуснат". Питайте ги също и какво означаваше "ловим бримки" и защо им беше необходимо.

    Когато гостувах лятото на баба ми, хляб "пускаха" вторник и четвъртък в 16:00. Всички деца бяхме строени половин час по-рано пред магазина, за да чакаме камиона. Магазинерът ни познаваше по име и ни даваше само толкова броя хляб, колкото знаеше, че ни е голямо семейството. Не може повече, защото няма да стигне за другите. В 17:00 вече не оставаше дори една бройка.

    Питайте бащите си как се купуваше техника, каквато и да е (черна, бяла). С обикаляне, със записване, с чакане. Аз съм от София. За да си купя грамофон ходих до Дупница (Станке Димитров), защото там имах познат магазинер. Цветния телевизор го взехме от склада на ЦУМ с помощта на счетоводителя, защото в самия магазин нямаше. Касетофон - само от Кореком. Касетки, обаче, нямаше, затова купувахме касетки с детски приказки и ги презаписвахме.

    Купих си уолкмен от Кореком. Ама няма батерии. Познати ми изпратиха акумулаторни + зарядно от Германия.

    Поялник ми донесоха от Русия.

    Цветните моливи не помня откъде ми ги донесоха, но много им се радвах. Радвах се и на гумичката "слонче", защото българските късаха листа, вместо да трият. Самите бели листове също ги нямаше - на баща ми му "отпускаха" от службата срещу бележка. А лентите са пишещата му машина бяха под брой и се отчитаха, както и самите машини, които се водеха на отчет в Милицията (имаха нарочни дефекти, по които можеше да се познае кое с коя машина е писано).

    Вярно, никой не умираше от глад или студ. Но не е вярно, че покупателната способност е била по-голяма, отколкото е сега. Не само според статистиката, която отчита нейното тройно повишаване. Хората са недоволни не от това, че днес не могат да си купят кашкавал "Витоша", дънки "Панака" и маратонки "Ромика". Ако решат да водят същия живот, който са водили тогава (стига наистина да си го спомнят), заплатата ще им стигне, а и ще им остане. Искат да могат да си позволяват изобилието, което тогава виждаха в Кореком, а днес във всеки супермаркет, но при условията на социалистическата икономика. И да им се "припомня", че магазините са били пълни и за можели да си купят всичко, е обида към тях самите - означава, че наистина са забравили какво е било и си спомнят само безгрижието на младостта ...

    ОтговорИзтриване
  3. Аз лично смятам, че просто си сгрешил с конкретния продукт. Сирене и хляб имаше и то с доста по-добро качество. Трябваше да започнеш с батериите, дънките и др. подобни. Вероятно си се опитал да се придържаш към конкретния коментар във Фейсбук. Всъщност идеята ми бе не да споря, а че оценката на историята и събития е строго индивидуална и пречупена през някакъв собствен интерес, гледна точка или даже пристрастия. За това и дадох примера с портиера.

    ОтговорИзтриване
  4. За качеството можем да спорим. Намери някой стар брой на в-к Стършел и му прочети критичните фейлетони. Ще ти напомнят какво е било качеството на продуктите. Това, че сиренето и хляба са били от естествени продукти, не ги прави автоматично по-качествени и по-полезни (http://blog.mitko.com/2012/12/blog-post.html). Качеството на тогавашните продукти е същият мит, както и тяхното количество. Само си спомни дали смееше да изядеш "купешка" консерва или компот. Кремвиршите и тогава бяха от "тоалетна хартия", шоколадът беше от марципан, кафето - от леблебия ...

    Що се отнася до личния интерес, аз съм бил сред привилегированите, в горните 5%, дори може би в горния 1%, така че нямам основания да се оплаквам.

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Видях, че си си изтрил коментара преди да успея да му отговоря. Моят отговор по същество щеше да бъде, че прекалено буквално възприемаш текстовете, които четеш.

    За да не влизам в конкретика, респективно за да не се задълбаваме да дискутираме дали кремвиршите са точно от "тоалетна хартия" или от соя, ще ти дам друга посока на мисълта, за да си отговориш на въпроса дали качеството на храните по социалистическо време е било наистина по-високо от сегашното. (Само за пълнота: тоалетната хартия е почти 100% целулоза, соята също е предимно целулоза, така че химическият състав на кремвиршите и на тоалетната хартия може да съвпадне в над 30%)

    През 2007-ма година (когато ни приеха в ЕС), в България има 750 млекопреработвателни и месопреработвателни фирми. От тях към онзи момент лиценз за износ в ЕС имат цифром и словом 60 (шестдесет) предприятия. За всички останали 690 предприятия, ЕС приема, че продукцията им не е достатъчно безопасна и им забранява да продават в ЕС, макар да се намират в държава-членка (не е забранено да произвеждаш боклуци, забранено е да ги продаваш). През 2004-та година (3 години по-рано) лиценз имат само 18 мандри от общо 181, 12 кланици от общо 57, 12 месопреработвателя и 2 фирми за дивечово месо. Нямам данни за по-назад във времето, но през 1989-та най-вероятно процентът на предприятията, които са можели да продават "на запад" е бил още по-малък и съм склонен да се обзаложа, че тяхна продукция изобщо не е била пускана на вътрешния пазар.

    Как смяташ, 20 години по-рано (през 1987-ма), каква част от българските предприятия, които са произвеждали за вътрепшния пазар, са отговаряли на нормите, на които днес отговарят всички български производители, след като 15 години и няколко присъединителни фонда, отговарят само 10%? Или е имало някакъв заговор - българските социалистически предприятия от хранително-вкусовата промишленост бълват най-качествената продукция на света, но лошите европейски бюрократи им отказват лиценз дори след приемането ни в съюза през 2007-ма?

    ОтговорИзтриване
  7. Е, изтрих го защото нямах намерение да водя полемика. Просто се засегнах професионално. Специалността ми е "Технологията на Месо и риба". Е не работя по нея. Този слух за тоалетната хартия го знам и е базиран на действителен инцидент, но инцидент. Това, че аз съм намерил коркова тапа в картофено кюфте от магазин на била не означава, че там правят картофените кюфтета от корк. Колкото за качествата на храните сега и тогава може много да се спори. Като санитарно хигиенни изисквания, да нещата са несравними, от там нататък обаче нещата са трагични. Не желая да влизам в подробности за практиката ми в две от най-модерните предприятия у нас. И двете са последна дума на технологията. Но суровините ... Ти къде мислиш отиват остатъците от неприкосновените резерви на страните от ЕС. Онова 20 годишно ирландско месо как мислиш се е появило в България. Всъщност ние се превърнахме в сметището на ЕС.

    ОтговорИзтриване