понеделник, 4 март 2013 г.

Моята лична история

Ровейки се в Гугъл за нещо, открих един пост, който съм писал през 2002-ра година (http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=isp&Number=1938621442&page=0&view=collapsed&sb=9). Реших да го копирам тук, за да се съхрани.

В началото на 80-те години баща ми заедно с Валери Петров написаха буквара за експерименталната учебна система на акад. Благовест Сендов. Аз тъкмо бях започнал да се занимавам с компютри и късметът ме срещна с този човек. От дума на дума той ме привлече в т.нар. "Проблемна група по образованието" (ПГО) за да помагам в компютърната обработка на учебниците по тази система (абсолютно авангардна за времето си технология - май нищо друго не се правеше с компютри все още). Там дотолкова ме харесаха, че ми уреждаха бягството от задължителните по онова време ученически и после студентски бригади (нали бяха в системата на образованието). Гледаха ме като писано яйце, тъй-като компютърни специалисти тогава имаше само в Седморката на Блейк, а на тях наистина им трябваха. По време на една от тези "бригади" (както се оказа - последната бригада в историята) в кино Петър Берон се провеждаше първото в България публично опозиционо събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (тогава "гласност" и "преустройство" бяха термините, които по-късно се замениха от "демокрация"). Аз не можах да се добера до покана, но използвах компютрите и "ултра-модерните" лазерни принтери на ПГО за да си изфалшифицирам една. Това бе забелязано от двама от колегите, които се оказаха активисти на нелегалните все още Подкрепа и Зелена партия. Заведоха ме на няколко събрания на тяхната организация, но аз отказвах да членувам, защото не съм работник (и се надявах да не бъда), а студент и исках да правя студентска организация. Тогава ме запознаха със Станка Желева Желева (неслучайно пиша три имена), студентка, която също имала такова желание. Тя пък ми уреди тайна среща (наистина тайна - в тъмното и без да се срещат повече от двама души на едно място) с Емил Кошлуков под едни колони в университета на 09.11.1989 (на следващия ден Тодор Живков падна). Емо ми разказа какво смята да прави и ме покани за учредител на неговата организация Независимо студентско дружество (по-късно ФНСД, съучредител на СДС). Четири години бях в централното ръководството на тази организация, която свърши доста от "мръсната" работа на прехода - организира първата студентска демонстрация през декември 1989-та, в резултат на която беше свикана "Кръглата маса", където пък се сложи началото на промяната на Конституцията. Организира достатъчно известните вече студентски стачки и един куп не толкова известни, но доста важни за историята мероприятия (протеста пред руското посолство срещу нахлуването в Литва, изгонването на Комсомола от училищата и др.). ФНСД беше и единствената организация с национални структури, които формираха гръбнака на СДС след учредяването му. Сектор "Национална координация" беше изцяло в ръцете на студентската организация. Хората от ФНСД създадоха и БСЧИ като гарант за честни и свободни избори. Накратко - действително, а не само на думи, влияехме на историята. Там се запознах с доста хора и с няколко от тях направихме студентска кооперация в момента, когато усетихме, че нужната промяна е вече необратима и ние нямаме повече работа в политиката.

Студентската кооперация купуваше стоки от все още държавните ни заводи, като ги плащаше с платежно искане (тогава имаше такъв документ, обратен на платежно нареждане - който има да взима пари, си ги иска от сметката на платеца). И понеже счетоводството на заводите и все още социалистическите банки работеха бавно, ние успявахме да продадем стоките и да внесем парите преди да са си ги поискали и да са разбрали, че в сметките няма пукнат лев. Т.е. използвахме особена форма на кредит, която бързо беше забранена, защото твърде много хора разбраха за нея и злоупотребяваха. Междувременно натрупахме капитал и допълнен с една ипотека започнахме да внасяме битова електроника от СССР. Използвахме факта, че там още беше социализъм, а тук май не и имаше сериозна разлика в цените (ако имате телевизор Юность купен скоро след 1989-та, значи аз съм ви го продал).

Това приключи през 1993-та година, а от там насетне историята я знаете: Вени ме запозна със Симеон Мутафчиев (собственик на известната тогава компютърна фирма Елкот) и Огнян Шентов & Co. от Центъра за изследване на демокрацията. Симеон ни даде на лизинг 4 компютъра 386sx/33 и един 386dx/40 за сървър. Центъра даде помещения и два телефона, после още два. Даде също и по 12500 тогавашни лева (общо $1200) за да внесем аз и Вени нашите части от уставния капитал, които пари по-късно им върнахме, но междувременно ползвахме за да купим модеми от САЩ (тук не се продаваха). Парите стигнаха за 4 модема на 14400 бпс (ултрабързи), но на нас толкова ни трябваха. Известно време след това се разделихме с другите съдружници по причини, които вече съм описал. Всеки от тях си направи отделна фирма (online.bg и cit.bg), а аз и Вени останахме заедно като bol.bg. Всичко oстанало се е случило пред очите ви, достатъчно видими и публични сме били през всичкото това време.

Между другото, в ядрото на споменатото ФНСД не са били хиляди хора, а едва 27 човека, като освен цитираните по-горе три имена, личат и тези на Мирослав Севлиевски (депутат от НДСВ), Гроздан Караджов (предишният шеф на борда на БТК и главен секретар на М-во на транспорта, тогава КПД), Петър Курумбашев (Ку-ку), Камен Воденичаров, Татяна Ваксберг. Мога да добавя още много, не толкова известни, но достатъчно успели: Иван Моров (шеф на ГлобалПринт), Стилян Стойчев (шеф на фондация "Ресурсен център") и т.н.

Всичките приказки за ченгетата, които си били поделили всичко, както и за борците, които контролирали всичко и щели да ти строшат главата, ако се опиташ да се захванеш с някакъв бизнес, са бабини деветини (може би е вярно само за няколко по-особени бранша). Нарочно се насаждат такива идеи, за да разколебават инициативните и да успокояват пасивните. Само виж колко имена познаваш от онези 27 пъпчиви студента, събрали се една есенна нощ преди 13 години без да се познават помежду си, но с голямо желание да променят нещата, въпреки реалния риск да провалят живота си още в началото му. А и тези от тях, които не познаваш, също добре се справят. Няма начин да не признаеш, че който някога е бил решителен и е искал да направи нещо, си е останал решителен и е направил нещо. Сам, без да чака някой да му го дава наготово. Следователно не е до късмет и ченгета цялата работа, а до едно нещо, за което обикновено се казва, че или го имаш, или го нямаш.

Митко
29.11.02

Няма коментари:

Публикуване на коментар