Не може да има български Ян Палах

Покрай няколкото трагични самозапалвания, хората се сетиха за Пражката пролет, а медиите кръстиха Пламен Горанов "българският Ян Палах".

Това ме провокира да обърна внимание, че въпреки всеобщото мнение, Палах не протестира срещу нахлуването на чуждите армии (включително българската) в Чехословакия през 1968-ма, а срещу собствените си съграждани, които не правят нищо по въпроса.

Нито Пламен Горанов, нито навремето Пламен Станчев, имат основания да негодуват срещу народа си. И тогава, и сега, на площада заедно с тях имаше по 10-15 хиляди човека, които повече или по-малко споделяха исканията им. Аз си признавам, че не разбирам защо му е на човек да се пали заради това, че махането на петолъчката на партийния дом ще се забави с месец и нещо, но така или иначе тогава се събра голямо множество, което вместо на Пламен Станчев, драсна клечката на самата сграда.

Нямам намерение да обсъждам трите самозапалвания от последните седмици, защото съм се научил, че докато събитията се случват, това все още не е история, а политика. Но ми се струва нечестно спрямо историята да я въвличаме в политиката. Толкова сме далече от Ян Палах, че дори не можем да осмислим неговото негодувание - срещу своите, не срещу чуждите. По-скоро бихме го намерили някъде между Чинтулувото "от сън дълбок се събуди" и Славейковото "не сме народ, а мърша".

Но нека оставим Палах и възрожденците ни да почиват в мир, защото днешният ден има друга емоция и друга историческа задача. По-добре да не се престараваме с патоса си, за да не ни е срам, когато след 10 години се върнем назад и прочетем какви сме ги мислили и какви сме ги вършили.

Митко