Може и без Борисов

Предупреждавам четящите, че текстът ми е дълъг :), защото както и други мои текстове, аз се опитвам да проследявам логиката зад фактите, а не самите факти.

Днес проф. Михаил Константинов изнесе данни, че ГЕРБ били загубили само 6 мандата, съответно загубата им на влияние не била чак толкова голяма. Уважавам господин професора, защото аз също съм математик и досега не съм го хващал да греши в сметките. Но интерпретациите на цифрите не му се отдават или пък се прави, че не му се отдават. Ще се опитам да покажа защо.

Това, че в предишния парламент ГЕРБ имаха повече мандати, отколкото им се полагаха, е вярно и тази грешка в системата веднага бе поправена с махането на 31 мажоритарни депутата. Ако вместо 117 имаха техните си 103, съвсем не е сигурно, че щяха да могат да управляват толкова дълго. Едно е да не ти достигат 4 гласа и да си ги вземеш от "независимите", съвсем друго е да не ти достигат 18.

Но не за това ми е приказката.

Изборите не са математика, или поне не само. Аз имам самочувствието, че анализите ми обикновено се сбъдват ("ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност", http://blog.mitko.com/2013/04/blog-post.html), тъй-като полагам усилие да разбера какво всъщност означава една или друга информация, какво стои зад нея и защо тя е такава, а не друга. Нека положим това усилие и при анализа на резултатите.
Професорът допуска (случайно или нарочно, но по-скоро нарочно, защото е достатъчно добър в професията си) две логически грешки.

Първата е, че тежестта на партията не се мери с броя депутати, а с броя подадени за нея гласове. В различни избори зад един депутат стоят различен брой гласоподаватели, като при сходна избирателна активност разликата идва от малките партии, които не влизат в парламента. Тази година около 20% от подадените гласове не влизат в парламента (но са отчетени в активността), затова един депутат сега е с 20% "по-евтин". Ако преди си имал 100 депутата и сега пак имаш 100, то твоите избиратели са намалели с 20%. Реалната загуба на ГЕРБ по този параметър е 30%. Професорът го знае.

Втората е, че не е важно само колко гласа имаш, а от къде са дошли. Двете грешки може да се насложат и съвсем да объркат изводите, които човек трябва да си направи.

Анализът на втората грешка е малко по-сложен. От тези, които миналата година са гласували за ГЕРБ и които тази година също са гласували, само 70% са подкрепили ГЕРБ отново. Внимание: тези 30 загубени процента не са същите, като от първата грешка! Те се наслагват един към друг и съвпаданието на числото 30 е случайно - можеше едното да е 20, а другото 40, примерно.

Причината двете числа да са различни (макар сега случайно да съвпадат) е, че ГЕРБ на свой ред привличат нови чужди симпатизанти, с които компенсират загубата на свои. Много от "сините" и националистите този път са избрали ГЕРБ.


В момента ми е трудно да определя какво е сечението на двете множества, поради липса на данни, най-вече за профила на негласувалите през 2009 и 2013 (това са различни хора, не са непременно едни и същи - отново честа грешка). Това сечение ще покаже каква част от гласувалите сега за ГЕРБ, всъщност НЕ са симпатизанти на Борисов. Така ще може по-точно да се сметне каква е реалната му загуба.

Да повторя (със закръгления, за по-ясно): Предния път ГЕРБ са имали 1 500 000 гласа. Сега имат 1 000 000 гласа. Но от този 1 милион, една част не са фенове на Борисов. Хората, които не желаят БСП да дойде на власт, съвсем не са непременно привърженици на Бойко Борисов. Вероятно феновете му са около 700 000, или загубата на влияние е около 50%. Защо смятам, че това е загуба на влияние? Т.е. защо смятам, че преди е имал влияние, а сега - не? Защото на предишните избори ГЕРБ не беше единствения избор пред десните. Сините също влезнаха, там бяха и РЗС, така че Борисов не беше единствения борец срещу комунизма. Затова всичките негови избиратели тогава си бяха негови лични фенове. Нямаше го ефектът на "по-малкото зло". А сега го има. Това намалява "стойността" на един днешен гласоподавател на ГЕРБ спрямо един от 2009-та.

Защо, въобще си правя труда да разсъждавам какво е неговото влияние след избозрите? Не е ли по-лесно просто да погледна резултатите и да си кажа "ами ГЕРБ е най-голямата партия, значи е логично да бъдат в управлението, case closed".


Причината е, че се опитвам да си отговоря (ей-така, от любопитство) на въпроса "какво ще се случва в следващите месеци и години". Ще бъде ли стабилно управлението, ако ГЕРБ бъде изключен от евентуална "тройна коалиция". Не е ли много рисковано априори да изолираш цели 30% от населението? Не е ли това много голям потенциал за бъдещи социални вълнения, тъй-като всеки трети ще се почувства игнориран и ще търси реванш?

И докато си отговарях, се сетих защо му е на Станишев да кани в евентуална коалиция представители на извънпарламентарните партии. На пръв поглед е тъпо и излишно - на теб ти трябва брой депутати, а не брой партии. Извънпарламентарните партии няма как да ти помогнат да събереш 121 депутата. С какво ще са ти полезни хората на Кунева или Костов, или пък Зелените?

Отговорът е, че общественото влияние на Борисов не съответства на броя на депутатите му. То е значително по-малко (според мен поне с около 30%, но тук може и да греша малко поради липса на точни данни). Ако успееш да накараш тези, които са гласували за него на принципа "по-малкото зло", да се почувстват, че някой все пак ще защитава техните интереси, те ще обърнат гръб на Борисов и няма да го подкрепят, ако след 6 месеца или една година, бидейки в опозиция, той реши да клати лодката и да предизвиква нови избори. Тези, които сега са видяли в него спирачка пред "безобразията на тройната коалиция", няма да имат същия мотив. В маркетинга това се нарича "преодоляване на възраженията".

Затова спокойно може да не се обръща кой знае какво внимание на Борисов при формирането на бъдещото управление. Рискът от нестабилност при добре балансирани интереси (не като преди - на принципа 3:5:8) не е чак толкова голям, колкото изглежда на пръв поглед.