сряда, 17 септември 2014 г.

Защо се обиждаме на фили и фоби

Прави ли ви впечатление как нацията е разделена на -фоби, които взаимно се обвиняват, че са -фили?

Миналото лято комунистофобите скочиха срещу мутрофобите и ги обвиниха за комунистофили, тази година западофилите обвиняват всичи останали за русофили. И двете, разбира се, са проява на едни и същи комплекси, но с тях ще се занимавам някой друг път. Днес искам само да обърна внимание, че смесването на филство с фобство, независимо в каква посока, е предпоставка за тежки психологически проблеми.

Филофобията е психическо заболяване, при което индивидът изпитва страх да не се влюби. В съвременната лексика това състояние е по-познато като "всички са маскари".

Фобофилията пък е психическо заболяване, в което индивидът изпитва задоволство (сещате се какво), когато го е страх от нещо. Можем да разпознаем фобофилът по това, че постоянно си търси враг, а когато няма такъв, си го измисля сам или пък приема чужд враг за свой. Ще го разпознаем по това, че заема страна в конфликти, които не го засягат пряко и в които никой не го кара да взема страна.  А най-сигурен белег е постоянното му хленчене, че сме заплашени от нещо.

Науката мълчи по въпроса как се нарича състоянието, в което индивидът страда едновременно и от филофобия, и от фобофилия. Но макар филофобофобофилията да си няма официално име, след като се сетих как да я разпознавам, се изненадах колко много от хората около нас са засегнати ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар