Аз
принципно не държа да се изказвам по всяка една възможна тема, но
понеже снощи на маса захванахме един спор с приятели от ДСБ / РБ на тема
"за или против Москов и циганите", реших да напиша това, което всъщност
имам да кажа по темата. Макар половината компания да беше на моето
мнение, все пак трябва да положим усилия и за другата половина :)
1. Не харесвам това, че циганите не могат и най-вече не желаят да споделят същите цености, като останалите народи, с които делят една земя. Не само българите страдат от липсата на материална култура у този етнос, така че това не е наш проблем, респективно няма нужда ние да се нагласяме спрямо тях. Тяхно (на циганите) задължение е да живеят така, че да няма нужда да ги гледат накриво нито в България, нито в Румъния, Франция или където са решили да живеят.
2. Но макар да не оспорваме проблемите, които този етнос създава, не трябва да грешим с методите за тяхното решаване. Сегрегацията е най-глупавовото решение, най-вече защото не е решение.
3. Всяко общество има някаква пирамида на ценностите. Християнското общество е поставило човешкият живот на върха на тази пирамида. Тук е важно да отбележим, че става дума за животът като такъв - включително на убиеца и крадеца.
4. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не на вътрешните работи. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, а не да оправя социалните несправедливости. Осигуряването на сигурност е работа на министъра на вътрешните работи. Ако едното е в конфликт с другото - да се разберат помежду си. Населяващите тази територия граждани изискват и едното, и другото, а не едното под условие на другото.
5. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не синдикален лидер на гилдията. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, както казах в т. 4. Ако за изпълняване на тази функция е нужно да се полага грижа за медицинския персонал - така да бъде, нека се полага. Но ако има конфликт между интересите на здравеопазването и интересите на медицинския персонал, министърът на здравеопазването трябва да заеме страната на (виж ти, каква изненада!) здравеопазването. Защото е министър на здравеопазването, а не министър на персонала. За интересите на персонала трябва да се грижат други. Министърът е представител и респективно трябва да защитава интересите на този, който му плаща заплатата, а не на този, на когото той плаща заплатата.
Затова има "тристранно партньорство", а не "едностранно". Държавата, синдикатите и работодателите не трябва да си смесват функциите. Ако държавата мине на страната на синдикатите и започне да защитава определени категории служители, на които тя е и работодател, кой ще защитава интересите на гражданите?
6. Всеки човек има правото да откаже да си изпълнява служебните задължения, ако това създава опасност за неговия живот и здраве. Само че това е лично право, а не съсловно. Всеки лекар или шофьор на линейка (или инкасатор, техник, пътен работник и т.н.) има пълно право да откаже да отиде в циганската махала, ако се чувства заплашен и никой не може нито да му се сърди, нито да го принуждава. Но нито гилдията, нито министърът в частност могат да откажат. Има разлика. Гилдията и министърът в частност са длъжни да намерят начин всеки да получи достъп до здравеопазване, а не да намират оправдание защо някой няма да го получи. Налагането на справедливост е задача на съдебната система, а не на системата на здравеопазването.
Нека всеки в тази държава, в т.ч. господата Москов, Вучков и Иванов, да бъде така добър да си гледа своята работа и да си намира начините да я върши.
1. Не харесвам това, че циганите не могат и най-вече не желаят да споделят същите цености, като останалите народи, с които делят една земя. Не само българите страдат от липсата на материална култура у този етнос, така че това не е наш проблем, респективно няма нужда ние да се нагласяме спрямо тях. Тяхно (на циганите) задължение е да живеят така, че да няма нужда да ги гледат накриво нито в България, нито в Румъния, Франция или където са решили да живеят.
2. Но макар да не оспорваме проблемите, които този етнос създава, не трябва да грешим с методите за тяхното решаване. Сегрегацията е най-глупавовото решение, най-вече защото не е решение.
3. Всяко общество има някаква пирамида на ценностите. Християнското общество е поставило човешкият живот на върха на тази пирамида. Тук е важно да отбележим, че става дума за животът като такъв - включително на убиеца и крадеца.
4. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не на вътрешните работи. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, а не да оправя социалните несправедливости. Осигуряването на сигурност е работа на министъра на вътрешните работи. Ако едното е в конфликт с другото - да се разберат помежду си. Населяващите тази територия граждани изискват и едното, и другото, а не едното под условие на другото.
5. Г-н Москов е министър на здравеопазването, а не синдикален лидер на гилдията. Неговата работа е да осигурява здравеопазването на нацията, както казах в т. 4. Ако за изпълняване на тази функция е нужно да се полага грижа за медицинския персонал - така да бъде, нека се полага. Но ако има конфликт между интересите на здравеопазването и интересите на медицинския персонал, министърът на здравеопазването трябва да заеме страната на (виж ти, каква изненада!) здравеопазването. Защото е министър на здравеопазването, а не министър на персонала. За интересите на персонала трябва да се грижат други. Министърът е представител и респективно трябва да защитава интересите на този, който му плаща заплатата, а не на този, на когото той плаща заплатата.
Затова има "тристранно партньорство", а не "едностранно". Държавата, синдикатите и работодателите не трябва да си смесват функциите. Ако държавата мине на страната на синдикатите и започне да защитава определени категории служители, на които тя е и работодател, кой ще защитава интересите на гражданите?
6. Всеки човек има правото да откаже да си изпълнява служебните задължения, ако това създава опасност за неговия живот и здраве. Само че това е лично право, а не съсловно. Всеки лекар или шофьор на линейка (или инкасатор, техник, пътен работник и т.н.) има пълно право да откаже да отиде в циганската махала, ако се чувства заплашен и никой не може нито да му се сърди, нито да го принуждава. Но нито гилдията, нито министърът в частност могат да откажат. Има разлика. Гилдията и министърът в частност са длъжни да намерят начин всеки да получи достъп до здравеопазване, а не да намират оправдание защо някой няма да го получи. Налагането на справедливост е задача на съдебната система, а не на системата на здравеопазването.
Нека всеки в тази държава, в т.ч. господата Москов, Вучков и Иванов, да бъде така добър да си гледа своята работа и да си намира начините да я върши.
