За тези, които не го разбират, нека обясня къде е проблемът с американските танкове.
Той не е точно в това, че с тях щяла била да се нападне Русия. Русия не може да се нападне с танк. Русия може да се нападне с междуконтинентална балистична ракета, но и тя може да отговори със същото, така че не може да се нападне с нищо. Не е там работата.
Танковете са опикаване на територията. Който е гледал некастриран мъжки котарак знае, че той от време на време, като се разгони, пръсва по малко урина тук-там, за да мирише на него и други котараци да не приближават. Танковете са here to stay за да мирише на Америка. Не за друго, само за това.
Проблемите, обаче, са другаде. В отношението. В две отношения - от нас и към нас.
Първо, ние като нация нямаме негативно отношение към Русия, нито страх от нея. Има някаква малка група хора, които по стечение на обстоятелствата в момента си мислят, че са част от управлението и които сега преживяват един закъснял и архаичен антикомунизъм. Те преживяват свой стар страх или по-скоро своя стара неудовлетвореност, но нямам намерение да им правя психоанализа - това си е техен емоционален проблем, да си се оправят с комплексите си сами. Останалата част от населението няма такъв страх. То не се притеснява от въпроса "ами ако у нас стане като в Украйна", защото знае или поне усеща защо у нас не може да стане като в Украйна. Накратко - защото в Украйна стана като в Югославия, а ние не сме Югославия.
Многонационалните държави, в които няма спойка между отделните националности, имат два варианта в днешно време - да се разпаднат или да стоят уж обединени, но само в рамките на друго наднационално обединение. Испания, Белгия и Великобритания също няма дълго да останат цели, ако не са в ЕС. Ще се разцепят на мига. Аналогично Украйна няма как (въобще, никак) да остане цяла извън руската сфера на влияние (Евразийския съюз или както там го кръстят). България няма такива вътрешни дезинтеграционни проблеми, за които да й трябва някаква външна помощ, затова и у никаква друга част от населението, освен гореспоменатата, няма страх от външен "враг". Ние няма да се разпаднем като национална държава, без оглед на това в чия орбита ще бъдем привлечени, затова реално не ни е страх от ничия орбита.
Ако изобщо си търсим орбита, то е само от меркантилни съображения. Вълнува ни кой ще ни осигури по-висок стандарт, но не ни вълнува кой ще ни осигури интегритет, защото такъв проблем нямаме. Не сме Украйна, нито Югославия, Белгия или Испания.
Т.е. не съществува проблем с отношението на България към бившата метрополия и съответно няма причина България да показва на Русия, че вече мирише на Америка.
Вторият проблем е с отношението на САЩ към нас. Това е отношение като към територия за опикаване, не като към нация. Барем един формален референдум да ни бяха спретнали. Президента се чуди какъв въпрос за референдум да си измисли, да беше попитал дали искаме да ни опикават територията. После от референдума може да излезне всичко и реалните управляващи пак да направят каквото са си решили предварително, но поне ей-така от кумова срама да ни бяха питали. Не знам защо, но се сещам за Крим.
Хайде, туземците в територията никога не се питат, няма какво да се правя и аз на интересен. Ама поне да бяха казали на военния министър. Не да го питат - просто да му кажат, да си знае и да не се излага. Бяха му нужни часове, за да разбере, че не е военен министър. Защото за да си министър все пак е нужна държава, от името на която да можеш да взимаш решения. Само територия не стига.
Та в това е проблемът с американските танкове - опикаха НИ територията СИ. И ако се чудите защо никога не сме имали самочувствие като нация, то отговорът е от ясен по-ясен - защото не сме нация. Ние сме народ, населяващ територията на чужда империя - на османската, съветската, сега американската.
