Тези дни Премиерът Борисов се оплака, че не можело премиер да получава по-малко от управител на мол. Трябвало заплатата му да стане към 8000 лв според Дянков, после щяла да е към 5000, после нямало да се вдига. Но графиката на настроенията на Дянков е друга тема.
Аз имам предложение как да решим въпроса със заплатите на висшите чиновници в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Точно както е решен със заплатата на шефа на мола. Потребителите на мола гласуват ежедневно с касовите си бележки и рейтингът му може лесно да се прочете в счетоводните книги в края на месеца.
Затова нека заплатата на премиера бъде 8000 лв. Но от нея да му се плаща толкова, колкото е процентът на одобрение, отчетен от социологическите агенции. На депутатите - според рейтинга на парламента. На полицаите - според рейтинга на МВР и т.н. За да няма сърдити, нека се осредняват данните на няколко агенции, всяка посочена на квотен принцип - една от президента, една-две от парламента, а ако се разберат и намерят някоя некорумпирана - и една от съдебната власт.
Така може и да разберат на практика, че заплатите им не ги плаща Дянков, а данъкоплатците.
Митко
сряда, 16 януари 2013 г.
понеделник, 14 януари 2013 г.
Ще гласувам "ЗА" Белене
И ще се аргументирам.
Ще започна с изходната позиция, защото макар и в качеството си на обикновен гражданин, не се чувствам съвсем неуверено в темата. Не съм "вътре" в материята, но не ми е съвсем далечна и непонятна.
Физиката ми е любимата научна дисциплина. Навремето бях приет както Физика, така и Математика. Избрах математиката заради по-голямата връзка с информатиката, но така или иначе физиката не ми е чужда. Мога достатъчно добре да обясня принципа на действие на поне три вида ядрени реактори - тези в Козлодуй / Белене (водно-водни), тези в Чернобил (графитни) и тези във Фукушима (бойлерни). Съответно имам и някаква представа защо и как са се случили авариите там.
Не съм работил в сферата на енергетиката, но имам самочувствието на експерт в телекомуникациите. Разлика в принципите на управление на двата бранша почти няма. И в двата случая имаш източници на ресурс, който чрез преносна мрежа с определен капацитет се доставя на потребители, намиращи се на друго място. Смятам, че достатъчно добре мога да си представя как функционира енергийната система, защото нейните проблеми са същите като на телекомуникационната.
Сега по същество.
Екологичните аргументи: няма по-безопасна централа от ядрената. Всичко се чупи, разбира се, но докато реакторът е здрав, можете да построите детска градина в двора на централата и ще е безопасно. Това не важи за нито една топлоцентрала. Каквото и да изгаряте в нея (въглища, газ, биологични отпадъци), в пушека ще се съдържат всякакви гадости. Нещо повече - въглищата са слабо радиоактивни и една централа като Марица Изток излъчва повече радиация от ядрена централа, просто заради голямото количество складирани въглища. Бетонът е радиоактивен и град като София също излъчва повече радиация от една изправна централа. Космосът е радиоактивен и ако живеете на високо, ще ви облъчва повече от ядрена централа в съседния двор. В Банско радиацията е повече отколкото в София, в София - повече отколкото в Козлодуй.
Безопасност: големите аварии като Чернобил и Фукушима се дължат на човешка крешка. Или по-точно - на добре известен недостатък на конструкцията плюс грешка на оператора. И в двата случая няма ядрена експлозия - гръмва пара, като в обикновен бойлер или в радиатора на колата ви, когато прегрее. И в двата слуая това е можело да се предотврати. При модернизацията на старите (и вече затворени като "опасни") блокове в Козлодуй бяха монтирани специални "прахосмукачки" тип "циклон", които да уловят евентуално изпуснатата пара, за да не се натрупа в помещението (точно това стана във Фукушима). В Чернобил радиацията пък се разпространява от пушека на "обикновен" пожар (запалва се графитът, не ядреното гориво), в който попадат радиоактивни частици, а не защото е имало ядрена експлозия или изпуснато лъчение. В Българските реактори няма графит, нито други горими елементи, така че пожар не може да стане, а както вече казах - парата има къде да бъде събрана преди да гръмне или да изтече в атмосферата. Т.е. нито една от двете аварии няма как да се случи, дори ако българските оператори допуснат същите грешки. Впрочем, не знам дали знаете, но Чернобилската централа не е пострадала при пожара и тя продължава да работи още 14 години след това. Тя спира да произвежда ток чак в края на 2000 г., но хора продължават да работят там дори сега, а наскоро имаше куриозен случай, че щяха да им спрат тока, защото не са си го плащали.
Зелената енергия: супер. Ама нощем не работи. Не можем да си захранваме електрическите крушки чрез слънчеви батерии. Че е скъпа е ясно на всички, но допълнително трябва да се оцени фактът, че за всеки мегават слънчева или вятърна мощност, трябва да се предвиди още един бездействащ мегават от някаква друга централа. Този бездействащ мегават ще струва почти толкова, колкото и ако не бездействаше. Няма значение дали през една водна електроцентрала тече вода или не тече, нейните разходи са еднакви. Топлоцентралите пък не могат да бъдат палени и гасени като електрическа крушка - минават дни, докато водата в котлите се затопли. Еднствено газовите електроцентрали могат да се палят бързо, защото изгорелите газове директно въртят турбината - като в двигател на самолет. Лошото при тях е ниският КПД - около 35%. Това означава, че резервните мегавати, които ще компенсират скритото слънце или утихналия вятър, ще са много скъпи по две причини - ще трябва да им се заплащат разходите дори когато не произвеждат нищо, а когато го произвеждат, ще хабят повече гориво, което също не е евтино (това не важи за паро-газовите, които имат по-голям КПД, но те също не могат да се палят и гасят бързо и не стават за резервни). Следователно зелената енергия е хем скъпа, хем екологичният ефект не е ясен заради по-голямото замърсяване от резервната мощност. Т.е. ако денем се произвежда 1 мегават от слънце, а нощем - от газ с газова турбина, то това може да се окаже по-замърсяващо, отколкото ако през целия ден се произвеждаше само от газ, но в топлоцентрала. Има само една причина Европа да настоява за голям дял на възобновяемите източници и тя не е екологична, а политическа - като се намали потреблението на нефт и газ, ще се намали тяхната цена и политическата ни зависимост от Русия, Северна Африка и Близкия изток. Европа не може да си позволи да е заложник на тоталитарни режими, а по някакво "случайно" съвпадение, съществуват съмнения за демократичността на абсолютно всички държави, от които се внася нефт и газ ...
Икономика: тук вече навлизаме в зоната на сдрача. Никой не може да каже колко ще струва изграждането на евентуална централа и никой не може да каже колко ще струва електричеството, произведено от нея. Когато нямаш никакви данни за бъдещето, има два варианта - не правиш нищо за да не сгрешиш, или изхождаш от миналото, за да можеш да направиш някаква що-годе логична прогноза за бъдещето, поемайки риска тя да се сбъдне или да не се сбъдне. А такава прогноза е лесно да се направи - винаги най-евтината енергия е била ядрената. Щом не се е случвало в миналото да се появи нещо поевтино, малко вероятно е това да се случи и в следващите двайсет години. След двеста - сигурно, но след двайсет - едва ли. Следователно точната цена на централата е без значение - ако въобще е нужен ток, то токът от АЕЦ ще е най-евтин поради чисто философски причини (винаги е било така и нямаме основания да смятаме, че скоро ще бъде различно). Всяка друга мощност, произвеждаща същото количество ток, ще е по-скъпа, когато дойде време да бъде изградена. А дали 9 ще е по-скъпо от 8 или 19 ще е по-скъпо от 18 - няма никакво значение. Важно е само съотношението. Чух много аргументи, че централата ще е скъпа (и сигурно са прави), но не видях нито едно по-евтино предложение. "Скъпо" и "евтино", обаче, не са абсолютни категории. Има "по-скъпо" и "по-евтино", но за целта трябва да сравняваш две неща, а не само едно.
Нужда: трябва ли ни ток или не ни трябва. Всъщност това е единственият смислен въпрос по цялата тема. Някой може ли да му отговори? Надали, защото каквото и да се каже, ще е хипотеза, която може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. България няма никакъв резерв, за разлика, например, от Германия, която има около 50% излишък (тежката й индустрия или не работи, или вече не е толкова енергоемка). Ние, обаче, сме на нулата - имаме точно толкова енергийни източници, колкото ни е максималното потребление, при това заедно с топлофикациите. Ако Топлофикация София спре да подава пара в студен зимен ден - край, няма компенсиране, защото всички останали електроцентрали в България взети заедно не могат да произведат толкова ток, че да могат абонатите на Топлофикация да си включат електрически печки. Миналата зима предизвикахме режим на тока в Албания - вътрешното ни потребление беше толкова голямо, че не останаха невключени централи и спряхме износа. Това поставя въпроса дали можем да компенсираме недостига с внос - сигурно можем, стига Топлофикация Букурещ да не спре, точно когато имаме нужда. Някой може ли да каже със сигурност дали това може или не може да се случи?
Това ми напомня за вица за индианците, които отишли при вожда да го питат дали зимата ще е студена или топла.
- Не знам каква ще е - отговорил вождът.
След няколко дни племето пак попитало:
- Вожде, зимата топла или студена?
- Не знам, бе, не знам - аз съм вожд, не съм шаман.
След още някоко дни:
- Вожде, кажи дали зимата ще е топла или студена, за да знаем дали да събираме дърва или да не събираме.
Замислил се вождът. Ако каже, че ще топла, а тя се окаже студена - племето ще остане на студа без дърва и като нищо в яда си ще го скалпират. Ако им каже, че ще е студена, а тя се окаже топла, най-много да им останат дърва за следващата година.
- Студена - казал вожът - студена ще е зимата.
И почнали индианците да събират дърва. Де що има дърво - събрали го. Спрели да ходят на лов, за да събират дърва. На вожда му станало съвестно, че може би ги е накарал излишно да работят и затова решил все пак да телеграфира в метеорологичната служба на белите.
- Каква ще е зимата. Точка.
- Не знаем. Точка. Но като гледаме индианците как събират дърва, значи ще е студена. Точка.
Та и аз така - при неясна прогноза за зимата, предпочитам да сме събрали дърва, отколкото да не сме събрали. Ако останат неизползвани - ще им търсим друго приложение. Другата алтернатива ме притеснява повече. А цената ще е съпоставима с разходите за цигари по време на строежа и така или иначе ще я платим - ако не за ядрена централа, то за газови или за внос. Каквото има да се краде, ще се открадне - ако не от едното лоби, то от другото. Въпросът е само в кой случай дългосрочният риск за икономиката е по-малък.
Има, разбира се, и друг вариант - общоевропейска енергийна система, в която мощностите и мрежите да се планират и управляват на ниво ЕС. Бих си променил мнението, ако и когато ЕС е в състояние да гарантира доставките на електричество за България поне за период от 20-30 години напред и на цена, съпоставима с тази от местни източници. Тогава няма да има значение дали електричеството ще произведено в Белене или в Белгия, както сега за Пазарджик няма значение дали е от Марица Изток или от Бобовдол. Но дотогава ...
Митко
Ще започна с изходната позиция, защото макар и в качеството си на обикновен гражданин, не се чувствам съвсем неуверено в темата. Не съм "вътре" в материята, но не ми е съвсем далечна и непонятна.
Физиката ми е любимата научна дисциплина. Навремето бях приет както Физика, така и Математика. Избрах математиката заради по-голямата връзка с информатиката, но така или иначе физиката не ми е чужда. Мога достатъчно добре да обясня принципа на действие на поне три вида ядрени реактори - тези в Козлодуй / Белене (водно-водни), тези в Чернобил (графитни) и тези във Фукушима (бойлерни). Съответно имам и някаква представа защо и как са се случили авариите там.
Не съм работил в сферата на енергетиката, но имам самочувствието на експерт в телекомуникациите. Разлика в принципите на управление на двата бранша почти няма. И в двата случая имаш източници на ресурс, който чрез преносна мрежа с определен капацитет се доставя на потребители, намиращи се на друго място. Смятам, че достатъчно добре мога да си представя как функционира енергийната система, защото нейните проблеми са същите като на телекомуникационната.
Сега по същество.
Екологичните аргументи: няма по-безопасна централа от ядрената. Всичко се чупи, разбира се, но докато реакторът е здрав, можете да построите детска градина в двора на централата и ще е безопасно. Това не важи за нито една топлоцентрала. Каквото и да изгаряте в нея (въглища, газ, биологични отпадъци), в пушека ще се съдържат всякакви гадости. Нещо повече - въглищата са слабо радиоактивни и една централа като Марица Изток излъчва повече радиация от ядрена централа, просто заради голямото количество складирани въглища. Бетонът е радиоактивен и град като София също излъчва повече радиация от една изправна централа. Космосът е радиоактивен и ако живеете на високо, ще ви облъчва повече от ядрена централа в съседния двор. В Банско радиацията е повече отколкото в София, в София - повече отколкото в Козлодуй.
Безопасност: големите аварии като Чернобил и Фукушима се дължат на човешка крешка. Или по-точно - на добре известен недостатък на конструкцията плюс грешка на оператора. И в двата случая няма ядрена експлозия - гръмва пара, като в обикновен бойлер или в радиатора на колата ви, когато прегрее. И в двата слуая това е можело да се предотврати. При модернизацията на старите (и вече затворени като "опасни") блокове в Козлодуй бяха монтирани специални "прахосмукачки" тип "циклон", които да уловят евентуално изпуснатата пара, за да не се натрупа в помещението (точно това стана във Фукушима). В Чернобил радиацията пък се разпространява от пушека на "обикновен" пожар (запалва се графитът, не ядреното гориво), в който попадат радиоактивни частици, а не защото е имало ядрена експлозия или изпуснато лъчение. В Българските реактори няма графит, нито други горими елементи, така че пожар не може да стане, а както вече казах - парата има къде да бъде събрана преди да гръмне или да изтече в атмосферата. Т.е. нито една от двете аварии няма как да се случи, дори ако българските оператори допуснат същите грешки. Впрочем, не знам дали знаете, но Чернобилската централа не е пострадала при пожара и тя продължава да работи още 14 години след това. Тя спира да произвежда ток чак в края на 2000 г., но хора продължават да работят там дори сега, а наскоро имаше куриозен случай, че щяха да им спрат тока, защото не са си го плащали.
Зелената енергия: супер. Ама нощем не работи. Не можем да си захранваме електрическите крушки чрез слънчеви батерии. Че е скъпа е ясно на всички, но допълнително трябва да се оцени фактът, че за всеки мегават слънчева или вятърна мощност, трябва да се предвиди още един бездействащ мегават от някаква друга централа. Този бездействащ мегават ще струва почти толкова, колкото и ако не бездействаше. Няма значение дали през една водна електроцентрала тече вода или не тече, нейните разходи са еднакви. Топлоцентралите пък не могат да бъдат палени и гасени като електрическа крушка - минават дни, докато водата в котлите се затопли. Еднствено газовите електроцентрали могат да се палят бързо, защото изгорелите газове директно въртят турбината - като в двигател на самолет. Лошото при тях е ниският КПД - около 35%. Това означава, че резервните мегавати, които ще компенсират скритото слънце или утихналия вятър, ще са много скъпи по две причини - ще трябва да им се заплащат разходите дори когато не произвеждат нищо, а когато го произвеждат, ще хабят повече гориво, което също не е евтино (това не важи за паро-газовите, които имат по-голям КПД, но те също не могат да се палят и гасят бързо и не стават за резервни). Следователно зелената енергия е хем скъпа, хем екологичният ефект не е ясен заради по-голямото замърсяване от резервната мощност. Т.е. ако денем се произвежда 1 мегават от слънце, а нощем - от газ с газова турбина, то това може да се окаже по-замърсяващо, отколкото ако през целия ден се произвеждаше само от газ, но в топлоцентрала. Има само една причина Европа да настоява за голям дял на възобновяемите източници и тя не е екологична, а политическа - като се намали потреблението на нефт и газ, ще се намали тяхната цена и политическата ни зависимост от Русия, Северна Африка и Близкия изток. Европа не може да си позволи да е заложник на тоталитарни режими, а по някакво "случайно" съвпадение, съществуват съмнения за демократичността на абсолютно всички държави, от които се внася нефт и газ ...
Икономика: тук вече навлизаме в зоната на сдрача. Никой не може да каже колко ще струва изграждането на евентуална централа и никой не може да каже колко ще струва електричеството, произведено от нея. Когато нямаш никакви данни за бъдещето, има два варианта - не правиш нищо за да не сгрешиш, или изхождаш от миналото, за да можеш да направиш някаква що-годе логична прогноза за бъдещето, поемайки риска тя да се сбъдне или да не се сбъдне. А такава прогноза е лесно да се направи - винаги най-евтината енергия е била ядрената. Щом не се е случвало в миналото да се появи нещо поевтино, малко вероятно е това да се случи и в следващите двайсет години. След двеста - сигурно, но след двайсет - едва ли. Следователно точната цена на централата е без значение - ако въобще е нужен ток, то токът от АЕЦ ще е най-евтин поради чисто философски причини (винаги е било така и нямаме основания да смятаме, че скоро ще бъде различно). Всяка друга мощност, произвеждаща същото количество ток, ще е по-скъпа, когато дойде време да бъде изградена. А дали 9 ще е по-скъпо от 8 или 19 ще е по-скъпо от 18 - няма никакво значение. Важно е само съотношението. Чух много аргументи, че централата ще е скъпа (и сигурно са прави), но не видях нито едно по-евтино предложение. "Скъпо" и "евтино", обаче, не са абсолютни категории. Има "по-скъпо" и "по-евтино", но за целта трябва да сравняваш две неща, а не само едно.
Нужда: трябва ли ни ток или не ни трябва. Всъщност това е единственият смислен въпрос по цялата тема. Някой може ли да му отговори? Надали, защото каквото и да се каже, ще е хипотеза, която може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. България няма никакъв резерв, за разлика, например, от Германия, която има около 50% излишък (тежката й индустрия или не работи, или вече не е толкова енергоемка). Ние, обаче, сме на нулата - имаме точно толкова енергийни източници, колкото ни е максималното потребление, при това заедно с топлофикациите. Ако Топлофикация София спре да подава пара в студен зимен ден - край, няма компенсиране, защото всички останали електроцентрали в България взети заедно не могат да произведат толкова ток, че да могат абонатите на Топлофикация да си включат електрически печки. Миналата зима предизвикахме режим на тока в Албания - вътрешното ни потребление беше толкова голямо, че не останаха невключени централи и спряхме износа. Това поставя въпроса дали можем да компенсираме недостига с внос - сигурно можем, стига Топлофикация Букурещ да не спре, точно когато имаме нужда. Някой може ли да каже със сигурност дали това може или не може да се случи?
Това ми напомня за вица за индианците, които отишли при вожда да го питат дали зимата ще е студена или топла.
- Не знам каква ще е - отговорил вождът.
След няколко дни племето пак попитало:
- Вожде, зимата топла или студена?
- Не знам, бе, не знам - аз съм вожд, не съм шаман.
След още някоко дни:
- Вожде, кажи дали зимата ще е топла или студена, за да знаем дали да събираме дърва или да не събираме.
Замислил се вождът. Ако каже, че ще топла, а тя се окаже студена - племето ще остане на студа без дърва и като нищо в яда си ще го скалпират. Ако им каже, че ще е студена, а тя се окаже топла, най-много да им останат дърва за следващата година.
- Студена - казал вожът - студена ще е зимата.
И почнали индианците да събират дърва. Де що има дърво - събрали го. Спрели да ходят на лов, за да събират дърва. На вожда му станало съвестно, че може би ги е накарал излишно да работят и затова решил все пак да телеграфира в метеорологичната служба на белите.
- Каква ще е зимата. Точка.
- Не знаем. Точка. Но като гледаме индианците как събират дърва, значи ще е студена. Точка.
Та и аз така - при неясна прогноза за зимата, предпочитам да сме събрали дърва, отколкото да не сме събрали. Ако останат неизползвани - ще им търсим друго приложение. Другата алтернатива ме притеснява повече. А цената ще е съпоставима с разходите за цигари по време на строежа и така или иначе ще я платим - ако не за ядрена централа, то за газови или за внос. Каквото има да се краде, ще се открадне - ако не от едното лоби, то от другото. Въпросът е само в кой случай дългосрочният риск за икономиката е по-малък.
Има, разбира се, и друг вариант - общоевропейска енергийна система, в която мощностите и мрежите да се планират и управляват на ниво ЕС. Бих си променил мнението, ако и когато ЕС е в състояние да гарантира доставките на електричество за България поне за период от 20-30 години напред и на цена, съпоставима с тази от местни източници. Тогава няма да има значение дали електричеството ще произведено в Белене или в Белгия, както сега за Пазарджик няма значение дали е от Марица Изток или от Бобовдол. Но дотогава ...
Митко
Абонамент за:
Публикации (Atom)