понеделник, 14 януари 2013 г.

Ще гласувам "ЗА" Белене

И ще се аргументирам.

Ще започна с изходната позиция, защото макар и в качеството си на обикновен гражданин, не се чувствам съвсем неуверено в темата. Не съм "вътре" в материята, но не ми е съвсем далечна и непонятна.

Физиката ми е любимата научна дисциплина. Навремето бях приет както Физика, така и Математика. Избрах математиката заради по-голямата връзка с информатиката, но така или иначе физиката не ми е чужда. Мога достатъчно добре да обясня принципа на действие на поне три вида ядрени реактори - тези в Козлодуй / Белене (водно-водни), тези в Чернобил (графитни) и тези във Фукушима (бойлерни). Съответно имам и някаква представа защо и как са се случили авариите там.

Не съм работил в сферата на енергетиката, но имам самочувствието на експерт в телекомуникациите. Разлика в принципите на управление на двата бранша почти няма. И в двата случая имаш източници на ресурс, който чрез преносна мрежа с определен капацитет се доставя на потребители, намиращи се на друго място. Смятам, че достатъчно добре мога да си представя как функционира енергийната система, защото нейните проблеми са същите като на телекомуникационната.

Сега по същество.

Екологичните аргументи: няма по-безопасна централа от ядрената. Всичко се чупи, разбира се, но докато реакторът е здрав, можете да построите детска градина в двора на централата и ще е безопасно. Това не важи за нито една топлоцентрала. Каквото и да изгаряте в нея (въглища, газ, биологични отпадъци), в пушека ще се съдържат всякакви гадости. Нещо повече - въглищата са слабо радиоактивни и една централа като Марица Изток излъчва повече радиация от ядрена централа, просто заради голямото количество складирани въглища. Бетонът е радиоактивен и град като София също излъчва повече радиация от една изправна централа. Космосът е радиоактивен и ако живеете на високо, ще ви облъчва повече от ядрена централа в съседния двор. В Банско радиацията е повече отколкото в София, в София - повече отколкото в Козлодуй.



Безопасност: големите аварии като Чернобил и Фукушима се дължат на човешка крешка. Или по-точно - на добре известен недостатък на конструкцията плюс грешка на оператора. И в двата случая няма ядрена експлозия - гръмва пара, като в обикновен бойлер или в радиатора на колата ви, когато прегрее. И в двата слуая това е можело да се предотврати. При модернизацията на старите (и вече затворени като "опасни") блокове в Козлодуй бяха монтирани специални "прахосмукачки" тип "циклон", които да уловят евентуално изпуснатата пара, за да не се натрупа в помещението (точно това стана във Фукушима). В Чернобил радиацията пък се разпространява от пушека на "обикновен" пожар (запалва се графитът, не ядреното гориво), в който попадат радиоактивни частици, а не защото е имало ядрена експлозия или изпуснато лъчение. В Българските реактори няма графит, нито други горими елементи, така че пожар не може да стане, а както вече казах - парата има къде да бъде събрана преди да гръмне или да изтече в атмосферата. Т.е. нито една от двете аварии няма как да се случи, дори ако българските оператори допуснат същите грешки.  Впрочем, не знам дали знаете, но Чернобилската централа не е пострадала при пожара и тя продължава да работи още 14 години след това. Тя спира да произвежда ток чак в края на 2000 г., но хора продължават да работят там дори сега, а наскоро имаше куриозен случай, че щяха да им спрат тока, защото не са си го плащали.

Зелената енергия: супер. Ама нощем не работи. Не можем да си захранваме електрическите крушки чрез слънчеви батерии. Че е скъпа е ясно на всички, но допълнително трябва да се оцени фактът, че за всеки мегават слънчева или вятърна мощност, трябва да се предвиди още един бездействащ мегават от някаква друга централа. Този бездействащ мегават ще струва почти толкова, колкото и ако не бездействаше. Няма значение дали през една водна електроцентрала тече вода или не тече, нейните разходи са еднакви. Топлоцентралите пък не могат да бъдат палени и гасени като електрическа крушка - минават дни, докато водата в котлите се затопли. Еднствено газовите електроцентрали могат да се палят бързо, защото изгорелите газове директно въртят турбината - като в двигател на самолет. Лошото при тях е ниският КПД - около 35%. Това означава, че резервните мегавати, които ще компенсират скритото слънце или утихналия вятър, ще са много скъпи по две причини - ще трябва да им се заплащат разходите дори когато не произвеждат нищо, а когато го произвеждат, ще хабят повече гориво, което също не е евтино (това не важи за паро-газовите, които имат по-голям КПД, но те също не могат да се палят и гасят бързо и не стават за резервни). Следователно зелената енергия е хем скъпа, хем екологичният ефект не е ясен заради по-голямото замърсяване от резервната мощност. Т.е. ако денем се произвежда 1 мегават от слънце, а нощем - от газ с газова турбина, то това може да се окаже по-замърсяващо, отколкото ако през целия ден се произвеждаше само от газ, но в топлоцентрала. Има само една причина Европа да настоява за голям дял на възобновяемите източници и тя не е екологична, а политическа - като се намали потреблението на нефт и газ, ще се намали тяхната цена  и политическата ни зависимост от Русия, Северна Африка и Близкия изток. Европа не може да си позволи да е заложник на тоталитарни режими, а по някакво "случайно" съвпадение, съществуват съмнения за демократичността на абсолютно всички държави, от които се внася нефт и газ ...

Икономика: тук вече навлизаме в зоната на сдрача. Никой не може да каже колко ще струва изграждането на евентуална централа и никой не може да каже колко ще струва електричеството, произведено от нея. Когато нямаш никакви данни за бъдещето, има два варианта - не правиш нищо за да не сгрешиш, или изхождаш от миналото, за да можеш да направиш някаква що-годе логична прогноза за бъдещето, поемайки риска тя да се сбъдне или да не се сбъдне. А такава прогноза е лесно да се направи - винаги най-евтината енергия е била ядрената. Щом не се е случвало в миналото да се появи нещо поевтино, малко вероятно е това да се случи и в следващите двайсет години. След двеста - сигурно, но след двайсет - едва ли. Следователно точната цена на централата е без значение - ако въобще е нужен ток, то токът от АЕЦ ще е най-евтин поради чисто философски причини (винаги е било така и нямаме основания да смятаме, че скоро ще бъде различно). Всяка друга мощност, произвеждаща същото количество ток, ще е по-скъпа, когато дойде време да бъде изградена. А дали 9 ще е по-скъпо от 8 или 19 ще е по-скъпо от 18 - няма никакво значение. Важно е само съотношението. Чух много аргументи, че централата ще е скъпа (и сигурно са прави), но не видях нито едно по-евтино предложение. "Скъпо" и "евтино", обаче, не са абсолютни категории. Има "по-скъпо" и "по-евтино", но за целта трябва да сравняваш две неща, а не само едно.

Нужда: трябва ли ни ток или не ни трябва. Всъщност това е единственият смислен въпрос по цялата тема. Някой може ли да му отговори? Надали, защото каквото и да се каже, ще е хипотеза, която може да се сбъдне, а може и да не се сбъдне. България няма никакъв резерв, за разлика, например, от Германия, която има около 50% излишък (тежката й индустрия или не работи, или вече не е толкова енергоемка). Ние, обаче, сме на нулата - имаме точно толкова енергийни източници, колкото ни е максималното потребление, при това заедно с топлофикациите. Ако Топлофикация София спре да подава пара в студен зимен ден - край, няма компенсиране, защото всички останали електроцентрали в България взети заедно не могат да произведат толкова ток, че да могат абонатите на Топлофикация да си включат електрически печки. Миналата зима предизвикахме режим на тока в Албания - вътрешното ни потребление беше толкова голямо, че не останаха невключени централи и спряхме износа. Това поставя въпроса дали можем да компенсираме недостига с внос - сигурно можем, стига Топлофикация Букурещ да не спре, точно когато имаме нужда. Някой може ли да каже със сигурност дали това може или не може да се случи?

Това ми напомня за вица за индианците, които отишли при вожда да го питат дали зимата ще е студена или топла.


- Не знам каква ще е - отговорил вождът.
След няколко дни племето пак попитало:
- Вожде, зимата топла или студена?
- Не знам, бе, не знам - аз съм вожд, не съм шаман.
След още някоко дни:
- Вожде, кажи дали зимата ще е топла или студена, за да знаем дали да събираме дърва или да не събираме.
Замислил се вождът. Ако каже, че ще топла, а тя се окаже студена - племето ще остане на студа без дърва и като нищо в яда си ще го скалпират. Ако им каже, че ще е студена, а тя се окаже топла, най-много да им останат дърва за следващата година.
- Студена - казал вожът - студена ще е зимата.
И почнали индианците да събират дърва. Де що има дърво - събрали го. Спрели да ходят на лов, за да събират дърва. На вожда му станало съвестно, че може би ги е накарал излишно да работят и затова решил все пак да телеграфира в метеорологичната служба на белите.
- Каква ще е зимата. Точка.
- Не знаем. Точка. Но като гледаме индианците как събират дърва, значи ще е студена. Точка.

Та и аз така - при неясна прогноза за зимата, предпочитам да сме събрали дърва, отколкото да не сме събрали. Ако останат неизползвани - ще им търсим друго приложение. Другата алтернатива ме притеснява повече. А цената ще е съпоставима с разходите за цигари по време на строежа и така или иначе ще я платим - ако не за ядрена централа, то за газови или за внос. Каквото има да се краде, ще се открадне - ако не от едното лоби, то от другото. Въпросът е само в кой случай дългосрочният риск за икономиката е по-малък.

Има, разбира се, и друг вариант - общоевропейска енергийна система, в която мощностите и мрежите да се планират и управляват на ниво ЕС. Бих си променил мнението, ако и когато ЕС е в състояние да гарантира доставките на електричество за България поне за период от 20-30 години напред и на цена, съпоставима с тази от местни източници. Тогава няма да има значение дали електричеството ще произведено в Белене или в Белгия, както сега за Пазарджик няма значение дали е от Марица Изток или от Бобовдол. Но дотогава ...

Митко

10 коментара:

  1. Интересно. Един въпрос(може да прозвучи като заяждане, но не е - напротив, любопитно ми е мнението на информиран човек) - как си обясняваш отказването от ядрената енергия на водещи европейски държави?

    ОтговорИзтриване
  2. Няколко технически контра-аргумента:

    1. Екологичност - не е коректно да правиш само сравнение с топлоцентралите на въглища. Никой не спори, че АЕЦ е по-екологична алтернатива от тях. Ами ВЕИ? А и къде в екологията намираш място за отработеното гориво?

    2. Безопасност - безопасността е обратно пропорционална на произведението от вероятността за авария и негативния ефект от нея. Дори и при много ниска вероятност за авария, но огромните щети, които може да последват, крайния резултат никак не е добър. От друга страна, дори и най-некачествените ВЕИ трудно могат да причинят някакви щети.

    3. Зелената енергия - принципно проблемът с неравномерния добив през денонощието съществува, но:
    - само при фотоволтаичните централи той е фиксиран във времето. При ветрогенераторите и (евентуално) приливните вълни максимумите или се постигат в различно време, или са на случаен принцип. Комбинирането на източници от различен тип и разпределени географски, би гарантирал статистически равномерно разпределение на добива;
    - има начини да се съхранява произведеният излишък от електроенергия - един от тях се практикува в България от много години - ПАВЕЦ. Той не може да поеме цялото натоварване на енергийната ни мрежа, но и не е необходимо - неговата задача е само да поеме разликите между производството и потреблението.

    4. Икономика - сигурно си наясно, че създаването на единични центрове на производство или потребление изкривява значително всеки пазар. При това положение изграждането на мастодонт като АЕЦ "Белене" е равносилно на игра на руска рулетка. От друга страна, изграждането на множество малки мощности от различни инвеститори подобрява пазарните отношения - създава предпоставки за конкуренция и разпределя риска. Малките играчи са и много по-гъвкави при промяна на икономическите условия.

    5. Нужда - тук не мога да заема твърда позиция, не съм пророк. Но има няколко фактора, които неминуему влияят на потреблението на електроенергия:
    - най-големият потребител на енергия е промишлеността. От промишлеността най-голям дял имат тежката промишленост и металургията. И двете на практика вече не съществуват у нас и няма тенденции да се развиват отново. Останалите видове, дори и да процъфтяват, ще намаляват нормираното си потребление поради технологичното усъвършенстване и стремежа към оптимизация на разходите (за електроенергия). В много случаи, самите компании си изграждат енергийни мощности, с които да задоволяват нуждите си, а могат и да продават. Елементарен пример - всички хотели по черноморието си топлят водата със слънчеви колектори.
    - друг огромен (потенциален) потребител са отоплителните тела. В случай, че някоя от топлофикациите фалира най-накрая, нейните потребители ще преминат на други видове отопление. Само че, поради цените им, това става и в момента - масово за отопление се инсталират климатици, което автоматично намалява необходимата енергия 3-4 пъти (заради COP). Освен това, заради високите цени и на тока, хората инвестират изгодно и в топлоизолации. В перспектива тези процеси ще доведат до момента, в който спирането на топлофикацията няма значително да промени енергийния баланс.
    - потреблението на домакинствата също намалява поради технологичното усъвършенстване на ползваните уреди. За отоплението вече споменах. В кухнята - стандартната печка постепенно се замества от стъклокерамични плотове и индукционни нагреватели. Микровълновата фурна също пести енергия като нагрява само храната. Хладилник, пералня, миялна - в момента се продават почти само клас А и се добавят все повече плюсове. В осветлението нагреваемата жичка бе заменена от луминисцентни крушки, а вече и от светодиоди - намалението на потреблението е повече от 10 пъти! Останалата техника (в т.ч. и компютрите) също върви в тази посока.

    В заключение, ако отчетеш коректно описаните фактори, "необходимостта" от изграждане на нова АЕЦ или нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" се стопява, а правилния път на развитието на енергетиката ни е, както винаги, напред с технологиите!

    ОтговорИзтриване
  3. @Hristo: Германия има излишък от енергия, тъй-като индустрията й вече не потребява чак толкова ток, колкото преди. Може да си позволи да спре 50% от централите си и пак да няма недостиг. Все някакви централи трябв ада спре, защото не са й нужни. Австрия пък уж е против ядрената енергетика, но купува ток от ядрени централи, които са извън нейната територия. Това за мен е лицемерие, което е удобно пред все "по-зеленото" население.

    ОтговорИзтриване
  4. През 70-те години на миналия век професор Йосиф Шкловски предлага развитието на една цивилизация да се определя по енергията, която тя може да произведе. Това се оказва удивително обективен критерий: първобитните цивилизации разполагат само с енергията на огъня, после се добавя енергията на животинската тяга, после енергията на водата и вятъра и т.н. докато днес използваме енергията на ядрения разпад. Разбира се движението може да бъде както напред, така и назад...

    ОтговорИзтриване
  5. по въпроса за нуждата - всъщност има доста конкретни данни за консумацията, производството, вноса и износа на ток в България. това, че сме близо до 100% е доста далеч от вярното. имаме производствен капацитет от около 12гигавата при потребление рядко надминаващо 7..

    прочети следния репорт на HSBC за Белене и анализ на пазара, който скоро изтече: https://www.balkanleaks.eu/media/belene/report_HSBC.pdf

    ОтговорИзтриване
  6. и да допълня само - да, по-миналата зима, когато руснаците спряха газа и производството, което не спря, за известно време мина на ток - тогава експорта трябваше да намалее сериозно..

    но като на информатик предполагам не е нужно да обяснявам разликата между проблем с капацитета и проблем с пикова консумация.. като за последното най-доброто и евтиното решение определено не е увеличаване на капацитета

    ОтговорИзтриване
  7. Ами не. Инсталираната мощност наистина е 12 гигавата, но там влиза всичко, при това с максималната си мощност - слънце, вятър, вода, тец. Ако слънцето грее със страшна сила, едновременно с това духа като ураган, вали като из ведро и реките преливат, в тецовете няма спрени мощности и двата реактора са на макс - тогава да. Но различните енергоизточници достигат максималната си мощност по различно време на годината и на денонощието, като това време определено не съвпада с пика в консумацията. Реките например не са най-пълноводни когато слънчевото греене е най-силно, а язовирите не са най-пълни през зимата. Въобще, възобновяемите надали някога изобщо работят с максималната си мощност - те са 24% от инсталираната мощност, но дават едва 6.8% от произведената енергия. Реално използваемият производствен капацитет по време на годишния максимум на потреблението е около 9 гигавата. Миналата зима потреблението стигна 7.3 гигавата. Т.е. резервата е около 1.7 гигавата. За сравнение, софийската Топлофикация е 3 гигавата.

    Или както съм написал по-горе - ако Топлофикация спре да подава пара, резервната мощност във всички останали електроцентрали няма да стигне, за да компенсира недостига. Отделна тема е, че поради това софиянци не могат никога да се откажат от парно и Топлофикация ще се поддържа работеща, дори ако е на загуба и във фактически фалит.

    Освен това не е логически правилно да се планира за 20 години напред, изхождайки от ситуацията днес. През тези 20 години ще бъдат изведени от експлоатация доста мощности, защото са остаряли и им изтича проектният експлоатационен срок, защото не отговарят на екологичните норми или просто защото ще се счупят. ТЕЦ София тогава ще е на 83 години. Дали ще изкара сто? Нищо не е вечно. На мястото на старите мощности няма как да не се изграждат нови.

    И понеже очаквам, че следващият отговор ще бъде, че ще компенсираме с възобновяеми източници, предварително ще отбележа, че е невъзможно, понеже противоречи на законите на физиката. Това е една хубава мечта за човечеството, но към началото на 21-ви век е само това - мечта. И не се заблуждавайте по съобщения от типа "Германия произведе 50% от енергията си от възобновяеми източници". В средата на слънчев летен ден в държава, в която не е 40 градуса на сянка и климатиците не работят на макс, всеки може да произведе повече енергия, отколкото харчи. Когато го направят в някоя студена януарска нощ, тогава ще се съглася, че е възможно.

    ОтговорИзтриване
  8. За допълнението: когато смятаме капацитета на даден доставчик (или източник на енергия), ние се съобразяваме с няколко неща: какво ще стане, ако изгубим друг голям доставчик (спре някой енергоблок), какво ще стане, ако изгубим трасето до друг голям доставчик (скъса се далекопровода до Турция, откъдето бихме могли да внесем ток), какво ще стане, ако наш голям клиент изгуби свой друг голям доставчик и се пренасочи изцяло към нас (спрян газ или повреда в Топлофикация и преминаването на потребителите на ток), влошаване на времето, когато хората си остават вкъщи и се ровят повече в Интернет (пускат още една печка).

    Както казах и в началото - принципите са почти еднакви. За да не настъпи срив в системата, трябва да си се подготвил с достатъчно резерв (N+1), за да поемеш всеки един от тези пикове. А понеше shit happens и не е невъзможно да ти се случат няколко гадни събития едновременно (да не забравяме например възможностите са саботаж или координирани действия на "врагове" - Путин спира газта, Турция отказва да ни продаде ток от тяхната централа заради нашите протести при изграждането й, а миньрите стачкуват и Марица Изток спира), добре е да си подговен поне N+2 или N+M.

    Но в случая с ядрената енергия е малко по-различно. Тя не може да служи за обиране на пикове, а за осигуряване на базово потребление. Т.е. на потреблението в ниския край на графиката, когато то е най-малко. У нас това потребление е около 3 гигавата и не виждам експертите да спорят дали е нужен още един гигаватов блок + наличните 2 в Козлодуй. Нужен е. Спорят дали е нужен втори (общо 4), ако нямаме гарантиран пазар за него. В момента, обаче, не ни питат дали да има два блока в Белене или само един. А и да ни питаха, на мен това не ми изглежда като голяма беда - ако има пазар, ще работят на макс, а ако няма - ще работят с по-малък капацитет и ще пестят гориво за черни дни.

    Това би имало своето голямо предимство. Една касета с ядрено гориво стига за около 3 години и повече. Т.е. колкото и да си се скарал с Путин, реакторите ти ще работят още поне 3 години, без да се налага да ги зареждаш, а ако имаш касети на склад, може и да изчакаш да му свърши мандата. Това ти дава достатъчна независимост, за да можеш да преживееш всякакви икономически и политически трусове. Не е като газта, която спира практически веднага, щом някой врътне кранчето, или към вносния ток, който спира още по-бързо. Така че този излишен един гигават (ако е излишен), може да си има своето голямо предимство, осигурявайки сигурност на доставките за много дълъг период от време. Аз в собствените си бизнесрешения никога не съм имал задръжки да изхарча някой лев за "застраховка" - за мерки, които биха помогнали да не загине целия бизнес в случай на някаква непредвидена случка. Не е фатално, ако ти трябват два сървъра, ти да купиш три, за да спиш спокойно. Приложено към цялата икономика, един "излишен" реактор е нищо на фона на спокойствие за 40-50 години напред.

    Нека не се заблуждаваме - проблемът с Белене е същия като с шистовия газ и опира до това може ли Русия да ни изнудва или не може. Западът смята, че може, затова не ни дава да строим Белене и ни кара да си разработим газовите находища. Очевидно е, че не само може, но и ще ни изнудва, но както казах - поне лагът във времето е достатъчно дълъг, за да го няма ефектът на врътнатото кранче.

    ОтговорИзтриване
  9. Сетих се за една случка от практиката ми на тема "shit happens". Бях продуктов мениджър на един дейтацентър. Идват потенциални клиенти от най-големия телекомуникационен оператор в света. Аз ги разхождам из дейтацентъра и им показвам:

    - Това тук е трафопоста, това е резервният трафопост, това е генераторът, а това - резервният генератор. Кабелите им не се пресичат никъде. Имаме нафта на склад за 72 часа, така че токът просто няма как да спре. А ако в София няма ток повече от 72 часа, аз вече ще съм избягал от бомбардировките и няма да ми пука за никакви дейтацентрове ...

    Те разгледаха схемата и казаха:

    - Ако спре тока и в двете подстанции, основният ви генератор не запали и едновременно с това ви се е счупил превключвателят между двата генератора, няма да можете да захраните дейтацентъра. Ще произвеждате ток с резервния генератор, но той няма да стига до сървърите.

    Аз се опитах да ги убедя, че това е абсурд - три отделни повреди не могат да се случат едновременно, но те казаха "могат" и си тръгнаха. После ние преработихме схемата така, че двата генератора да не се подсигуряват един-друг (1+1), а всеки генератор да подсигурява по един трафопост (2+2). Така вече трябва да се случат 4 едновременни повреди, а не 3. Което пак е възможно, но някакво ниво на риск все пак трабва да се поеме.

    ОтговорИзтриване
  10. Точно подобен проблем с генераторите и резервирането на захранването при авария (цунамито) доведе до същинската авария във Фукушима. Реакторите си изключиха, централата се шътдаунна и уж всичко ок, ама не. И почнаха проблемите. Затова е опасна ядрената енергетика. После с утилизацията е кошмар също. Да, сгурията от ТЕЦ също, но тя може да натрови само района + 20-30км радиус, а Чернобил и Фукушима - континенти.

    ОтговорИзтриване