България има историческа отговорност да настоява за честни международни разследвания

На 13-ти май 1981-ва година, турчинът Мехмед Али Агджа извършва атентат срещу папа Йоан Павел II.

Като съучастници са привлечени трима българи - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Сергей Антонов е арестуван, другите двама успяват да се приберат в България.

В продължение на четири години т.нар. "Българска следа" се използва от всички западни медии за осъществяване на дискриминираща кампания срещу България, СССР и целия социалистически лагер. Антонов е освободен "поради липса на доказателства", без участието на България де бъде по някакъв начин доказано или отхвърлено. Чак 20 години по-късно папата казва, че "никога не е вярвал в българската следа", но това не може да компенсира репутационната ни щета.

По-младите от мен може би имат само бегла представа за този случай, ако изобщо са го чували, но нека имат предвид, че да убиеш папата не е като да убиеш бивш шпионин. Отзвукът е "като за световно". Целият свят тогава знае (именно знае, а не предполага с "голяма степен на вероятност"), че един турчин е опитал да убие папата под ръководството на българските тайни служби и по решение на КГБ. Има пространни статии във всички големи и малки вестници и списания, предавания във всички телевизии, има издадени дори няколко книги. И това продължава с години.



През 1999 г. в Либия са арестувани българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, по обвинение, че умишлено са заразили със СПИН стотици деца. Този случай не е от такъв международен калибър, но цялата българска общественост е добре запозната, поне с българската гледна точка. Според либийската, обаче, българските медици са виновни и осъдени. Процесът продължава осем години.



България има историческата отговорност да настоява случки като убийството на папата, заразяването на либийските деца и отравянето на руско-британския шпионин, да се разследват безпристрастно и да се решават според доказателствата, а не според политическата необходимост или коректност. Защото в противен случай, когато следващия път влезнем в световния новинарски обмен като извършители на нещо, няма да имаме никакво право да настояваме за друго отношение спрямо нас.