четвъртък, 8 януари 2015 г.

За Шарли и циганите

В момента пространството е удавено в коментари по повод "европейския 11-ти септември" в Париж. На мен ми се иска да обърна внимание върху най-малкото общо кратно на този проблем и на един нашенски, значително по-миролюбив, но в своята сърцевина абсолютно същия.

Става дума за конфликта между християнството и исляма сравнен с конфликта между българите и циганите (нали не сме забравили, че съвсем скоро отказахме да им пращаме линейки).

И в двата случая има очевиден проблем. Не можем да си затваряме очите за проблемите, които циганите създават, нито можем да игнорираме факта, че тероризмът като цяло е плод на религиозен (разбирай - ислямски) фундаментализъм.

Обаче и в двата случая не само е вярно, но е и изключително важно да не забравяме да не генерализираме. Да, тероризмът е мотивиран от религиозни подбуди, но не, мюсюлманите не могат да бъдат обвинявани за това. Да, битовата престъпност я дължим основно на циганите, но не, циганите не бива да бъдат смятани априори за престъпници. Да, имаме проблеми и с едните и с другите, но не, не трябва да им отмъщаваме "на едро". Ние трябва да продължим да се държим с мюсюлманите и с циганите като с добри съседи и да изискваме от тях да правят същото. Ако не го правят, трябва да продължаваме да го изискваме, но ние трябва да продължаваме да сме добрите съседи.

И тук стигам до нещо много важно. Не сме ние тези, които ще ги променим. Ние, християните, няма да можем да се справим с ислямския фундаментализъм. От известно време чувам Ердоган да натъртва, че Европа трябва да се справи с нарастващия анти-ислямизъм. Нищо подобно. Ердоган (разбирай - средностатистическия мюсюлманин) трябва да се справи с нарастващия в Европа антиислямизъм, защото това не е наш проблем, а техен. Както и циганите са тези, които трябва да се справят с латентния расизъм на българите, защото не сме ние виновни, че има за какво да се притесняваме.

Затова имамите да бъдат така добри да не ни занимават в момента с проповеди и обяснения как мюсюлманите са мирни хора. Ние това си го знаем. Всеки от нас има познати мюсюлмани, за които в повечето случаи дори не знае, че са такива, тъй като с нищо не са по-различни. Имамите трябва да се фокусират върху собствените си "различни". Наличието на фундаменталисти в някаква деноминация е проблем на деноминацията, а не на всички останали. Тя този проблем трябва да си го реши сама, защото ние можем да го решим само с някакъв вид насилие. Дали това насилие ще бъде подпалване на арабски ресторанти във Франция или рестрикции върху емиграцията няма значение - ще е все някакъв вид насилие. С добро могат да се оправят само те, помежду си. И ако не могат или не искат, не трябва да се изненадват от последиците. Защото всички сме Шарли, ама и на всички започва да ни омръзва да бъдем Шарли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар