Техните срещи с Желю

С Желю Желев бяхме семейни приятели, затова няма да се включа в общия хор "моите срещи с Желю". Обаче има две куриозни случки около него, за които често се срещам.

Желю и баща ми бяха близки. Семействата често си гостуваха. Звънят един ден от президентството вкъщи и търсят майка ми. Баща ми - добре, ама да търсят майка ми е необичайно. Обажда се тя, а отсреща я питат "тук един господин твърди, че ви е баща"...

Оказва се, че дядо ми Митко, лека му пръст, решил, че трябва по някаква причина да говори с Президента. Принципно нищо не му пречи да говори с него на вилата, когато гойде на гости (за това по-нататък) или вкъщи на някое по-голямо събиране, но дядото решил, че няма да занимава семейството с неговите си дела и ще се оправи сам. Пък и вкъщи е Желю, а в Президентсвото е Президент, а той искал да говори по президентски дела (вече съм забравил за какво, но не беше нещо лично - май за някакъв паметник).

Мотивите на дядото са едно на ръка и не са чак толкова интересни. Интересното е, че без да казва на никого, на общо основание отишъл в президентството, неясно как се преборил с охраната и с бюрокрацията, но никой не успял да го спре и той се озовал в кабинета на Желев. Говорил с него, а чак след като си свършил работата, казал кой е, съответно чак тогава ни се обаждат за потвърждене.

Споменах за вилата в Горна Диканя. Тя по-късно стана известна покрай борбата на баща ми със съседната чалга-кръчма, но по онова време все още не бяхме построили двуметровата бетонна ограда, а хората все още бяха нормални и никой не им пречеше свободно да влизат в двора, стига да искат. Един ден Желю е на гости, а охраната пази на улицата пред символичната (тогава) ограда. По едно време настава суматоха и охраната явно осуетява нещо. Това не е съвсем обичайно, затова проявяваме любопитство.

Оказва се, че местен "гражданин", както си бил в гората за дърва, на връщане видял, че Желю е у нас и решил да влезне да го пита нещо. Вероятно нямаше да има проблем, ако се беше сетил преди това да остави брадвата.