 |
| Народът на Турция през 2016 г. |
 | |
| Народът на Турция през 2013 г. |
Обяснението е много просто - няма вече такова понятие като "народ". Има един народ, а има и друг народ. После има трети народ.
Аз не се наемам да анализирам защо народът, който излезна да протестира срещу Ердоган заради дреболия като превръщането на парк в мол, снощи не направи нищо. Само отбелязвам факта, че не направи нищо, за разлика от другия народ, който спря танковете в Истанбул и Анкара. А казваха, че в големите градове привържениците на Ердоган са малцинство, повечето били срещу него.
***
Народът на Великобритания бил искал да напусне Европейския съюз. Народът на Шотландия май ще поиска да напусне Великобритания, за да остане в ЕС. Тогава със сигурност някакъв народ пък ще поиска да напусне Шотландия, за да остане във Великобритания. Народът на Гибралтар, горкия, не знае къде се намира.
Оказва се, че атентатите във Франция са дело на французи, т.е. на народа на Франция. Е, на малка част от него, но все едно - едната част от народа гази или взривява и пали другата част.
У нас един народ си избра президент, който има 25% одобрение, както и правителство, което има 30% одобрение.
***
Моят извод от случващото се напоследък е, че демокрацията е в криза на идентичността. Легитимирането на властта чрез народа ще става все по-трудно, защото става все по-трудно да се дефинира понятието "народ". Коя е онази спойка, която определя населяващите дадена територия като "народ"? Не ви ли се струва, че това общо нещо вече започва да е самата територията и почти нищо друго? Опитите на естаблишмънта да реши този проблем чрез създаване на нови идеологии ("евроатлантически ценности") се провалят, но предлаганите алтернативи като връщане към националните държави също ще се провалят и то по същата причина. Замяната на една разделителна линия с друга не решава основният логически проблем, а именно това, че демокрацията по същество е диктатура на една активната част от населението спрямо друга, която е била по-пасивна. Ако пасивната го приема, както е у нас, няма големи колизии, но ако вододелът мине през две активни групи, тогава какво правим? Коя от тях ще се примири с избора, направен от другата? Брексит ни го показва в момента Live в реално време, но и атентатите, превратите, а в по-голям мащаб - и активизирането на геополитическото противопоставяне са проява на този недъг на съвременния обществен договор - той не предполага съвместно съжителство на две различни, но активни общества.
В малък мащаб, политкоректността върши работа, като замита проблема под килима. Не можем да живеем заедно с циганите, но ни се забранява да говорим за това. Понеже проблемът все пак е търпим, ние се правим, че вече го няма. Няма цигани, има роми, а с ромите проблеми няма, защото не са цигани. Be happy. В Германия (а утре несъмнено и у нас) започнаха да глобяват за "език на омразата", което преведено всъщност означава "забранявам ти да казваш, че си недоволен". Може за известно време и това да даде "резултат", защото проблемът с надигащото се недоволство ще се замете и ще ни се струва, че не е сериозен и е търпим, също този с циганите. Като стане нетърпим какво ще правим? Exit?
В голям мащаб, обаче, с политкоректност и замитане не се получава. Без значение как го оценявате, отцепването на Крим и Донбас по същество е екзит на единия "народ" от другия "народ" поради това, че разделителната линия е минала между две активни групи, всяка от които не желае да приеме избора на другата. В Близкия Изток не е по-различно. Там отдавна не могат да си приемат изборите, но от нямане накъде им се налага да приемат избора на великите сили. И мисля, че всички сме наясно какво се случва, когато те повече не желаят да го правят.
За съжаление, светът май не намира решение на този проблем. Нямаме формула, по която да можем да споделяме една и съща територия, без да сме принудени да приемаме чуждите решения.
Излъгах. Ние българите имаме формула. Наричаме я селска хитрост, останалата част от света я нарича нелоялност. Навремето Борис III е казвал на Хитлер, че няма да прати българските войски на източния фронт, защото ако го направи, цитирам:"всички ще се предадат и ще минат на страната на Русия заедно с духовия оркестър". Правим се, че сме приели чуждите решения, но в действителност си правим каквото си искаме. Правим се, че спазваме законите, но си подаваме един на друг трамвайното билетче, защото "сме хитри". Аз пък се правя, че съм приел изборът им за президент, но не се чувствам емоционално ангажиран с онова, което той изразява (и наесен сигурно пак ще се правя, че са ми дали избор). Борисов пък се прави, че не е емоционално ангажиран с президента и че няма да направи "флотилия". После ще я направи, докато се прави, че реже лентичката на платноходка.
***
Аз забелязвам два различни модела - прост от запад и сложен от изток. Западният търси една единствена идеология, която да е възможно най-проста, всеобхватна и приета от възможно най-много хора. Бих я формулирал като "дайте да печелим пари и да живеем все по-добре, а различията са вредни - всички сме еднакви, а който твърди друго, е враг на демокрацията". Източният, да не си помисли някой нещо, също не е успешен. Него бих го формулирал като "ние сме различни, няма да ни се получи да живеем заедно и ще си стоим всеки от своята страна на границата, но можем да си бъдем полезни". Украинците и руснаците не можели били да живеят заедно - ами значи няма да живеят заедно, толкова е просто. Или пък турците с кюрдите. Ей ти тук една граница, който иска да минава от едната страна, който не иска - от другата. Това не може да стане без колизии, но като се разберат къде е тази граница (физическата в случая с Украйна или пък Сирия, политическата в случая с Турция или геополитическата в случая със САЩ), ще продължат да са си взаимно полезни. Западният модел, бидейки по-идеологизиран, предполага всички да се съгласят с едното решение, но това е утопия, която също като източния модел, трябва да се налага (и се налага) със сила.
***
Какво е решението ли? Не знам. Горбачов навремето замени доктрината "Брежнев" за ограничения суверенитет с доктрината "Синатра" по името на песента "(I did it) My Way", която най-общо звучеше като "всеки да си намери неговия си път", но и това се оказа утопия.
