В момента е модерно да се дават предложения за структура и състав на правителството, та реших и аз.
Предлагам следната коалиция:
Министър-председател: Жозе Барозу (дясно)
Външен министър: Катрин Аштън (ляво)
Министър на правосъдието: Вивиан Рединг (дясно)
Икономика: Оли Рен (център)
Другите няма да ги изреждам, можете да ги видите тук.
Ще кажете, че те няма да искат да се преместят от Брюксел в София. И аз не искам. Нека си стоят там. Сигурно смятате, че българските заплати ще са им ниски? Въобще нямам идея да им плащаме повече - те си получават достатъчно добри заплати така или иначе.
Около 60% от нашия суверенитет е прехвърлен към ЕС. Местните институции (парламент и правителство) нямат кой знае какви правомощия в най-важните ("приходните") сектори като икономика, търговия и др. На държавите-членки са оставени "разходните пера" като образование, здравеопазване, вътрешен ред и сигурност, социална дейност, бедствия и аварии, с които ние и без това не можем да се справим като хората.
Я най-добре да им пробутаме и тази области и да не се занимаваме с несвойствени за нас дейности като държавно управление. Ние сме народ колкото не особено голям град - да си запазим кметовете, за да осигуряват комуналните услуги, а всичко друго предлагам да прехвърлим на Брюксел, да се занимават вместо нас. Няма начин, просто няма начин да се справят по-зле.
четвъртък, 23 май 2013 г.
петък, 17 май 2013 г.
И какво, ако се касират изборите?
Нали не мислите, че ако има повторение на изборите, ГЕРБ ще си увеличи резултата? Няма такава вероятност, а може дори да загуби още някой-друг мандат. Това, обаче, е приемлива загуба за Борисов, тъй-като е наивно да мислим, че целта му е да си върне онези 5-6%, които уж бил загубил в Костинброд. Тезата с "откраднатите" гласове е за пред широката публика.
Ако има втора серия, ГЕРБ ще даде целия си ресурс "на заем" на НФСБ, които за малко не успяха да преминат границата от 4%. С помощта на ГЕРБ, преминаването на тази граница би било почти сигурно, а останалите партии нямат механизми, с които да попречат. Единственият начин да пречиш на НФСБ е ако помагаш на Атака, а аз не виждам как БСП и ДПС ще седнат да им помагат. Така Борисов ще си създаде поне една парламентарна партия, която да е съгласна на коалиция с него. С тях би имал около 110, а при късмет дори 115 депутата, което пак е недостатъчно, но все пак е повече от 97 и шансът за правителство на малцинството се увеличава.
И понеже Волен Сидеров може да е всякакъв, но не и глупак, най-вероятно ще видим как с две ръце ще подкрепи кабинета на Орешарски и ще го крепи не 6 месеца или година, а до дупка.
----
P.S. Ето и аргументите ми:
Борисов на пресконференцията:
Ако беше само това, щях да реша, че Борисов просто се радва, че поне един политик го е поздравил с победата. И толкова много се радва, че чак го четка, като го нарича "един патриот". Но не е само това. Той продължава:
По принцип има още една партия, ДБГ на Кунева, която има шанс да влезне. Но какво значи шанс? Ако не се промени съществено избирателната активност (за което няма предпоставки), общият брой на подадените гласове ще остане приблизително същия. Следователно за да може една партия да вземе повече гласове, друга трябва да получи по-малко. ГЕРБ, БСП и ДПС са с бетонирани електорати и ще си повторят вота. Единствените скачени съдове са АТАКА и НФСБ, които се борят за един и същ електорат и си взимат гласове един на друг.
Тенденцията на Кунева в послените месеци е надолу, а на НФСБ - нагоре. Има ли нещо, което може да обърне тази тенденция? Надали. Кунева ще вземе или същия брой гласове, или (най-вероятно) по-малко. ФНСБ ще вземе или същия, или (най-вероятно) по-голям брой, особено ако им се помогне, например със средства, с медийно присъствие, с обиколки из страната, с "компрометиране" на Сидеров и т.н.
Така че не, Борисов няма предвид Кунева, когато говори за малки партии с шанс да влезнат в парламента, ако изборите бъдат касирани и повторени. Има предвид точно НФСБ.
Ако има втора серия, ГЕРБ ще даде целия си ресурс "на заем" на НФСБ, които за малко не успяха да преминат границата от 4%. С помощта на ГЕРБ, преминаването на тази граница би било почти сигурно, а останалите партии нямат механизми, с които да попречат. Единственият начин да пречиш на НФСБ е ако помагаш на Атака, а аз не виждам как БСП и ДПС ще седнат да им помагат. Така Борисов ще си създаде поне една парламентарна партия, която да е съгласна на коалиция с него. С тях би имал около 110, а при късмет дори 115 депутата, което пак е недостатъчно, но все пак е повече от 97 и шансът за правителство на малцинството се увеличава.
И понеже Волен Сидеров може да е всякакъв, но не и глупак, най-вероятно ще видим как с две ръце ще подкрепи кабинета на Орешарски и ще го крепи не 6 месеца или година, а до дупка.
----
P.S. Ето и аргументите ми:
Борисов на пресконференцията:
"Индиректно искам да благодаря и на лидера Валери Симеонов на НФСБ. Това е медията, която и партията, която четири години, до последния ден е изказала всичко най-лошо за нас, това не попречи на ЕДИН ПАТРИОТ да излезе и да кажа, че в края на краищата хората харесват Бойко. Вчера в една телевизия го чух. И да пусне и декларация, че ако някой има морално право да сравнява, това е първата, естествено по Конституция политическа партия и тези, които са взели след това най-много гласове."
Ако беше само това, щях да реша, че Борисов просто се радва, че поне един политик го е поздравил с победата. И толкова много се радва, че чак го четка, като го нарича "един патриот". Но не е само това. Той продължава:
"По-лошо ще стане, ако има безпринципни коалиции, които да работят. Освен това имаше по-малки партии, които бяха с 3,7% - 3,6% много близко до бариерата. При едни нови избори хората могат да си направят изводи, че ако сме пак четири партии в парламента ще е много лошо."Ето я и логиката му: ако сме четири партии ще е лошо, но има една пета партия на един патриот, която е много близо до бариерата, а пък хората могат да си направят изводи.
По принцип има още една партия, ДБГ на Кунева, която има шанс да влезне. Но какво значи шанс? Ако не се промени съществено избирателната активност (за което няма предпоставки), общият брой на подадените гласове ще остане приблизително същия. Следователно за да може една партия да вземе повече гласове, друга трябва да получи по-малко. ГЕРБ, БСП и ДПС са с бетонирани електорати и ще си повторят вота. Единствените скачени съдове са АТАКА и НФСБ, които се борят за един и същ електорат и си взимат гласове един на друг.
Тенденцията на Кунева в послените месеци е надолу, а на НФСБ - нагоре. Има ли нещо, което може да обърне тази тенденция? Надали. Кунева ще вземе или същия брой гласове, или (най-вероятно) по-малко. ФНСБ ще вземе или същия, или (най-вероятно) по-голям брой, особено ако им се помогне, например със средства, с медийно присъствие, с обиколки из страната, с "компрометиране" на Сидеров и т.н.
Така че не, Борисов няма предвид Кунева, когато говори за малки партии с шанс да влезнат в парламента, ако изборите бъдат касирани и повторени. Има предвид точно НФСБ.
вторник, 14 май 2013 г.
Може и без Борисов
Предупреждавам четящите, че текстът ми е дълъг :), защото както и други мои текстове, аз се опитвам да проследявам логиката зад фактите, а не самите факти.
Днес проф. Михаил Константинов изнесе данни, че ГЕРБ били загубили само 6 мандата, съответно загубата им на влияние не била чак толкова голяма. Уважавам господин професора, защото аз също съм математик и досега не съм го хващал да греши в сметките. Но интерпретациите на цифрите не му се отдават или пък се прави, че не му се отдават. Ще се опитам да покажа защо.
Това, че в предишния парламент ГЕРБ имаха повече мандати, отколкото им се полагаха, е вярно и тази грешка в системата веднага бе поправена с махането на 31 мажоритарни депутата. Ако вместо 117 имаха техните си 103, съвсем не е сигурно, че щяха да могат да управляват толкова дълго. Едно е да не ти достигат 4 гласа и да си ги вземеш от "независимите", съвсем друго е да не ти достигат 18.
Но не за това ми е приказката.
Изборите не са математика, или поне не само. Аз имам самочувствието, че анализите ми обикновено се сбъдват ("ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност", http://blog.mitko.com/2013/04/blog-post.html), тъй-като полагам усилие да разбера какво всъщност означава една или друга информация, какво стои зад нея и защо тя е такава, а не друга. Нека положим това усилие и при анализа на резултатите.
Професорът допуска (случайно или нарочно, но по-скоро нарочно, защото е достатъчно добър в професията си) две логически грешки.
Първата е, че тежестта на партията не се мери с броя депутати, а с броя подадени за нея гласове. В различни избори зад един депутат стоят различен брой гласоподаватели, като при сходна избирателна активност разликата идва от малките партии, които не влизат в парламента. Тази година около 20% от подадените гласове не влизат в парламента (но са отчетени в активността), затова един депутат сега е с 20% "по-евтин". Ако преди си имал 100 депутата и сега пак имаш 100, то твоите избиратели са намалели с 20%. Реалната загуба на ГЕРБ по този параметър е 30%. Професорът го знае.
Втората е, че не е важно само колко гласа имаш, а от къде са дошли. Двете грешки може да се насложат и съвсем да объркат изводите, които човек трябва да си направи.
Анализът на втората грешка е малко по-сложен. От тези, които миналата година са гласували за ГЕРБ и които тази година също са гласували, само 70% са подкрепили ГЕРБ отново. Внимание: тези 30 загубени процента не са същите, като от първата грешка! Те се наслагват един към друг и съвпаданието на числото 30 е случайно - можеше едното да е 20, а другото 40, примерно.
Причината двете числа да са различни (макар сега случайно да съвпадат) е, че ГЕРБ на свой ред привличат нови чужди симпатизанти, с които компенсират загубата на свои. Много от "сините" и националистите този път са избрали ГЕРБ.
В момента ми е трудно да определя какво е сечението на двете множества, поради липса на данни, най-вече за профила на негласувалите през 2009 и 2013 (това са различни хора, не са непременно едни и същи - отново честа грешка). Това сечение ще покаже каква част от гласувалите сега за ГЕРБ, всъщност НЕ са симпатизанти на Борисов. Така ще може по-точно да се сметне каква е реалната му загуба.
Да повторя (със закръгления, за по-ясно): Предния път ГЕРБ са имали 1 500 000 гласа. Сега имат 1 000 000 гласа. Но от този 1 милион, една част не са фенове на Борисов. Хората, които не желаят БСП да дойде на власт, съвсем не са непременно привърженици на Бойко Борисов. Вероятно феновете му са около 700 000, или загубата на влияние е около 50%. Защо смятам, че това е загуба на влияние? Т.е. защо смятам, че преди е имал влияние, а сега - не? Защото на предишните избори ГЕРБ не беше единствения избор пред десните. Сините също влезнаха, там бяха и РЗС, така че Борисов не беше единствения борец срещу комунизма. Затова всичките негови избиратели тогава си бяха негови лични фенове. Нямаше го ефектът на "по-малкото зло". А сега го има. Това намалява "стойността" на един днешен гласоподавател на ГЕРБ спрямо един от 2009-та.
Защо, въобще си правя труда да разсъждавам какво е неговото влияние след избозрите? Не е ли по-лесно просто да погледна резултатите и да си кажа "ами ГЕРБ е най-голямата партия, значи е логично да бъдат в управлението, case closed".
Причината е, че се опитвам да си отговоря (ей-така, от любопитство) на въпроса "какво ще се случва в следващите месеци и години". Ще бъде ли стабилно управлението, ако ГЕРБ бъде изключен от евентуална "тройна коалиция". Не е ли много рисковано априори да изолираш цели 30% от населението? Не е ли това много голям потенциал за бъдещи социални вълнения, тъй-като всеки трети ще се почувства игнориран и ще търси реванш?
И докато си отговарях, се сетих защо му е на Станишев да кани в евентуална коалиция представители на извънпарламентарните партии. На пръв поглед е тъпо и излишно - на теб ти трябва брой депутати, а не брой партии. Извънпарламентарните партии няма как да ти помогнат да събереш 121 депутата. С какво ще са ти полезни хората на Кунева или Костов, или пък Зелените?
Отговорът е, че общественото влияние на Борисов не съответства на броя на депутатите му. То е значително по-малко (според мен поне с около 30%, но тук може и да греша малко поради липса на точни данни). Ако успееш да накараш тези, които са гласували за него на принципа "по-малкото зло", да се почувстват, че някой все пак ще защитава техните интереси, те ще обърнат гръб на Борисов и няма да го подкрепят, ако след 6 месеца или една година, бидейки в опозиция, той реши да клати лодката и да предизвиква нови избори. Тези, които сега са видяли в него спирачка пред "безобразията на тройната коалиция", няма да имат същия мотив. В маркетинга това се нарича "преодоляване на възраженията".
Затова спокойно може да не се обръща кой знае какво внимание на Борисов при формирането на бъдещото управление. Рискът от нестабилност при добре балансирани интереси (не като преди - на принципа 3:5:8) не е чак толкова голям, колкото изглежда на пръв поглед.
Днес проф. Михаил Константинов изнесе данни, че ГЕРБ били загубили само 6 мандата, съответно загубата им на влияние не била чак толкова голяма. Уважавам господин професора, защото аз също съм математик и досега не съм го хващал да греши в сметките. Но интерпретациите на цифрите не му се отдават или пък се прави, че не му се отдават. Ще се опитам да покажа защо.
Това, че в предишния парламент ГЕРБ имаха повече мандати, отколкото им се полагаха, е вярно и тази грешка в системата веднага бе поправена с махането на 31 мажоритарни депутата. Ако вместо 117 имаха техните си 103, съвсем не е сигурно, че щяха да могат да управляват толкова дълго. Едно е да не ти достигат 4 гласа и да си ги вземеш от "независимите", съвсем друго е да не ти достигат 18.
Но не за това ми е приказката.
Изборите не са математика, или поне не само. Аз имам самочувствието, че анализите ми обикновено се сбъдват ("ГЕРБ ще има максимум 100 депутати при 56% активност", http://blog.mitko.com/2013/04/blog-post.html), тъй-като полагам усилие да разбера какво всъщност означава една или друга информация, какво стои зад нея и защо тя е такава, а не друга. Нека положим това усилие и при анализа на резултатите.
Професорът допуска (случайно или нарочно, но по-скоро нарочно, защото е достатъчно добър в професията си) две логически грешки.
Първата е, че тежестта на партията не се мери с броя депутати, а с броя подадени за нея гласове. В различни избори зад един депутат стоят различен брой гласоподаватели, като при сходна избирателна активност разликата идва от малките партии, които не влизат в парламента. Тази година около 20% от подадените гласове не влизат в парламента (но са отчетени в активността), затова един депутат сега е с 20% "по-евтин". Ако преди си имал 100 депутата и сега пак имаш 100, то твоите избиратели са намалели с 20%. Реалната загуба на ГЕРБ по този параметър е 30%. Професорът го знае.
Втората е, че не е важно само колко гласа имаш, а от къде са дошли. Двете грешки може да се насложат и съвсем да объркат изводите, които човек трябва да си направи.
Причината двете числа да са различни (макар сега случайно да съвпадат) е, че ГЕРБ на свой ред привличат нови чужди симпатизанти, с които компенсират загубата на свои. Много от "сините" и националистите този път са избрали ГЕРБ.
В момента ми е трудно да определя какво е сечението на двете множества, поради липса на данни, най-вече за профила на негласувалите през 2009 и 2013 (това са различни хора, не са непременно едни и същи - отново честа грешка). Това сечение ще покаже каква част от гласувалите сега за ГЕРБ, всъщност НЕ са симпатизанти на Борисов. Така ще може по-точно да се сметне каква е реалната му загуба.
Да повторя (със закръгления, за по-ясно): Предния път ГЕРБ са имали 1 500 000 гласа. Сега имат 1 000 000 гласа. Но от този 1 милион, една част не са фенове на Борисов. Хората, които не желаят БСП да дойде на власт, съвсем не са непременно привърженици на Бойко Борисов. Вероятно феновете му са около 700 000, или загубата на влияние е около 50%. Защо смятам, че това е загуба на влияние? Т.е. защо смятам, че преди е имал влияние, а сега - не? Защото на предишните избори ГЕРБ не беше единствения избор пред десните. Сините също влезнаха, там бяха и РЗС, така че Борисов не беше единствения борец срещу комунизма. Затова всичките негови избиратели тогава си бяха негови лични фенове. Нямаше го ефектът на "по-малкото зло". А сега го има. Това намалява "стойността" на един днешен гласоподавател на ГЕРБ спрямо един от 2009-та.
Защо, въобще си правя труда да разсъждавам какво е неговото влияние след избозрите? Не е ли по-лесно просто да погледна резултатите и да си кажа "ами ГЕРБ е най-голямата партия, значи е логично да бъдат в управлението, case closed".
Причината е, че се опитвам да си отговоря (ей-така, от любопитство) на въпроса "какво ще се случва в следващите месеци и години". Ще бъде ли стабилно управлението, ако ГЕРБ бъде изключен от евентуална "тройна коалиция". Не е ли много рисковано априори да изолираш цели 30% от населението? Не е ли това много голям потенциал за бъдещи социални вълнения, тъй-като всеки трети ще се почувства игнориран и ще търси реванш?
И докато си отговарях, се сетих защо му е на Станишев да кани в евентуална коалиция представители на извънпарламентарните партии. На пръв поглед е тъпо и излишно - на теб ти трябва брой депутати, а не брой партии. Извънпарламентарните партии няма как да ти помогнат да събереш 121 депутата. С какво ще са ти полезни хората на Кунева или Костов, или пък Зелените?
Отговорът е, че общественото влияние на Борисов не съответства на броя на депутатите му. То е значително по-малко (според мен поне с около 30%, но тук може и да греша малко поради липса на точни данни). Ако успееш да накараш тези, които са гласували за него на принципа "по-малкото зло", да се почувстват, че някой все пак ще защитава техните интереси, те ще обърнат гръб на Борисов и няма да го подкрепят, ако след 6 месеца или една година, бидейки в опозиция, той реши да клати лодката и да предизвиква нови избори. Тези, които сега са видяли в него спирачка пред "безобразията на тройната коалиция", няма да имат същия мотив. В маркетинга това се нарича "преодоляване на възраженията".
Затова спокойно може да не се обръща кой знае какво внимание на Борисов при формирането на бъдещото управление. Рискът от нестабилност при добре балансирани интереси (не като преди - на принципа 3:5:8) не е чак толкова голям, колкото изглежда на пръв поглед.
петък, 10 май 2013 г.
Става все по трудно - няма да гласувам и за Кунева
Кунева днес пак е казала: С ГЕРБ, БСП и ДПС няма да се коалирам. Симпатични са ми "Зелените"
Колкото и да е парадоксално, но точно заради тази фраза аз няма да гласувам за нея. Иначе тя ми се струваше разумен компромис и вече няколко месеца я чакам да каже какво ще прави на 13-ти, ако влезне в парламента. Така ще си отговоря какъв би бил резултата от нейното евентуално присъствие там и съответно дали този резултат ми допада или не.
Нейният отговор, за съжаление, е "ще се стремя да се харесам на всички". Това по дефиниция се нарича "популизъм". Вярно, всяка една от тези партии си има своите натрупани през годините негативи и на мен ми е доста трудно да избера за кого да гласувам (знам само, че няма да е за ГЕРБ). Съответно към всяка една от тях трябва да се подхожда с "отвращение" (нали помните как отговорил руснака на интервю за работа, когато го попитали дали пие - пия, казал той, но с отвращение). Ако партията, която навремето докара Кунева в политиката (НДСВ) не се беше изпарила заедно със създателя си, тя също щеше да е достойна за такова отношение (всъщност не тройната коалиция, а НДСВ се оля с магистрала Тракия, защото искаше да я даде на близка до царя фирма, която на всичкото отгоре щеше да събира тол-такси за преминаване).
Обаче ситуацията сега е такава, че няма "не искам". Това ще са трите партии в парламента, с които ТРЯБВА да се управлява. Добри или лоши - това са. Все с някоя от тях (или с две, или с три) ще трябва да се направи някакъв компромис за съвместно управление. Ако ли не - какъв е смисъла тогава от твоето присъствие в парламента? Да си стоиш на банките на последния ред, да критикуваш всички и да не поемаш отговорност за нищо, а все някой друг да е виновен за проблемите? На мен това ми мирише на нечист начин да се дочакат по-добрите времена на следващите избори, когато Кунева ще се бори да оглави десницата (а междувременно СДС, ДСБ и останалите ще научат по трудния начин, че никак не е важно кой е по-по-най измежду тях). Хем иска да е в парламента, за да има достъп до трибуната (пряко и преносно), хем държи да си стои на спокойствие в опозиция. Ама аз не се интересувам кой ще е в опозиция, интересувам се кой ще ме управлява и най-вече как. Отговорът "не искам да те управлявам" също ми върши работа, защото тогава аз пък нямам никаква нужда от теб.
Така че, като са й симпатични "Зелените" (те и на мен са ми симпатични), да си направи коалиция с тях. Но това няма да е в парламента, нали се сещате ...
Колкото и да е парадоксално, но точно заради тази фраза аз няма да гласувам за нея. Иначе тя ми се струваше разумен компромис и вече няколко месеца я чакам да каже какво ще прави на 13-ти, ако влезне в парламента. Така ще си отговоря какъв би бил резултата от нейното евентуално присъствие там и съответно дали този резултат ми допада или не.
Нейният отговор, за съжаление, е "ще се стремя да се харесам на всички". Това по дефиниция се нарича "популизъм". Вярно, всяка една от тези партии си има своите натрупани през годините негативи и на мен ми е доста трудно да избера за кого да гласувам (знам само, че няма да е за ГЕРБ). Съответно към всяка една от тях трябва да се подхожда с "отвращение" (нали помните как отговорил руснака на интервю за работа, когато го попитали дали пие - пия, казал той, но с отвращение). Ако партията, която навремето докара Кунева в политиката (НДСВ) не се беше изпарила заедно със създателя си, тя също щеше да е достойна за такова отношение (всъщност не тройната коалиция, а НДСВ се оля с магистрала Тракия, защото искаше да я даде на близка до царя фирма, която на всичкото отгоре щеше да събира тол-такси за преминаване).
Обаче ситуацията сега е такава, че няма "не искам". Това ще са трите партии в парламента, с които ТРЯБВА да се управлява. Добри или лоши - това са. Все с някоя от тях (или с две, или с три) ще трябва да се направи някакъв компромис за съвместно управление. Ако ли не - какъв е смисъла тогава от твоето присъствие в парламента? Да си стоиш на банките на последния ред, да критикуваш всички и да не поемаш отговорност за нищо, а все някой друг да е виновен за проблемите? На мен това ми мирише на нечист начин да се дочакат по-добрите времена на следващите избори, когато Кунева ще се бори да оглави десницата (а междувременно СДС, ДСБ и останалите ще научат по трудния начин, че никак не е важно кой е по-по-най измежду тях). Хем иска да е в парламента, за да има достъп до трибуната (пряко и преносно), хем държи да си стои на спокойствие в опозиция. Ама аз не се интересувам кой ще е в опозиция, интересувам се кой ще ме управлява и най-вече как. Отговорът "не искам да те управлявам" също ми върши работа, защото тогава аз пък нямам никаква нужда от теб.
Така че, като са й симпатични "Зелените" (те и на мен са ми симпатични), да си направи коалиция с тях. Но това няма да е в парламента, нали се сещате ...
Абонамент за:
Публикации (Atom)